Отново е юни
юни! Отново! Знам! Къде изчезна времето? Скучно е даже да повдигаш въпроса — твоето субективно прекарване на месеците и годините, които минават толкоз бързо, по какъв начин наподобява, че през вчерашния ден си правил нещо (правял си проекти да видиш Барбенхаймер, може би? Това беше предишното лято!) и в този момент сме тук, върша това още веднъж.
Ако лятото е пиеса, юни е нейното отваряне. Ако лятото е възприятие, въз основа на последните ми диалози, то е или вяра, или боязън. За мен всичко е вяра, цялото очакване. Нека по-дългите дни се простират пред нас. Нека се разпръснем в тях, да легнем в тревата или на плажа, или в климатизираното величие на всекидневната, ранен следобяд, за сънливост с следен климат.
Миналия уикенд в провинцията се сблъсках с куп крилати същества — оси, взех решение въз основа на научното изложение, което открих на уеб страницата на разрушител: „ Общо казано, осите наподобяват доста по-страшно в сравнение с пче...
Прочетете целия текст »
