Българска академия на науките е създадена, за да бъде в

Българска академия на науките е основана, с цел да бъде в интерес на обществото. В момента не можем да приказваме за стабилно развиване, концепциите, които споделяме, са хрумвания за оцеляването. Учени и индустриалци желаеме да формулираме след разискване с хората и кметовете по места няколко национални цели, които да дадат вероятности за 20 – 25 години. Иска се един определящ документ, признат от Народно събрание, и да се знае – това е пътят.

Това сподели в изявление за организация БГНЕС акад. Стефан Воденичаров, изтъкнат академик и държавник.

Според него стана хронично да се свива бюджетът на Българска академия на науките. От 2010 година насам се чудим по какъв начин да свържем двата края. Сегашният бюджет е по-нисък от 2010. Това отношение от към този момент 8 години към Българска академия на науките е доста стресиращо. Някакво пояснение, което да получим – удовлетворени ли са от нас или не, - няма такова нещо, сподели ученият.

По принцип в съвсем всички европейски страни науката е въпрос на държавна поддръжка. Воденичаров цитира думите на проф. Ан Гловър, теоретичен консултант на ръководителя на Европейската комисия Жозе Барозу, която на една среща е споделила следното „ който ви споделя, че с европейски планове се прави просвета, не приказва съществено – Това е единствено глазурата на тортата, а главната част би трябвало да даде страната “. При нас това го няма – в никакъв случай не се извършват процентите от държавния бюджет, записвани за просвета. Е, постоянно има пояснение, че парите не стигат, само че особено тази година откакто се подвигна и минималната работна заплата на 510 лева се получи нещо, което не знам по какъв начин ще може да се реши – на една и съща заплата ще бъдат хигиенистът и младият теоретичен служащ. Дали това е предопределено от манталитета на управниците? Да, правилно е, че огромна част от тях не са се обръщали към науката и не знаят, че науката може да им бъде потребна. Колкото пъти са се обръщали за експертизи, за отзиви, постоянно са получавали нещо положително, положително. Все отново Българска академия на науките е основана, с цел да бъде в интерес на обществото. Нашата работа се отличава от тази на сътрудниците във ВУЗ с това, че с изключение на нашата изследователска работа, ние би трябвало да работим за обществото. Това ни разграничава учените в академията и учените в университетите. И когато не ни употребяват, просто губят те и губи науката в България, акцентира ученият.

Въпреки мизерните условия за просвета у нас, има случаи млади учени да се завърнат у нас. Учени, които са работили в Европа, при тези условия споделят: „ Искаме да работим в България “. Явно, че вътрешното им възприятие е доста мощно и тези недобри условия за работа, ги одобряват. Но това, че не се приготвя новото потомство учени, е доста рисково – аз съм казвал нееднократно, че всеки един академик е специалист в своята област. Това значи, че страната стартира да губи експертното си равнище вътре в себе си. А една страна без експертно мнение става безусловно неуправляема. Тя не може да види това, което се случва към нея.

Планът с национални цели ще даде вероятност от 20 – 25 години

Обвинението към българските учени е „ вие желаете единствено пари и не се вижда вашия резултат “, само че това не е правилно, уверен е ученият. На науката може да се помогне, с цел да се намерят пари би трябвало да бъдат дефинирани националните цели. Нашата страна няма сложени цели, а на нацията й трябват 4-5 огромни цели. За страдание, политиците имат къса вероятност - от избори до избори. Ние с сътрудниците от университетите и с индустриалците се опитваме да седнем и да определим нашите цели, те да бъдат дискутирани и да бъдат гласувани от Народното събрание. Тогава, който пристигна да ръководи, не да работи за интервал от 4 години до избори, а да извършва тези цели, които са дълготрайни. Да огледа в идващите 20-25 години и да извършва задачите – дали от ляво, дали от дясно, няма значение. Когато са дадени националните цели, страната няма по какъв начин да не застане зад учените, които работят по тях. Ще се знае, че нашите научни ползи са сложени по отношение на националните цели. Според мен това е разковничето, тъй като всички знаят, че парите не стигат, само че освен - парите изтичат. В този проект за национални цели ние още преди една година показахме, че към 10 милиарда лева годишно изчезват от бюджета в така наречен сив бранш. Ако тези пари се вкарат където би трябвало, приказката, че няма пари ще отпадне. Ще има пари за обучение, за медицина, за защита.

Нека определим нашите цели, какво ще вършим, по какъв начин ще го вършим и учените ще оказват помощ. Акад. Воденичаров разясни, че проектът за националните цели претърпя за една година развиване. „ След като ние го преработихме, в него включихме и българските индустриалци. Нещата, съгласно мен, са много окуражаващи. Например бях поканен на среща с кметовете в Албена преди месец и половина, където показах проекта, имаше преди две седмици среща в Бургас с кметове в Югоизточния регион. Мой сътрудник го показа тези дни на централния регион. Ние се убедихме, че в случай че си стоим тук в София и си приказваме между тях няма да разберем какво мислят хората. Нашето решение следващата година да тръгнем, да се срещнем с хората, да ги срещнем с нашия проект. Хората желаят да се приказва по тези въпроси. Медиите не ни обръщат доста внимание, тъй като нашите хрумвания не са скандални. Първите стъпки са в посока да върнем естествения икономически живот, тъй като бедността е основният проблем за България. Ако стартираме да произвеждаме повече, България ще се промени и то доста бързо. Ние сега не можем да приказваме за стабилно развиване, концепциите, които споделяме, са хрумвания за оцеляването. Докарали сме я до там.

