49-ти сме по конкурентност, но сме трагични по корупция, съдебна система и прозрачност на властта
България се придвижва с едно място напред - от 50-то на 49-то, в новата ранглиста на Световния стопански конгрес за световната конкурентоспособност, заяви Центърът на икономическо развиване. Глобалният показател за конкурентоспособност се образува въз основата на 12 фактора, които обгръщат цялостното икономическо и обществено развиване на страните - институции, макроикономическа непоклатимост, инфраструктура, пазар на труда, обучение и опазване на здравето, образование и подготовка на личния състав, стокови пазари, финансови пазари, софтуерна подготвеност, степен на развиване на бизнеса, нововъведения.
Факторът, който способства в най-голяма степен за положителното позициониране, е макроикономическата непоклатимост. Той има и най-голяма тежест при образуването на показателя за конкурентоспособност. Тук България е сложена на 25-о място, до момента в който предходната година бе 42-ра. място.
Тези резултати са свързани с удобни достижения във връзка с държавния дълг като % от БВП; равнище на националните спестявания като % от Брутният вътрешен продукт - 24.5 на 100, невисок бюджетен недостиг /процент от Брутният вътрешен продукт - 1.6 процента/; ниска инфлация, относително добър кредитен рейтинг.
Другият фактор, който способства в най-голяма степен за положителното позициониране, е софтуерната подготвеност. Страната е на 39-то място със стойност на показателя 5.1. Тук са включени голям брой количествени индикатори, които имат високи стойности. Става дума за: самостоятелни интернет консуматори /60 на 100/; брой клиенти на широколентов интернет /23 на 100/; висока скорост на интернет; брой мобилни клиенти /88 на 100 души/. През актуалната година по-позитивно се прави оценка ролята на задграничните вложения за софтуерното развиване на компаниите, показват от ЦИР.
По останалите фактори обаче, България има относително неподходящи резултати. Наблюдава се съществено оттегляне във връзка с пазара на труда - от 54-та позиция страната отстъпва на 67-ма със стойност на показателя 4.3.
Много ниски са оценките за съдействието и разбирателството сред работодатели и синдикати, невъзможността на страната да задържа и притегля млади и надарени хора, некадърност на бизнеса да назначава професионални мениджъри, ниска продуктивност на труда.
Позитивно се прави оценка връзката сред продуктивността и заплащането, както и гъвкавостта при установяване на трудовото заплащане.
По традиция доста е присъединяване на дамите в работната мощ, където България заема 34-та позиция.
При новаторското развиване след скок от 94-та до 65-та позиция през предходната година, страната отстъпва до 68-мо място. Прави усещане въпреки всичко, че през последните години българският бизнес отдава все по-голямо значение на нововъведенията. По разноски за научни проучвания и общ потенциал за нововъведения страната е на относително положителното 44-то място. Слабо остава съдействието сред бизнеса и научните организации - 74-то място.
По отношение на зрелостта на бизнеса България остава на 79-то място. Ниско се правят оценка фирмените политики за образование и подготовка на личния състав, неналичието на ефикасни маркетингови тактики, отсъствието на предпочитание за прехвърляне на права на подчинените.
Факторът, който по традиция е извънредно неподходящ, е положението на институциите. България заема 98-мо място измежду 137 страни като отстъпва с една позиция спрямо предходната година. Според бизнеса става дума за тромава и бюрократична администрация, дълбока корупция, извънредно подвластна и неефективна правосъдна система, разпространяване на престъпност, означават специалистите на ЦИР.
Най-негативни са оценките за правосъдната система и незадоволителната й самостоятелност - едвам 108-мо място; липса на бистрота в държавната политика - 107-мо; заплащане на подкупи - 87-мо; проведена престъпност - 119-то, липса на доверие в политиците - 88-мо, тежест на държавното контролиране - 72-ро място.
Факторът, който способства в най-голяма степен за положителното позициониране, е макроикономическата непоклатимост. Той има и най-голяма тежест при образуването на показателя за конкурентоспособност. Тук България е сложена на 25-о място, до момента в който предходната година бе 42-ра. място.
Тези резултати са свързани с удобни достижения във връзка с държавния дълг като % от БВП; равнище на националните спестявания като % от Брутният вътрешен продукт - 24.5 на 100, невисок бюджетен недостиг /процент от Брутният вътрешен продукт - 1.6 процента/; ниска инфлация, относително добър кредитен рейтинг.
Другият фактор, който способства в най-голяма степен за положителното позициониране, е софтуерната подготвеност. Страната е на 39-то място със стойност на показателя 5.1. Тук са включени голям брой количествени индикатори, които имат високи стойности. Става дума за: самостоятелни интернет консуматори /60 на 100/; брой клиенти на широколентов интернет /23 на 100/; висока скорост на интернет; брой мобилни клиенти /88 на 100 души/. През актуалната година по-позитивно се прави оценка ролята на задграничните вложения за софтуерното развиване на компаниите, показват от ЦИР.
По останалите фактори обаче, България има относително неподходящи резултати. Наблюдава се съществено оттегляне във връзка с пазара на труда - от 54-та позиция страната отстъпва на 67-ма със стойност на показателя 4.3.
Много ниски са оценките за съдействието и разбирателството сред работодатели и синдикати, невъзможността на страната да задържа и притегля млади и надарени хора, некадърност на бизнеса да назначава професионални мениджъри, ниска продуктивност на труда.
Позитивно се прави оценка връзката сред продуктивността и заплащането, както и гъвкавостта при установяване на трудовото заплащане.
По традиция доста е присъединяване на дамите в работната мощ, където България заема 34-та позиция.
При новаторското развиване след скок от 94-та до 65-та позиция през предходната година, страната отстъпва до 68-мо място. Прави усещане въпреки всичко, че през последните години българският бизнес отдава все по-голямо значение на нововъведенията. По разноски за научни проучвания и общ потенциал за нововъведения страната е на относително положителното 44-то място. Слабо остава съдействието сред бизнеса и научните организации - 74-то място.
По отношение на зрелостта на бизнеса България остава на 79-то място. Ниско се правят оценка фирмените политики за образование и подготовка на личния състав, неналичието на ефикасни маркетингови тактики, отсъствието на предпочитание за прехвърляне на права на подчинените.
Факторът, който по традиция е извънредно неподходящ, е положението на институциите. България заема 98-мо място измежду 137 страни като отстъпва с една позиция спрямо предходната година. Според бизнеса става дума за тромава и бюрократична администрация, дълбока корупция, извънредно подвластна и неефективна правосъдна система, разпространяване на престъпност, означават специалистите на ЦИР.
Най-негативни са оценките за правосъдната система и незадоволителната й самостоятелност - едвам 108-мо място; липса на бистрота в държавната политика - 107-мо; заплащане на подкупи - 87-мо; проведена престъпност - 119-то, липса на доверие в политиците - 88-мо, тежест на държавното контролиране - 72-ро място.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