Идва отново лунапаркът. За детския смях, за сълзата гореща и за п...
Къде „ изпуснахме “ описа за ориста на децата, напуснали учебно заведение, спускащи се към колите на кръстовищата с протегнати за милостиня ръце? Дивим се на отличниците със златни медали от интернационалните олимпиади и шампионати. Вълнуваме се на детските песни и хора, долитащи от Чикаго, Лондон, Валенсия, Ванкувър и Щутгард… „ Аз съм българче “ звучи с акцент от Виена, а във всяко трето семейство у нас родители санкционират и бият децата си. Църквата ни сглобява интриги за постове и парцели, само че не търси изгубените по пътя млади сърца, не показва им вярната посока, когато са спрели на кръстопът. Но тичат камери и микрофони при политиците, които за N-и път вършат някакви копки за обречената на отсрочване детска болница. Колко банални и невежи управници изричаха опротивяли клишета на угриженост за „ подрастващото потомство “… Пфу! Аман, досадихте извънредно, махнете се, ни идва да кажем, само че отново се смълчавани, като че ли уплашени от звука на личните си гласове.
А децата са слънчевото утро. Те са мечтаното бъдеще. Пак те са вярата, че ще изправят кривиците, които сторихме ние и тези преди нас, и по-предишните, и още по-предишните.
И като стана дума за предишните…
На 1 юни в Белене се организира следващия събор за възпоменание на жертвите на комунизма. Колко директна е връзката единствено: на едни са лишили живота, младостта и фантазиите, лишени са били от насладата да отгледат децата си. И през днешния ден – децата имат всичките благоприятни условия да се надпреварват с въображението си.
В последна сметка човечеството по този начин се е развивало от памтивека: война след война, мирни преходи и детски асамблеи, гибел и съсипия, горящи кукли в Буча и Мариупол, диктаторски режими и протести на млади сърца – едно след друго, усмивки, редувани с горещи сълзи. За да имат късмет децата.
***
ОТИДЕ СИ ЛУНАПАРКА
Петя Дубарова
Аз се мъча да открия в лунапарка
моя миналогодишен дребен ярък лунапарк,
като морска златна мида: блестящ, обилен, постоянно безсънен,
спрял ненадейно и щастливо пред гърба на плажа остарял.
Но за какво чуждеят тези така положителни коли
и не стопират върху мене топли лампени очи?
Като тъмна пеперуда, в момент останала без сили,
аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.
А отвред ме гледат дръзки хубави момчета
и в очите им безбройни обещания горят.
Те, откраднали от синьото на хиляди морета,
бързат синия си гальовен взор да ми подарят.
Но предходната ми наслада - светла, детска, топла, боса,
в мен умира като морски изтощен среднощен фар.
Аз си потеглям обедняла и горя от въпроса:
кой открадна моя дребен, моя превъзходен лунапарк.
1977 година
ПРЕЗ СТЪКЛО ОТ ЛЯТО
Петя Дубарова
На косите ми поляга като пъстра селска забрадка
насладата. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна бликам въздух смешно облеклата ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И претъпкана със лято, през стъкло от лято виждам,
с цел да видя по какъв начин топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято виждам,
с цел да видя невидени до момента неща.
17.8.1976 година
Петя Дубарова
Незабравимата Петя. Каквото й да кажем за нея, ще е малко. Самата тя написа и ни остави всичко прелестно и вълнуващо, което мина през сърцето й. Това е доста, само че тя ще ни липсва постоянно!
***
Не откриха време политиците да отидат в Белене, с цел да почетат паметта на починалите и лежали в лагера на остров Персин. Заети са с предизборна акция: обикалят страната в опит да привлекат още и още гласове в своя изгода. Онези, оставили живота си в Белене ще би трябвало да почакат.
Там е Теодора Димова, публицист, щерка на огромния Димитър Димов. Тя има позиция за тези мрачни времена. И я споделя намерено. Но къде са напиращите за „ строители на нова България “?