Ще си разреша да обвиня огромна част от политическата класа за това, че по време на така наречен преход 26 години доста от тях не мислеха за бъдещето на България. Още когато някои споделиха: „ земята в действителни граници “ – това беше сигнал за това какво ще се случи в селското стопанство, след това и в промишлеността. Тогава, в случай че помните, колеха животни и ги слагаха в буркани, земята се раздроби в стотици елементи. И едно земеделие, което беше повече от обичайно, което изхранваше България, нашите зеленчуци бяха без конкуренция – в цяла Европа плодовете ни вървяха. А в този момент, сега започваме да купуваме от комшиите.

Другото, което е необичайно – България смени профила си на земеделието – ние станахме производители на зърно. Как може при този прелестен климат, който е в България, ние да произвеждаме зърно. Ние да не сме Охайо или някой различен щат. Тази земя, с този климат е родена за друго. А какво излиза – че 92-93% от земеделския експорт е зърно. Какво значи това? Че ние изнасяме принадена стойност. Вместо да вършим пазар, да вършим тестени произведения и тогава да ги изнасяме, ние дори освен не изнасяме, а внасяме тестени произведения. Хората са изгонени от селата. Значи би трябвало да се премисли и да се тръгне по нов път. В нашия материал ние приказваме, че след разрухата на промишлеността, нашата земя е доста чиста. Биологичното земеделие може да бъде едно от решенията. Възвръщането на овощарството и на скотовъдството с всички породи, които са създадени за нашите условия – всичко това да промени нещата. Иска се един определящ документ, признат от Народно събрание, и да се знае – това е пътят, уточни акад. Воденичаров.

И друго – следващата година ще станат 100 години откогато стартира разделянето на България. От 1918 година започнаха нещата. Ние обратно в предишното не можем да гледаме, тъй като то ни разделя. Това, което може в действителност да ни сплоти, е да седнем всички дружно и да мислим какви да бъдем след години. Дано това да се случи.
Българска академия на науките / БГНЕС
България има опция да се трансформира във фактор на Балканите

В момента страната ни има една огромна опция. Това е и огромна вяра – България да се трансформира във фактор на Балканите. Това нещо, в случай че ние го изтървем, в случай че нашите политици го изтърват, ще бъде доста неуместно. Това е един необичаен късмет за България, още повече, че дай Боже от януари всичко с нашето председателство да тръгне умерено, да покаже, че България е една страна, която е задоволително мъдра, с цел да може да стартира да оказва помощ на всички наши съседи. Да се направи едно общо пространство, с цел да могат хората да си вървят свободно на посетители, да работят, да се учат. Само тогава ще се избегнат всички тези исторически натрупвания, които към този момент толкоз години са се насложили. За такова нещо жадуват обособените хора.

Първото нещо, което би трябвало да се направи е тези всички коридори, за които се приказва, да се осъществят. Този Коридор №8 – представете си по какъв начин ще оживи всичките райони, през които ще минава. А по-голямата част от него минава през България. Ако вземе и се пусне и другият лъч – от Видин надолу до Солун – целият западен район ще се оживи. Ако се създадат и ж.п. връзките, приказва се, че ще има промени и на газопроводната система, на електросистемата. Това ще донесе изгоди на целия Балкански полуостров.

Дали да чакаме помощ от еврофондовете? Аз бих споделил – да създадем по този начин, че да не ни пречат другите, това е по потребно. Според мен избрани отрицателни натрупвания сред хората са привнесени извън. Преди години хората са живели надалеч по-спокойно и не са имали възприятието, че са разнообразни. Всичко това през последните 100 – 140 години е привнесено извън. Като виждам срещите на ръководителите на балканските страни и като виждам, че огромна част от огромните схващат, че това място – Балканите, в случай че ние между тях не се разберем, доста елементарно можем да бъдем пометени от някои катаклизми. Не желая да приказвам единствено за бежанската вълна. Искам да приказвам, че целият свят ще търпи доста трансформации. Материалните полезности ще се трансформират. Нещата като питейна вода, като храни, като енергоизточници, ще бъдат определящи. А ние в случай че сме обединени дружно, за нас ще бъде по-лесно.

Попитан какво чака от Новата година, акад. Воденичаров сподели: „ За идната година бих желал в България да престане това разделяне. И нека двете, трите партии, които сега са с повече последователи да схванат, че обединяването ще бъде потребно и за тях. Тези дребни дрязги, тези излишно мимолетни кавги не са потребни за страната. Хубаво е да имаме една мощна ръководеща партия и една мощна и добре премерена в дейностите си съпротива. Ако го няма едното и другото, нещата не вървят. Бих желал и се надявам, че нашето председателство ще бъде почтено, ще мине добре. Дано да го използваме за реализиране на наши цели. Една от задачите е ние да станем водеща мощ за възстановяване ситуацията на Балканския полуостров, приказвам от политико – икономическа позиция. И другото - нека да седнат да обръщат внимание на учените в България, да се създадат измененията в просветителната система, тъй като там нещата към този момент са въпрос на оцеляване.

Когато хората са затворени в себе си, когато живеят оскъдно, и всеки ден за тях е обвързван с обикновената прехрана на децата, изхранване на семейство. Виждате какви са изискванията в България. Трудно е интелигенцията да се отпусне и да почне да работи като водеща мощ в обществото. Всички хора са обезпокоени. Затуй би трябвало да отпушим първо това, а сетни всичко ще пристигна на местата си. Това е и свободата на духа – ти да си самостоятелен, да се чувстваш спокоен, открит и да казваш, това, което мислиш, а не да го премълчаваш. /БГНЕС