България вече няма прекомерни макроикономически дисбаланси, каквито се наблюдаваха в

България към този момент няма несъразмерни макроикономически несъответствия, каквито се следиха в интервала 2015-2017 година Това излиза наяве от оповестения през днешния ден отчет за страната за 2018 година в подтекста на Европейския учебен срок за съгласуваност на икономическите, фискалните и обществените политики.

Европейската комисия разгласява през днешния ден своя годишен разбор на икономическата и обществената обстановка в страните членки, в това число разбор на напредъка при осъществяването на характерните за всяка страна рекомендации и оценка на вероятните несъответствия.

Според днешното известие България реализира прочут прогрес в осъществяването на характерните рекомендации, отправени през 2017 година

Страната продължава да има несъответствия, свързани най-много с финансовия бранш и корпоративната задлъжнялост. Стабилността на финансовия бранш продължава да се усъвършенства макар оставащите недостатъци. Икономическият напредък остава мощен, а пазарът на труда се възвръща.

Благоприятната икономическа обстановка в България би могла да спомогне за осъществяването на ограниченията по превъзмогване на несъответствията. Силният стопански напредък и солидната фискална позиция съставляват опция за структурни промени, които да ускорят доближаването с останалата част от Европейския съюз и да понижат трайно високите равнища на беднотия и неравноправие, написа още в разбора.

По отношение на Европейската стопанска система в разбора е маркирано, че тя нараства със постоянни темпове и позитивните стопански вероятности са придружени от възстановяване на пазара на труда и обществената обстановка. Тези развития са резултат от подхванатите от страните членки през последните години промени и дават опция за в допълнение усилване на устойчивостта на стопанските системи и обществата на
Европейски Съюз.

Въпреки това изгодите от възобновяване не са разпределени еднообразно в обществото и структурните недостатъци пречат на растежа и доближаването в някои страни членки. Ето за какво страните от Европейски Съюз би трябвало да се възползват от актуалната позитивна динамичност, с цел да укрепят в допълнение основите на своите стопански системи.

Днешните отчети за 27 страни (за всички страни членки като се изключи Гърция, за която се ползва стратегия за поддръжка на стабилността) съдържат годишния разбор на службите на Комисията на икономическото и общественото състояние в страните членки, включително на напредъка при осъществяването на характерните за всяка страна рекомендации през годините.

Този разбор се основава на натоварен разговор на техническо и политическо ниво с страните членки и със заинтригуваните страни на всички нива като част от европейския учебен срок за съгласуваност на политиките, означават от Европейска комисия.

За 12 страни членки, за които през ноември беше взето решение за осъществяването на изчерпателен обзор, отчетите по страни включват оценка за съществуване на вероятни макроикономически несъответствия и пакетът съдържа обновена категоризация на страните в сходство с така наречен процедура при макроикономически несъответствия.

За първи път в отчетите по страни се слага особено акцентиране върху консолидираното на целите на Европейския дирек на обществените права, провъзгласен през ноември 2017 година

Тази година се слага съответен акцент върху анализирането на провокациите във връзка с уменията и метода, по който действат мрежите за обществена сигурност на национално ниво. Данни от набора от обществени индикатори се употребяват също и за следене на резултатите във връзка с заетостта и в обществената сфера.

Настоящият зимен пакет от европейския учебен срок следва публикуването през ноември на годишния преглед на растежа за 2018 година и рекомендацията по отношение на икономическата политика в еврозоната, с които се дефинират целите на европейско ниво за идната година.

Сега пакетът измества вниманието върху националното измерение на семестъра и дава основата, върху която страните членки ще разработят своите годишни национални стратегии доникъде на април. Заедно с отчетите по страни, националните стратегии ще бъдат в основата
на предложенията на Комисията за идващия кръг от характерни за всяка страна рекомендации през май.

Коригиране на макроикономическите несъответствия

През ноември предходната година Комисията стартира задълбочени прегледи за 12 страни членки за да проучва дали те са наранени от макроикономически несъответствия и какъв брой съществени са те.

В 12 страни членки, които тази година бяха предмет на изчерпателен разбор, беше открито съществуването на несъответствия или несъразмерни несъответствия през предходната година. Комисията стигна до заключението, че 11 от общо 12 страни членки, които бяха подложени на изчерпателен обзор, са изправени пред несъответствия (8 от тях) или несъразмерни несъответствия (3 от тях).

Обобщението на задълбочените прегледи е, както следва:

- В Хърватия, Кипър и Италия са открити несъразмерни стопански несъответствия.

- В България, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция са налице стопански несъответствия.

- За България, Франция и Португалия обстановката към този момент не е по този начин напрегната спрямо несъразмерните несъответствия, регистрирани предходната година.

- В Словения към този момент не се следят стопански несъответствия.

За България и Португалия Еврокомисията акцентира, че към момента са нужни спомагателни старания, с цел да се обезпечи устойчива промяна на несъответствията.

Европейски дирек на обществените права

Социалното измерение на европейския учебен срок тази година беше обогатено в допълнение с консолидираното на целите на Европейския дирек на обществените права. В отчетите по страни се употребяват също и данните, събрани чрез набора от обществени индикатори за следене на заетостта и обществените резултати. Ситуациите и целите естествено се
разграничават и анализът регистрира тези разлики.

Областите, които пораждат особена угриженост в някои страни членки, включват обезпечаването на подобаващи умения, продължаващата разлика
в нивата на претовареност сред половете, мощно сегментирания пазар на труда и риска от беднотия измежду работещите, слабото отражение на обществените прехвърляния за понижаване на бедността, слабият напредък на заплатите и неефективния обществен разговор.