България ще догонва Европа, но със ситни стъпки
България ще догонва междинните равнища в Европейския съюз (ЕС) в стопанската система, екологията, нововъведенията, образованието, обществените грижи и така нататък, само че с мудни, ситни стъпки. Това излиза наяве от Националната стратегия за развитие 2030, оповестена за публично разискване от Министерския съвет.
Според помпозните общи изречения, с които е пъстър целият документ, " тази стратегия е рамков стратегически документ от най-голям порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство, в това число техните териториални измерения ".
В проекта се определят три стратегически цели, а държавното управление групира намеренията си в пет области (оси) на развиване и издига 13 национални целта. Основните три цели в програмата са софтуерна промяна, демографски напредък и понижаване на неравенствата. Те обаче биха могли да се реализиран единствено в случай че останалите страни в съюза стоят на едно място, а уверенията за изпреварващ напредък наподобяват по-скоро игра на думи.
В желанията за показателя за нахлуване на цифровите технологии да вземем за пример е записано, че задачата е до 2030 година да достигнем междинното равнище в Европейски Съюз. В момента настоящата стойност на показателя е 36.2, до момента в който междинното равнище в общността е 52.5. Делът на новаторските предприятия у нас през 2016 година е бил 27.2%, до момента в който в Европейски Съюз същата година е 50.6%. На този декор задачата на България е да доближи дял от 35%.
Намеренията за намаляване на негативните демографски трендове и обръщането им в напредък също не наподобяват изключително амбициозни. В момента в България коефициентът на натурален приръст е негативен - минус 6.6. Целта е след 11 години да достигнем минус 5. Средното равнище в Европейски Съюз сега е минус 0.7.
Почти същото важи и за намаляването на неравенствата, измерени посредством така наречен коефициент на Джини. Той варира от 0 до 100, като колкото по-ниска е цената му, толкоз по-малко е неравенството. В България коефициентът по данни на Евростат в този момент е 39.6 при приблизително равнище в ЕС 30.7. Амбицията на държавното управление е да стигнем до коефициент 33. Отчайващи са и желанията за понижаване на популацията в риск от беднотия. В момента у нас става дума за 22%, които през 2030 година би трябвало да бъдат сведени до 18% при 16.9% средно за европейската общественост сега. Все отново в програмата се отбелязва, че относителният дял на популацията в риск от беднотия е измежду най-високите в Европейски Съюз.
Това са част от общите планове, които обаче бързо издишат, в случай че се види какви са оповестените цели. Така да вземем за пример за 11 година България би трябвало да се изкачи от 25-о на 20-о място в Европейски Съюз по конкурентоспособност на стопанската система. Делът на високотехнологичния експорт би трябвало да стигне 15% от 5.9% през 2017 година Средното равнище на този експорт в EC сега е 17.9%. Така програмата се оказва надалеч от думите на премиера Бойко Борисов напоследък по какъв начин ще търсим развиване на стопанската система точно с високите технологии.
Един от най-стряскащите индикатори е процентът от популацията, което живее при равнища на фини прахови частици над допустимите правила - през 2017 година това са 78.6% от българите при 17% средно в Европейски Съюз. Записаната цел е да стигнем 0% през 2030 г. В тази посока обаче също са записани общи понятия от вида: " Ще бъдат осъществени на практика структурни ограничения за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на задачите за качеството на въздуха със характерни основни секторни политики като енергетика и превоз ".
България в действителност настойчиво отстоява намерението си да пази цапащите държавни и частни въглищни централи за още десетилетия. Освен това тецове, свързвани с предприемача Христо Ковачки, получиха позволения да горят боклуци, въпреки да нямат съответните пречистващи съоръжения. От своя страна министърът на екологията Нено Димов съобщи, че страната ни изостава с изгарянето на битовите боклуци. На този декор заявлението в програмата, че ще се работи за " кръгова нисковъглеродна стопанска система ", звучат напряко иронично.
Това би могло да се отнесе и към каузи на площите в селското стопанство, заети с биологично произвеждане. У нас през 2017 година те са били 2.72% при 7.03% в Европейски Съюз. Намеренията са да достигнем междинното равнище, без да се конкретизира по какъв начин ще стане това. Няма и дума, че това е един от най-бързо разрастващите се браншове в земеделието в международен мащаб и че поради нашите скромни цели в скоро време може да се окажем встрани от непрестанно възходящия пазар.
Пожарна охрана ПЪТЯ
Една от гордостите на трите поредни държавни управления на премиера Бойко Борисов - градежа на пътища и автомагистрали, също не е задоволително предпазена в програмата. Вярно, планува се довеждане докрай на главната трансевропейска пътна мрежа. През 2016 година нейната комплектност у нас е била 50%, до момента в който в Европейски Съюз е 72.9%. Индексът за качеството на железопътната инфраструктура обаче е драматичен - от 3.32 той би трябвало да стигне до 3.7 през 2030 година при приблизително 4.16 за Европейски Съюз през същата 2016 година Броят на смъртните случаи при катастрофи на пътя у нас е над два пъти по-висок от междинния - 9.6 на 1 милион поданици през 2017 година при приблизително 4.9 за общността.
