България ще предприема коренна промяна на енергийната политика заради войната

България ще подхваща коренна смяна на енергийната политика поради войната в Украйна. Като цяло тя ще бъде ориентирана към потребление на повече вътрешни запаси, за преодоляване на външните зависимости, включително и от природен газ и нефт. Повече от ясно е, че подобен развой няма по какъв начин да се случи за година или две. Стратегията към момента се обяснява, само че първите сигнали към този момент са налице. Намек за търсене на нов метод, основан на по-широко районно съдействие към този момент бе даден нееднократно както от българските, по този начин и от ръководещите от прилежащи страни. Става въпрос за търсене на допирни точки, както в електроенергийния, по този начин и в газовия бранш. Предпоставки за това има, изключително в газовия бранш. Това стана ясно от разискването на ограниченията за понижаване на зависимостта на страната ни от вноса на съветски природен газ в границите на конгрес, проведен от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ). Всъщност, самичък по себе си това не е нов развой, а просто завръщане към замисъла подобен, какъвто бе в основата си и преди години, само че претърпял промени вследствие на разнообразни фактори, а и поради инерцията на политическите и геополитическите процеси, в която попадат избрани планове. На този декор е значимо обаче да се направи разграничаване - става въпрос за понижаване на въздействието от един източник, а не за прекъсване на потреблението на синьо гориво. Възможни залежи Промяната на политиката на България може би е време да се върне и в полето на политиката на изследване и рандеман. Това е въпрос, по който евентуално ще се мисли, тъй като от една страна касае националната сигурност, само че въпреки това, поради загърбване на политиката в тази област и в частност неналичието на задоволително фрагменти. Причина за това в известна степен е Мораториума за изследване и рандеман на шистов газ от 2012 година " В България съществуват действителни благоприятни условия, които биха довели до увеличение на локалния рандеман в границите на една до три години. Необходимо е Министерство на енергетиката и в частност естествени запаси и концесии да се задейства и да се приготви една пътна карта за вложения в този бранш с референции за ангажиране в тези планове ", счита специалистът Христо Казанджиев от БЕМФ. Той напомни отводът за изследване на етрополската шистова групировка, където предварителните данни са за запаси от 30 милиарда куб м и със декларирано капиталово желание, оцененото като стопански неизгодно, находище " Деветаки " със ресурси от 1 милиарда куб м, довело до отвод на вложителя. По този план обаче стои открит въпроса дали има капацитет за рандеман и за трансформиране на газохранилището (в Чирен). Експертът не подмина и запасите от шистови залежи в Добруджа, както и ресурса в българската акватория на Черно море. Става въпрос за две залежи - Каварна Изток и Калиакра, " за които концесиите изтекоха и не бяха въведени в употреба заради липса на вложения. Тези залежи имат заявление за удължение на концесионния период ", напомни Казанджиев, допълвайки, че не е наясно дали те ще бъдат позволени. Преразглеждане на мораториума за рандеман на шистов газ За да сме наясно къде се намираме, България би трябвало да предприеме доста бързи дейности за определяне на локалните запаси на природен газ. До този извод стигнаха по време на разискване на ограниченията за понижаване на зависимостта на страната от вноса на съветски газ и нефт специалисти в границите на конгрес проведен от българския енергиен и минен конгрес. Не разбирам отхвърли на страната да не желаеме да знаем къде се намираме, означи заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков. Според него, първо би трябвало да се разпознава какъв тъкмо е българският народен интерес и дали той касае избрани запаси, използването им на локално равнище, или единствено прибирането на концесионни такси. " Какво би трябвало да се направи за привличане на вложения. В момента подчертаваме върху природния газ, само че става въпрос за цялата верига на цената, за стопанската система като цяло " освен това за цялостен район, уточни той и сложи въпрос за търговски открития. " Към момента имаме търговски открития, само че и за двете има отвод за разработка ", напомни Христо Казанджиев от БЕМФ. Той настоя, че България има потвърдени залежи на синьо гориво както в находището " Калиакра Изток%, в Добруджа, както и в Етрополско. " Подходът е не анулация, а преразглеждане и корекция на мораториума ", съобщи от своя страна Димитър Мерачев, петролен геолог и изпълнителен шеф към дружество от групата на " Овергаз ". В поддръжка на думите си, той изясни, че при добива на шистов газ технологиите от налагането на мораториума през 2012 година са напреднали значително и от дълго време към този момент не се употребяват химикали, а единствено вода. Затова корекция в тази част от документа, с смяна на техническите параметри е най-съществена. Според специалистите