Калоян Паргов: България трябва да работи за създаване на Балкански център на висшето образование
България би трябвало да работи за основаване на Балкански център на висшето обучение. Това съобщи водачът на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов, който беше хазаин на среща на претенденти на социалистите за български представители в европейския парламент с ректори на висши учебни заведения и управлението на Българска академия на науките. Дискусията беше проведена от Градския съвет на Българска социалистическа партия – София. На нея участваха претендентите за евродепутати Петър Витанов, проф. Румен Гечев и проф. Мариела Модева, заместник-председателят на Градския съвет на столичните социалисти проф. Ваня Добрева и народните представители Анелия Клисарова, заместник-председател на Комисията по обучение в Народното събрание, и доцент доктор Николай Цонков. В полемиката се включиха ръководителят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, заместник-ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, доцент Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет, проф. Стоян Денчев, ректорът на Химико-технологичния университет проф. Митко Георгиев, проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение, проф. Тодорова, ректор на Висшето транспортно учебно заведение, проф. Елена Баева, ректор на колежа "Любен Гройс ", и други.
"За 2021 година европейските политики допускат тласъци за основаване на мрежи от висши учебни заведения в Европа, разяснява Паргов. - Ние, посредством представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен критерий при взаимната работа на обособените университети. За Балканите, да вземем за пример, е извънредно уместно посредством разнообразни принадлежности и стратегии или непосредствено по линия на "Еразъм+ " да бъде основана Балканска мрежа от университети. Например, български университети, които работят в региона на културата, биха могли да потърсят свои сътрудници и да основат мрежи с университети от балканските страни, даже освен с членки на Европейски Съюз ".
Според водача на Българска социалистическа партия – София, връзката сред образованието, науката и стопанската система е извънредно значима. "Процесът на масовизация на висшето обучение значи да потърсим и развием обичаи на неуниверситетския тип висше обучение, добави той. - Този тип висше обучение е по-практически насочено и се структурира върху на практика краткосрочни стратегии. - Сега следва да се разискват образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното самопризнание занапред би трябвало да се взема решение и ще продължава да бъде спорен, най-много с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в границите на общия европейски пазар. Много значим е и въпросът за публичната отговорност към висшето обучение. Когато споменем за отговорност към висшето обучение е ясно, че става въпрос за пари. Най-вече за това какъв % от Брутният вътрешен продукт страната би трябвало да отделя за развиването и модернизацията на българското образование”.
Калоян Паргов изрази страдание, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата във връзка с българското обучение. "Отчитам този факт като доста огромна неточност, разяснява той. - В рамките на общия европейски пазар е доста значимо всяка страна да регистрира своите преимущества и посредством образованието да ги показва, с цел да бъде конкурентна на този пазар ".
"За 2021 година европейските политики допускат тласъци за основаване на мрежи от висши учебни заведения в Европа, разяснява Паргов. - Ние, посредством представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен критерий при взаимната работа на обособените университети. За Балканите, да вземем за пример, е извънредно уместно посредством разнообразни принадлежности и стратегии или непосредствено по линия на "Еразъм+ " да бъде основана Балканска мрежа от университети. Например, български университети, които работят в региона на културата, биха могли да потърсят свои сътрудници и да основат мрежи с университети от балканските страни, даже освен с членки на Европейски Съюз ".
Според водача на Българска социалистическа партия – София, връзката сред образованието, науката и стопанската система е извънредно значима. "Процесът на масовизация на висшето обучение значи да потърсим и развием обичаи на неуниверситетския тип висше обучение, добави той. - Този тип висше обучение е по-практически насочено и се структурира върху на практика краткосрочни стратегии. - Сега следва да се разискват образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното самопризнание занапред би трябвало да се взема решение и ще продължава да бъде спорен, най-много с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в границите на общия европейски пазар. Много значим е и въпросът за публичната отговорност към висшето обучение. Когато споменем за отговорност към висшето обучение е ясно, че става въпрос за пари. Най-вече за това какъв % от Брутният вътрешен продукт страната би трябвало да отделя за развиването и модернизацията на българското образование”.
Калоян Паргов изрази страдание, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата във връзка с българското обучение. "Отчитам този факт като доста огромна неточност, разяснява той. - В рамките на общия европейски пазар е доста значимо всяка страна да регистрира своите преимущества и посредством образованието да ги показва, с цел да бъде конкурентна на този пазар ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