Според помпозните общи изречения, с които е пъстър целият документ, " тази стратегия е рамков стратегически документ от най-голям порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство, в това число техните териториални измерения ".
В проекта се определят три стратегически цели, а държавното управление групира намеренията си в пет области (оси) на развиване и издига 13 национални целта. Основните три цели в програмата са софтуерна промяна, демографски напредък и понижаване на неравенствата. Те обаче биха могли да се реализиран единствено в случай че останалите страни в съюза стоят на едно място, а уверенията за изпреварващ напредък наподобяват по-скоро игра на думи.
В желанията за показателя за нахлуване на цифровите технологии да вземем за пример е записано, че задачата е до 2030 година да достигнем междинното равнище в Европейски Съюз. В момента настоящата стойност на показателя е 36.2, до момента в който междинното равнище в общността е 52.5. Делът на новаторските предприятия у нас през 2016 година е бил 27.2%, до момента в който в Европейски Съюз същата година е 50.6%. На този декор задачата на България е да доближи дял от 35%.
Намеренията за намаляване на негативните демографски трендове и обръщането им в напредък също не наподобяват изключително амбициозни. В момента в България коефициентът на натурален приръст е негативен - минус 6.6. Целта е след 11 години да достигнем минус 5. Средното равнище в Европейски Съюз сега е минус 0.7.
Почти същото важи и за намаляването на неравенствата, измерени посредством така наречен коефициент на Джини. Той варира от 0 до 100, като колкото по-ниска е цената му, толкоз по-малко е неравенството. В България коефициентът по данни на Евростат в този момент е 39.6 при приблизително равнище в ЕС 30.7. Амбицията на държавното управление е да стигнем до коефициент 33. Отчайващи са и желанията за понижаване на популацията в риск от беднотия. В момента у нас става дума за 22%, които през 2030 година би трябвало да бъдат сведени до 18% при 16.9% средно за европейската общественост сега. Все отново в програмата се отбелязва, че относителният дял на популацията в риск от беднотия е измежду най-високите в Европейски Съюз.
Това са част от общите планове, които обаче бързо издишат, в случай че се види какви са оповестените цели. Така да вземем за пример за 11 година България би трябвало да се изкачи от 25-о на 20-о място в Европейски Съюз по конкурентоспособност на стопанската система. Делът на високотехнологичния експорт би трябвало да стигне 15% от 5.9% през 2017 година Средното равнище на този експорт в EC сега е 17.9%. Така програмата се оказва надалеч от думите на премиера Бойко Борисов напоследък по какъв начин ще търсим развиване на стопанската система точно с високите технологии.
Един от най-стряскащите индикатори е процентът от популацията, което живее при равнища на фини прахови частици над допустимите правила - през 2017 година това са 78.6% от българите при 17% средно в Европейски Съюз. Записаната цел е да стигнем 0% през 2030 г. В тази посока обаче също са записани общи понятия от вида: " Ще бъдат осъществени на практика структурни ограничения за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на задачите за качеството на въздуха със характерни основни секторни политики като енергетика и превоз ".
България в действителност настойчиво отстоява намерението си да пази цапащите държавни и частни въглищни централи за още десетилетия. Освен това тецове, свързвани с предприемача Христо Ковачки, получиха позволения да горят боклуци, въпреки да нямат съответните пречистващи съоръжения. От своя страна министърът на екологията Нено Димов съобщи, че страната ни изостава с изгарянето на битовите боклуци. На този декор заявлението в програмата, че ще се работи за " кръгова нисковъглеродна стопанска система ", звучат напряко иронично.
Това би могло да се отнесе и към каузи на площите в селското стопанство, заети с биологично произвеждане. У нас през 2017 година те са били 2.72% при 7.03% в Европейски Съюз. Намеренията са да достигнем междинното равнище, без да се конкретизира по какъв начин ще стане това. Няма и дума, че това е един от най-бързо разрастващите се браншове в земеделието в международен мащаб и че поради нашите скромни цели в скоро време може да се окажем встрани от непрестанно възходящия пазар.
Пожарна охрана ПЪТЯ
Една от гордостите на трите поредни държавни управления на премиера Бойко Борисов - градежа на пътища и автомагистрали, също не е задоволително предпазена в програмата. Вярно, планува се довеждане докрай на главната трансевропейска пътна мрежа. През 2016 година нейната комплектност у нас е била 50%, до момента в който в Европейски Съюз е 72.9%. Индексът за качеството на железопътната инфраструктура обаче е драматичен - от 3.32 той би трябвало да стигне до 3.7 през 2030 година при приблизително 4.16 за Европейски Съюз през същата 2016 година Броят на смъртните случаи при катастрофи на пътя у нас е над два пъти по-висок от междинния - 9.6 на 1 милион поданици през 2017 година при приблизително 4.9 за общността.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