е нужен документ, който да систематизира всички направени до момента изследвания за природен газ на територията на страната - цялостен лист на находищата и в началото открития потенциал, нуждата от вложения, както и екологична оценка за всеки от плановете, който да бъде възложен на съответните органи, тъй че да могат да се вземат съответни решения и да се избегне от вземането на крайни решения. Изпълнителният шеф на " Овергаз " Светослав Иванов от своя страна напомни, че и в този момент има подобен режим на регистрация. Зад решението за преразглеждане на мораториума за рандеман на газ застана и някогашният ръководител на КЕВР Иван Иванов. " Най-малко изследванията би трябвало да бъдат направени ", съобщи той и се разгласи за понижаване на административните процедури. Преди това изпълнителният шеф на " Овергаз " Светослав Иванов уточни, че съществуващите процедури от откриването на едно находище до започване на процеса на употреба лишава цели 10 години и е " съпоставим с построяването на една нуклеарна централа ". В тази връзка Иван Иванов сподели, че в случай че тези процедури не се облекчат ще се окаже, че " в действителност не желаеме да работим за енергийната си самостоятелност, а има опция за изследвания, както за стандартен, шистов газ и газови хидрати ". Експертът Христо Манов от своя страна разяснява, че рационалният метод е страната ни да се насочи към диверсификация на източниците и маршрутите за синьо гориво. Междусистемна свързаност Междусистемната съгласуваност не е като преди десети години, тя е доста усъвършенствана, само че има още какво да се направи, означи Темелков. Интерконекторите са доста значими, както за района, по този начин и за интернационалното ни присъединяване. Газовата връзка с Гърция (IGB) пък е важен от позиция на ситуирането на страната ни. Що се отнася до опциите той обърна внимание на зависимостта от входния и първоначален потенциал за доставки. От огромно значение е сключване на съглашение за междусистемна съгласуваност с Турция, която разполага с 5 терминала за полутечен природен газ, уточни той, допълвайки че страната има повече входен от първоначален потенциал и от тази позиция и опция за усилване и на интернационалната търговия. В рамките на разискването бе прегледан и забавянето, или по-скоро неналичието на стъпки за създаване на плана за газопровода Петрич-Струмица, който, както акцентира Темелков, " не получи поддръжка на държавно равнище, а можеше да се осъществя единствено за две години. Вярно е, че поради незадоволителните количества на продан нямаше по какъв начин да се изплати за по-кратко време, само че в случай че беше подготвен, можеше да се обменя потенциал. В това отношение Гърция изпревари България, само че към момента този газопровод с Македония може да се премисли ", сподели той. По-късно в границите на полемиката стана ясно, че той към момента е на масата на " Булгартрансгаз ". Проектът е значим, защото дава опция и за връзка с Косово, заради свързаността на газопреносната система на Македония с тази страна. " България има много положително междусистемно свързване с Румъния, а газовата връзка със Сърбия се развива с положителни темпове. Тоест имаме съгласуваност, само че то още не е доведено до потребление на комерсиално равнище ", уточни той. Модераторът в лицето на Илиян Василев напомни, че през тази година се чака да стартира работа терминалът за LNG в турския Сарос. " Той е доста по-близо - на 85 км от България и опцията за потребление на търговски продан би трябвало да влезе в междуправителственото съглашение с Турция ", уточни той. " Нямаме проблем със свързаността ", безапелационен бе Светослав Иванов. Извън несъразмерното говорене за IGB за какво закъснява или по какъв начин, съгласно него би трябвало да е ясно, че " просто влизането на IGB просто ще усъвършенства картината ". Влиза още една връзка, с азерски газ, а към него има много съществени апетити и аз допускам, че конкуренцията е толкоз висока, че надали ще може да се сдобием с повече (количества) в сравнение с сега разполагаме във връзка с този запас ". " Истината е, че Европа използва към 550 милиарда куб м природен газ годишно. Близо 200 милиарда куб м до момента са се удовлетворявали от съветски източници. Ако предположим, че този поток бъде преустановен, даже да употребявате на макс всички налични потенциали за регазификация на европейските крайбрежия, отново ще останат едни 60 милиарда куб м недостиг. С други думи, ние чакаме доста съществени вложения в едни такива уреди в идващите години и всяка страна с достъп до море, през което могат да газят по политически и всевъзможни други аргументи LNG танкери, би трябвало да одобри доста добре такива вложители, с цел да си подсигуряваме сигурността на снабдяването. Газ има, популярност богу доста години отсега нататък и в случай че няма неверни политически послания е въпрос на една до две години ", счита Светослав Иванов. Експертите разясниха и разширението на газохранилището в Чирен. Никола Делев от " Булгартрансгаз " изясни, че планът за