Руси Чанев също е в Белене. Той е специфичният водещ. Преди дни бе тържественото връчване на премиите „ Аскеер “, където той получи огромната премия за изцяло творчество. Не искаше артистът този приз, само че въодушевените му сътрудници го убедиха да одобри заслужената премия. Днес тези възторжени ръкопляскащи ги няма в Белене. Заети са. Но в случай че им свирнат за следващия тв сериал – ще дотичат пъргаво…
В Белене е и президентът (1997-2002) Петър Стоянов. До него и служебният министър на защитата Атанас Запрянов.
И това не е малко. Защото там са и внуците и правнуците на жертвите на лагера в Белене и онази власт, която се опитваме да забравим. А може би не би трябвало да забравяме, с цел да ценим по-добре това, което притежаваме през днешния ден и което се надяваме да имат българските деца утри и отсега нататък.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарската антикомунистическа гражданска война през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ". През 1959 година лагерът е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери и политически пандизчии. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 година
Това би трябвало да се помни.
***
Ето какво написа отец Паоло Кортезе, койъто отдаде години от своя живот на работа в Белене и бе ревнив и пореден труженик за опазване паметта за злодеянията, осъществени там.
Обръщам се към Вас, уважаеми Българи, не с цел да Ви наскърбявам, нито с цел да ви изучавам както чужденец какво да вършиме. Никаква провокация, никаква засегнатост. Точно назад! Вие имате, един огромен капацитет, използвайте го! Приемете моите думи като покана, като тласък, като съвет. Отварям устата си, тъй като обичам България, и искам тя да бъде първа, да доближава до най-много.
Някой път в историята народите се намерят на кръстопът, и преди да се споделя ALEA IACTA EST, хубаво е да стопираме една секунда, с цел да можем да избираме най добър път.
Разбира се, аз не съм българин, и решението не е моето. Решението е в ръцете на българският народ, и на представителите му. Аз единствено давам един съвет, и моите ръце и сили да подкрепям, както направих за последните 8 години.
През последните 30 години, на практика, поради разнообразни аргументи, България е останала в последният вагон на Европа, по линия на паметта към жертвите на тоталитарните режими.
България, претърпяла през XX век въздействието на фашизма, националсоциализма и за продължителни 45 години комунистическият режим, е единствена страна където няма нито един музей, нито сходно място отдадено за жертвите на тоталитарните режими.
Няма да загубим време в този момент с цел да търсим аргументите на този факт, и да разбираме за какво този естествен исторически развой (народ да уважава жертвите си…) не се случило тука. Да желаеме, или да не желаеме, факт е.
През последните 30 години всички европейски страни, даже тези по дребни от България, посветиха места за памет за жертвите им. Румъния, Полша, Унгария, Чекия, Латвия, Литва, Албания… Дори Русия, от години, има Музей на Гулаг в Москва, и мемориални паркове на Вутовски Полигон, на Перм и на Островите Соловкий. В България, нищо сходно. В България, нищо.
От 90-те години на предишния век доста българи са говорили и желали Остров Персин в Белене да бъде превърнато в място на Памет. През последните години, аз със напъните на доста българи и европейски жители сме работили старателно, и в този момент времената са комфортни, и България да има едно Място за Памет.
А пред България, има един кръстопът. Да се срами, последна, да има едно нормално, по остарял жанр място, където да уважава единствено синове си, жертви на комунизма, или да се гордее да е първа, да сътвори едно неповторимо място за памет за всичките жертви на Европа?
Белене, последно място в Европа за памет за българските жертви на комунизма?
Паметта е мост към бъдещето...
Разбира се че българските почтени жертви на българският тоталитарен комунистически режим заслужават да има най-малко едно място отдадено на тях. През годините се приказва за постройката на Лъвов Мост в София, за постройката на Държавна сигурност в Пловдив, за някогашните концлагери на Белене, Ловеч, Скравена… Много думи, доста хрумвания, доста фантазии, а нищо съответно.
А, малко да е позор на България, през тези години се осъществиха къща-музей на Тодор Живков, Музей на Социалистическо Изкуство, и скоро… Дом на Партия в Бузлуджа. Нищо за жертвите… а доста за другата страна. Наистина забавна държава…
През последните години изчистихме Втори Обект на Остров Персин, сме почнали да придружаваме там стотици гости, събудихме обществото по тематиката.
