Първият председател на БОК – Ефтим Китанчев
България взе участие на първата съвременна олимпиада през 1896 (формат, който барон Пиер де Кубертен съживява) с делегация в състав: гимнастиците Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо и техния началник Тодор Йончев. Само Шарл Шампо обаче съумява да се състезава на олимпиадата – в 3 дисциплини от гимнастиката.
Чак 27 години по-късно, на 30 март 1923 година по самодейност на Министерството на войната се основава Българският олимпийски комитет. Целта на този БОК е да провежда състезателите за присъединяване им на олимпиадата в Париж идната година. Този път да се състезават отиват 4 лекоатлети, 7 колоездачи и 2 състезатели по конен спорт, както и националният ни тим по футбол. Един от ездачите е военачалник Владимир Стойчев, който се класира на 11 място в от общо 99 участници.
Ефтим Цветков Китанчев е роден през 1868 година в село Подмочани, Ресенско. Брат му е видният български политик Трайко Китанчев.
Трайко Китанчев
Преди да получи длъжността си в БОК, Ефтим е и боен като от 1892 година е кавалерийски офицер в Българската войска, с чин подпоручик. Става поручик през 1895 година, а през 1901 година към този момент е капитан. Завършва Кавалерийската школа в Пинероло, Италия, през 1906 година, а нов чин – майор – получава на 31 декември 1908 година. Но армейското му издигане не стопира до тук. На 14 юни 1913 година, тъкмо преди Междусъюзническата война да стартира, е създаден в чин подполковник, а от 5 октомври 1916 година – и в полковник.
Служи в Първи кавалерийски ескадрон, в Първи конен полк, като шеф на Кавалерийската школа, пълководец на пети и седми конен полк. По време на Първата международна война е назначен в Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност. Служи и като комендант на София.
През 1919 се уволнява от войската и заниманията му към този момент са съсредоточени в спортна активност – занимава се с конната езда и фехтовката. Именно тогава управата на Българския национален състезателен съюз го делегира отпред на Българския олимпийски комитет. На последваща година той приема за своя цел да изпрати допустимо най-вече спортисти на олимпиадата в Париж.
Какво обаче съумява да свърши Китанчев за скромния период на своята службата? Всъщност не прави нищо изключително и революционно. Но дейностите му през днешния ден могат да послужат за ослепителен образец за държание на себеотдаденост и невзискателност.
Олимпийските игри в Париж наближават и Българският олимпийски комитет получава покана да пусне свои състезатели не от какъв да е, а персонално от индивида, който възражда един от най-големите спортни конгреси в света – барон Пиер дьо Кубертен.
Шарл Шампо
Това на процедура ще бъде първата олимпиада, на която действително ще се състезават българи. Вече сме пращали свои представители – на гореспоменатите първи Олимпийски игри във формата, в който ги знаем през днешния ден, през 1896 година, на които под флага на България съумява да се състезава единствено Шарл Шампо. Но макар че взе участие за България, както може би отгатвате по името му, Шампо не е българин, той е швейцарец. Затова в този момент на идното голямо за българския спорт събитие, новосъздаденият олимпийски комитет и неговият ръководител имат мощното предпочитание да пратят колкото се може повече наши състезатели. Именно това предпочитание ще създаде постъпката на Ефтим Китанчев.
За страдание, те не съумяват да завоюват орден. Сред тях са поручик Крум Лекарски и ротмистър Владимир Стойчев, който взе участие в шампионата по конен спорт.
След игрите Ефтим Китанчев става общоприет консул на България в Атина. Там е и кончината му през 1925 година, когато е на 57-годишна възраст.
…
Страната стартира да печели постоянно медали от летни олимпийски игри чак при олимпиадата в Хелзинки през 1952 година. Спортните ни триумфи се усилват с всяка последваща и да доближат своя пик на известната олимпиада в Москва през 1980 година, на която страната ни печели общо 41 медала (сред които 8 златни) и по този начин се подрежда на трето място в общото класиране по този индикатор.
След промяната на политическия режим в страната, представянето ни на олимпийските игри последователно спада, като на всяка последваща олимпиада медалите понижават фрапантно, до момента в който най-после се стига до олимпиадата в Лондон през 2012 година. Там страната печели едвам 2 медала, което е най-слабия резултат за България от 1956 година насам