уголемение от актуалните 550 млн. куб м до 1 милиарда куб м би трябвало да е подготвен до края на 2024 година и е от извънреден приоритет за сдружението. IGB Завършването на междусистемната газова връзка с Гърция и приемането на лиценз за оператор са най-важните стъпки, тъй че да стартираме колкото може по-скоро да стартираме да оперираме на пазара. Това разяснява изпълнителният шеф на ICGB Теодора Георгиева. Газопроводът IGB (интерконекторът Гърция-България) е построен до 85 %, уточни тя изрази недоволството си от компанията, която строи газопровода (Авакс), поради сериозното закъснение. Имахме проблем с доставката на крановите възли. От края на февруари към този момент са налице и към този момент се свързват механично, сподели тя, като добави, че се чакат още два. Георгиева изясни, че газоизмервателната станция при Стара Загора е подготвена до 75 %, а две трети от построения газопровод в линейната си част е хидротестван. Остава още една трета, което има възможност да се случи през април. По-бавно текат дейностите по построяването на газоизмервателната станция на Комотини, където се чака доставката на още два кранови възли и която е доста по-голяма и по значение от тази в Стара Загора, тъй като там IGB се свързва с Трансадриатическия газопровод. " Това ще е сериозно до последния миг ", уточни още Теодора Георгиева. По думите й, " Строителят сега е в наказателна клауза, която е много сериозна ", само че " това е един от механизмите за ускорение на работата ". " Обещанието е до май месец строителя да завърши неговия контракт - тестване с газ по акт 15 и по-късно предстоят много утвърждения от разнообразни институции, които би трябвало да станат вместо за 3 месеца, както е по законови периоди - за 1 месец. Все още гоним юли, само че изрично още занапред мога да уверя, че ще е много съществено предизвикателство ", уточни изпълнителният шеф на ICGB. Компанията към този момент е входирала искане, както до българския регулатор, по този начин и до гръцкия за лецензиране като самостоятелен оператор, като и от Европейска комисия. " Очакваме подпомагане ", уточни още тя. " Считаме, че при актуалната интернационална обстановка това ще бъде почитание. Имаме потребност от сериозна институционална поддръжка, която да този миг срещаме, само че би трябвало да се понижат периодите ", уточни Георгиева. В тази връзка Бившият ръководител на КЕВР Иван Иванов, който поздрави напредъка по газопровода през последните месеци изрази въпреки всичко лек песимизъм. Според него, да газопроводът IGB ще бъде подготвен, само че няма да може да влезе в употреба. Той напомни, че въпреки всичко има периоди и, даже и българския регулатор да се забърза, то това би трябвало да направи и гръцкия, който още по-рано е декларирал, че за узаконяване има потребност от 4 месеца. " Тоест, ние даже и да съкратим периода, гръцкият не дава сигнали ", сподели той. От тази позиция Иван Иванов обърна внимание на нуждата от ново, четвърто краткотрайно съглашение с азерската компания за приемане на природен газ на точката на Неа Месемврия. " Ако желаеме азербайджански газ от 1 юли, би трябвало да има съглашение ", заключи Иван Иванов. " IGB е единственият газопровод който се свързва с Южен газов кулоар, а там капацитета е много сериозен. Ние въпреки всичко не се развиваме за приемане единствено на 1 милиарда куб м газ. Потенциалът на този план е огромен, изключително поради развиването на LNG терминала в Александруполис, а за какво не и турския Сарос. Това е търговски капацитет. Той е значим. Говорим също по този начин и за джойнт венчър на гръцката компания " Посейдон " към България ", означи Теодора Георгиева. Тя бе безапелационна, че " планът е търговски резистентен ". Връщайки се в предишното тя изясни и по какъв начин със промяна на модела, неналичието на интерес в предишното, усложненията с финансирането и обжалването на редица процедури въпреки всичко IGB е пред стадий на довеждане докрай. Всъщност, специалистите още веднъж потвърдиха - на масата са газови планове, за които се приказва към този момент две десетилетия. Замразени, поради административен мързел, политическо недовиждане, а в последно време и поради взиране в по-лесните, най-малко през погледа на искащите за бърза възвръщаемост вложители в различен вид планове. Сега газовите планове се връщат на масата. Връщат се в една комплицирана и сложна обстановка, когато внезапно се разбра, че диверсификацията значи и вложения във вътрешни запаси. Може би е редно да се напомни, че природният газ е извънредно значим както за бита, по този начин и за промишлеността, за енергоинтензивните предприятия в България. Ако страната желае да продължи тези предприятия да се развиват и да не се пренасочат към други трети страни има всички принадлежности да го направи. Експертите по този начин и не съумяха да стигнат до електроенергийния бранш, където провокациите са още по-големи. Предвид обстановката на война наподобява сега газовият бранш е по-уязвим, поради опасенията за спиране на доставките. текстът е оповестен първо в dir.bg