От януари 2017 година Община Белене ръководи Втори Обект и има дълг да осъществя тъй наречените Парк Мемориал до 2021 година Успешна да е работа на нея, а както следим, концепцията й е да се осъществя единствено нещо скромничко за памет на жертвите на Лагера Белене.
Това, за жалост, е нещо по остарял модел, нещо което България трябваше да осъществя през 90-те години на предишния век. Например, съгласно модела на Сигет, в Румъния, музей което съществува от 1997 година
Разбира се че това е нещо хубаво, по добре от нищо. А, в края на сметка, България ще бъде последна европейска страна която осъществя един елементарен музей за личните си жертви. И този модел ще раздели обществото (десните ще почитат, левите не…), и няма да разсъни интерес през другите европейски жители.
Ако нещата стопират тука, малко е позор, са една велика страна както България. Според мене България може да свърши по велики неща, и може да извади силите си с цел да се гордее да бъде първа, а не да бъде удовлетворена да е последна. Затова бленувам
Белене, да бъде първо европейско място за памет на всички почтени жертви на XX век.
Уважаеми евро-съграждани българи, уважаеми българските Институции, пред Вас има един неповторим късмет, да се гордеете да реализирате и да показвате на света Белене, първото по рода си място за обща памет в Европа. Място където всеки човек, от целият свят, може да посети, с цел да уважава всички почтени жертви на XX век.
В Белене да има място и за българските жертви на комунизма, и за всички други. Място за жертвите на Арменският геноцид, за жертвите на революция в Испания, за жертвите на комунизма в Русия, Полша, Украйна, Румъния… За жертвите на нацизма и на холокоста, за жертвите на фашизма. И за жертвите на международните войни.
Белене да е трансфорат в ГРАД НА ПАМЕТТА, където всички хора, от целят свят, могат да бъдат признати, да се срещат с истината и с лицата и орисите на почтените жертви, да ги почитат и да бъдат възпитани в демократичните полезности на мира, на спокойно общуване и съдействие, на покаянието, прошката и помиряването.
Белене има този капацитет, България е смела и мощна страна, българите могат. Белене е място подготвен за памет. На Вас, Българи, да решавате: “Какво ще вършим в Белене? ”, и да го реализирате.
Приятно решение. Ако желаете, в случай че имате потребност, аз съм тука в Белене, и по двете случай., тъй като нещо е по добре от нищо. Ако желаете помощ, обадете. Надявам се да избирате повторно. Невинните жертви заслужават нашата грижа.
Отец Паоло Кортези
Председател на К.Ц.Е.Б.Б.
ПС. Позволявайте ми още три думи за Паметта. Памет не значи единствено да издигаме една паметна плочка или да възстановим три бараки, може би благодарение на евросубсиди. Памет е да четем книги за жертви, да участваме на събитията, да запалителен колата и да посещаваме места за памет из България и цяла Европа. Да тълкуваме същинската история. Да ръководим учениците и младите в Белене и сходни места. Без интензивно присъединяване на гражданското общество, никаква смисъл има един музей или парк мемориал.
Европа “призовава за основаването на Платформа за европейска памет и съвест, която да дава поддръжка за работата в мрежа и съдействието сред националните проучвателен институти в региона на тоталитарните режими, както и за основаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими ”.
Из Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. по отношение на Европейската съвест и тоталитаризма.
***
Репресии в България е имало и преди 1944 година Заради поемата „ Септември “ брошура 7 – 8 на списание „ Септември “ е иззета, а голумият стихотворец Гео Милев е даден на съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено. На 14 май 1925 година поради поемата Гео Милев е наказан на 1 година затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той апелира присъдата пред Апелативния съд. На 15 май е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно.
Гео Милев е писал и детски стихове, което през днешния ден не е общоизвестно.
Ето едно от тях:
ПАТАРАК И РИБОК
На разходка из реката
потегли байно Патарак,
радостно с крила запляска
и закряска: – Квак-квак-квак.
А изпод из водата,
там в съседний вир бездънен,
важно-важно и пренебрежително
гледа господин Рибок.
– Здрасти – сподели Патаракът, –
ех, само че прикрит под таз вода,
ти не знаеш що е въздух,
слънце, наслада, независимост!
О, ела при мене горе,
с мене тук заплувай ти,
над водата ти заплувай
и другар ми бъди.
Господин Рибок изплува
над водата в тоя момент,
глътна въздух – само че му стана
зле и той нададе зов:
– Не, не мога така да плавам,
въздухът не е за мен;
най-добре е да си бъда
там, където съм роден…
Свят му се зави, обратно се
килна господин Рибок
и още веднъж се цамбурна
отново във своя вир бездънен.
А зад него Патаракът
се закиска: – Квак-квак-квак!
Нищо не разбираш, байно…
Гледай ти, какъв простак!
***
Всепризнатият международен ценител на детската психика Ръдиард Киплинг ни остави „ Книга за джунглата “ – непостижим връх в детската литература и до през днешния ден.
ВЕЛИКОЛЕПНАТА УТРИННА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА
Маугли в света на джунглата...
С всички извивки и трели, които знаят гърлестите вълци от Глутницата. Ето тук един недодялан превод на тази ария, само че вие би трябвало да си визиите по какъв начин би звучала тя, когато раздира следобедната тишина на джунглата
ЗА момент по земята не хвърлят телата
най-малката сянка даже,
а по-късно черни по дирите правилни
отново сенките потеглят в зори.
В мълчание ранно, високо и необичайно,
издигат се шубрак след шубрак
Викни отдалече: " Почивайте към този момент,
Закона в този момент е със вас! "
В убежища сиви, из дупки ронливи,
безброй племена ще заспят.
Пред нас са скалите, във тях - пещерите,
и свърши се нощният път.
По ниви студени волове вдървени
ще дърпат отново тежък хомот.
Зората злокобна с алено ни среща,
преди ний за отдих да спрем.
Хей, време за сън е! Тревата се гъне
и диша под вързоп от лъчи.
Оттатък, в бамбука, в момент нещо изпука
и ние присвихме очи.
Така чудновата стаи се гората
и шепоти тихи поде.
Отгоре изкряскаха дивите патки:
" Денят за Човека пристигна! "
Росата изсъхва, земята изпръхва
и там, дето пием вода,
от глината мека се спуска бавно
в поточето мътна вадичка.
Нощта ни съобщи, изчезна, издаде
тя нашите дири мигом.
Викни отдалече: " Почивайте към този момент,
Закона в този момент е със вас! "
Петя Дубарова написа „ Отиде си лунапарка “… Лунапарка на детството си отива, само че по-късно се завръща. Поколение след потомство. Затова детството е най-силният спомен, запазил ароматите и страстите на вдъхвонете първи години на всеки от нас.
Лунапаркът се завръща…
Фрог нюз
А децата са слънчевото утро. Те са мечтаното бъдеще. Пак те са вярата, че ще изправят кривиците, които сторихме ние и тези преди нас, и по-предишните, и още по-предишните.
И като стана дума за предишните…
На 1 юни в Белене се организира следващия събор за възпоменание на жертвите на комунизма. Колко директна е връзката единствено: на едни са лишили живота, младостта и фантазиите, лишени са били от насладата да отгледат децата си. И през днешния ден – децата имат всичките благоприятни условия да се надпреварват с въображението си.
В последна сметка човечеството по този начин се е развивало от памтивека: война след война, мирни преходи и детски асамблеи, гибел и съсипия, горящи кукли в Буча и Мариупол, диктаторски режими и протести на млади сърца – едно след друго, усмивки, редувани с горещи сълзи. За да имат късмет децата.
***
ОТИДЕ СИ ЛУНАПАРКА
Петя Дубарова
Аз се мъча да открия в лунапарка
моя миналогодишен дребен ярък лунапарк,
като морска златна мида: блестящ, обилен, постоянно безсънен,
спрял ненадейно и щастливо пред гърба на плажа остарял.
Но за какво чуждеят тези така положителни коли
и не стопират върху мене топли лампени очи?
Като тъмна пеперуда, в момент останала без сили,
аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.
А отвред ме гледат дръзки хубави момчета
и в очите им безбройни обещания горят.
Те, откраднали от синьото на хиляди морета,
бързат синия си гальовен взор да ми подарят.
Но предходната ми наслада - светла, детска, топла, боса,
в мен умира като морски изтощен среднощен фар.
Аз си потеглям обедняла и горя от въпроса:
кой открадна моя дребен, моя превъзходен лунапарк.
1977 година
ПРЕЗ СТЪКЛО ОТ ЛЯТО
Петя Дубарова
На косите ми поляга като пъстра селска забрадка
насладата. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна бликам въздух смешно облеклата ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И претъпкана със лято, през стъкло от лято виждам,
с цел да видя по какъв начин топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято виждам,
с цел да видя невидени до момента неща.
17.8.1976 година
Петя Дубарова
Незабравимата Петя. Каквото й да кажем за нея, ще е малко. Самата тя написа и ни остави всичко прелестно и вълнуващо, което мина през сърцето й. Това е доста, само че тя ще ни липсва постоянно!
***
Не откриха време политиците да отидат в Белене, с цел да почетат паметта на починалите и лежали в лагера на остров Персин. Заети са с предизборна акция: обикалят страната в опит да привлекат още и още гласове в своя изгода. Онези, оставили живота си в Белене ще би трябвало да почакат.
Там е Теодора Димова, публицист, щерка на огромния Димитър Димов. Тя има позиция за тези мрачни времена. И я споделя намерено. Но къде са напиращите за „ строители на нова България “?
Руси Чанев също е в Белене. Той е специфичният водещ. Преди дни бе тържественото връчване на премиите „ Аскеер “, където той получи огромната премия за изцяло творчество. Не искаше артистът този приз, само че въодушевените му сътрудници го убедиха да одобри заслужената премия. Днес тези възторжени ръкопляскащи ги няма в Белене. Заети са. Но в случай че им свирнат за следващия тв сериал – ще дотичат пъргаво…
В Белене е и президентът (1997-2002) Петър Стоянов. До него и служебният министър на защитата Атанас Запрянов.
И това не е малко. Защото там са и внуците и правнуците на жертвите на лагера в Белене и онази власт, която се опитваме да забравим. А може би не би трябвало да забравяме, с цел да ценим по-добре това, което притежаваме през днешния ден и което се надяваме да имат българските деца утри и отсега нататък.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарската антикомунистическа гражданска война през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ". През 1959 година лагерът е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери и политически пандизчии. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 година
Това би трябвало да се помни.
***
Ето какво написа отец Паоло Кортезе, койъто отдаде години от своя живот на работа в Белене и бе ревнив и пореден труженик за опазване паметта за злодеянията, осъществени там.
Обръщам се към Вас, уважаеми Българи, не с цел да Ви наскърбявам, нито с цел да ви изучавам както чужденец какво да вършиме. Никаква провокация, никаква засегнатост. Точно назад! Вие имате, един огромен капацитет, използвайте го! Приемете моите думи като покана, като тласък, като съвет. Отварям устата си, тъй като обичам България, и искам тя да бъде първа, да доближава до най-много.
Някой път в историята народите се намерят на кръстопът, и преди да се споделя ALEA IACTA EST, хубаво е да стопираме една секунда, с цел да можем да избираме най добър път.
Разбира се, аз не съм българин, и решението не е моето. Решението е в ръцете на българският народ, и на представителите му. Аз единствено давам един съвет, и моите ръце и сили да подкрепям, както направих за последните 8 години.
През последните 30 години, на практика, поради разнообразни аргументи, България е останала в последният вагон на Европа, по линия на паметта към жертвите на тоталитарните режими.
България, претърпяла през XX век въздействието на фашизма, националсоциализма и за продължителни 45 години комунистическият режим, е единствена страна където няма нито един музей, нито сходно място отдадено за жертвите на тоталитарните режими.
Няма да загубим време в този момент с цел да търсим аргументите на този факт, и да разбираме за какво този естествен исторически развой (народ да уважава жертвите си…) не се случило тука. Да желаеме, или да не желаеме, факт е.
През последните 30 години всички европейски страни, даже тези по дребни от България, посветиха места за памет за жертвите им. Румъния, Полша, Унгария, Чекия, Латвия, Литва, Албания… Дори Русия, от години, има Музей на Гулаг в Москва, и мемориални паркове на Вутовски Полигон, на Перм и на Островите Соловкий. В България, нищо сходно. В България, нищо.
От 90-те години на предишния век доста българи са говорили и желали Остров Персин в Белене да бъде превърнато в място на Памет. През последните години, аз със напъните на доста българи и европейски жители сме работили старателно, и в този момент времената са комфортни, и България да има едно Място за Памет.
А пред България, има един кръстопът. Да се срами, последна, да има едно нормално, по остарял жанр място, където да уважава единствено синове си, жертви на комунизма, или да се гордее да е първа, да сътвори едно неповторимо място за памет за всичките жертви на Европа?
Белене, последно място в Европа за памет за българските жертви на комунизма?
Паметта е мост към бъдещето...
Разбира се че българските почтени жертви на българският тоталитарен комунистически режим заслужават да има най-малко едно място отдадено на тях. През годините се приказва за постройката на Лъвов Мост в София, за постройката на Държавна сигурност в Пловдив, за някогашните концлагери на Белене, Ловеч, Скравена… Много думи, доста хрумвания, доста фантазии, а нищо съответно.
А, малко да е позор на България, през тези години се осъществиха къща-музей на Тодор Живков, Музей на Социалистическо Изкуство, и скоро… Дом на Партия в Бузлуджа. Нищо за жертвите… а доста за другата страна. Наистина забавна държава…
През последните години изчистихме Втори Обект на Остров Персин, сме почнали да придружаваме там стотици гости, събудихме обществото по тематиката.
От януари 2017 година Община Белене ръководи Втори Обект и има дълг да осъществя тъй наречените Парк Мемориал до 2021 година Успешна да е работа на нея, а както следим, концепцията й е да се осъществя единствено нещо скромничко за памет на жертвите на Лагера Белене.
Това, за жалост, е нещо по остарял модел, нещо което България трябваше да осъществя през 90-те години на предишния век. Например, съгласно модела на Сигет, в Румъния, музей което съществува от 1997 година
Разбира се че това е нещо хубаво, по добре от нищо. А, в края на сметка, България ще бъде последна европейска страна която осъществя един елементарен музей за личните си жертви. И този модел ще раздели обществото (десните ще почитат, левите не…), и няма да разсъни интерес през другите европейски жители.
Ако нещата стопират тука, малко е позор, са една велика страна както България. Според мене България може да свърши по велики неща, и може да извади силите си с цел да се гордее да бъде първа, а не да бъде удовлетворена да е последна. Затова бленувам
Белене, да бъде първо европейско място за памет на всички почтени жертви на XX век.
Уважаеми евро-съграждани българи, уважаеми българските Институции, пред Вас има един неповторим късмет, да се гордеете да реализирате и да показвате на света Белене, първото по рода си място за обща памет в Европа. Място където всеки човек, от целият свят, може да посети, с цел да уважава всички почтени жертви на XX век.
В Белене да има място и за българските жертви на комунизма, и за всички други. Място за жертвите на Арменският геноцид, за жертвите на революция в Испания, за жертвите на комунизма в Русия, Полша, Украйна, Румъния… За жертвите на нацизма и на холокоста, за жертвите на фашизма. И за жертвите на международните войни.
Белене да е трансфорат в ГРАД НА ПАМЕТТА, където всички хора, от целят свят, могат да бъдат признати, да се срещат с истината и с лицата и орисите на почтените жертви, да ги почитат и да бъдат възпитани в демократичните полезности на мира, на спокойно общуване и съдействие, на покаянието, прошката и помиряването.
Белене има този капацитет, България е смела и мощна страна, българите могат. Белене е място подготвен за памет. На Вас, Българи, да решавате: “Какво ще вършим в Белене? ”, и да го реализирате.
Приятно решение. Ако желаете, в случай че имате потребност, аз съм тука в Белене, и по двете случай., тъй като нещо е по добре от нищо. Ако желаете помощ, обадете. Надявам се да избирате повторно. Невинните жертви заслужават нашата грижа.
Отец Паоло Кортези
Председател на К.Ц.Е.Б.Б.
ПС. Позволявайте ми още три думи за Паметта. Памет не значи единствено да издигаме една паметна плочка или да възстановим три бараки, може би благодарение на евросубсиди. Памет е да четем книги за жертви, да участваме на събитията, да запалителен колата и да посещаваме места за памет из България и цяла Европа. Да тълкуваме същинската история. Да ръководим учениците и младите в Белене и сходни места. Без интензивно присъединяване на гражданското общество, никаква смисъл има един музей или парк мемориал.
Европа “призовава за основаването на Платформа за европейска памет и съвест, която да дава поддръжка за работата в мрежа и съдействието сред националните проучвателен институти в региона на тоталитарните режими, както и за основаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими ”.
Из Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. по отношение на Европейската съвест и тоталитаризма.
***
Репресии в България е имало и преди 1944 година Заради поемата „ Септември “ брошура 7 – 8 на списание „ Септември “ е иззета, а голумият стихотворец Гео Милев е даден на съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено. На 14 май 1925 година поради поемата Гео Милев е наказан на 1 година затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той апелира присъдата пред Апелативния съд. На 15 май е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно.
Гео Милев е писал и детски стихове, което през днешния ден не е общоизвестно.
Ето едно от тях:
ПАТАРАК И РИБОК
На разходка из реката
потегли байно Патарак,
радостно с крила запляска
и закряска: – Квак-квак-квак.
А изпод из водата,
там в съседний вир бездънен,
важно-важно и пренебрежително
гледа господин Рибок.
– Здрасти – сподели Патаракът, –
ех, само че прикрит под таз вода,
ти не знаеш що е въздух,
слънце, наслада, независимост!
О, ела при мене горе,
с мене тук заплувай ти,
над водата ти заплувай
и другар ми бъди.
Господин Рибок изплува
над водата в тоя момент,
глътна въздух – само че му стана
зле и той нададе зов:
– Не, не мога така да плавам,
въздухът не е за мен;
най-добре е да си бъда
там, където съм роден…
Свят му се зави, обратно се
килна господин Рибок
и още веднъж се цамбурна
отново във своя вир бездънен.
А зад него Патаракът
се закиска: – Квак-квак-квак!
Нищо не разбираш, байно…
Гледай ти, какъв простак!
***
Всепризнатият международен ценител на детската психика Ръдиард Киплинг ни остави „ Книга за джунглата “ – непостижим връх в детската литература и до през днешния ден.
ВЕЛИКОЛЕПНАТА УТРИННА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА
Маугли в света на джунглата...
С всички извивки и трели, които знаят гърлестите вълци от Глутницата. Ето тук един недодялан превод на тази ария, само че вие би трябвало да си визиите по какъв начин би звучала тя, когато раздира следобедната тишина на джунглата
ЗА момент по земята не хвърлят телата
най-малката сянка даже,
а по-късно черни по дирите правилни
отново сенките потеглят в зори.
В мълчание ранно, високо и необичайно,
издигат се шубрак след шубрак
Викни отдалече: " Почивайте към този момент,
Закона в този момент е със вас! "
В убежища сиви, из дупки ронливи,
безброй племена ще заспят.
Пред нас са скалите, във тях - пещерите,
и свърши се нощният път.
По ниви студени волове вдървени
ще дърпат отново тежък хомот.
Зората злокобна с алено ни среща,
преди ний за отдих да спрем.
Хей, време за сън е! Тревата се гъне
и диша под вързоп от лъчи.
Оттатък, в бамбука, в момент нещо изпука
и ние присвихме очи.
Така чудновата стаи се гората
и шепоти тихи поде.
Отгоре изкряскаха дивите патки:
" Денят за Човека пристигна! "
Росата изсъхва, земята изпръхва
и там, дето пием вода,
от глината мека се спуска бавно
в поточето мътна вадичка.
Нощта ни съобщи, изчезна, издаде
тя нашите дири мигом.
Викни отдалече: " Почивайте към този момент,
Закона в този момент е със вас! "
Петя Дубарова написа „ Отиде си лунапарка “… Лунапарка на детството си отива, само че по-късно се завръща. Поколение след потомство. Затова детството е най-силният спомен, запазил ароматите и страстите на вдъхвонете първи години на всеки от нас.
Лунапаркът се завръща…
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