Българите са най-податливи в ЕС на дезинформация
България се подрежда последна измежду страните членки на Европейски Съюз по медийна просветеност, демонстрира ново проучване. Тя е на 33-о място от общо 41 страни, включени в Индекса на медийната просветеност за 2022 година В същата група, само че по-напред от нас са Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, само че с по-лош резултат от България влизат и Молдова, Черна гора и Турция.
Индексът на медийната просветеност се изготвя в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „ Отворено общество – София " и прави оценка капацитета за резистентност против подправени вести в 41 европейски страни, като употребява индикатори за медийна независимост, обучение и доверие в хората. Тъй като знаците имат друга значимост, в модела те имат друга тежест. Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с знаците за обучение (PISA), като измежду знаците за обучение най-голям дял има четивната просветеност. Индикаторите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите знаци.
Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място) са отпред в класацията на Индекса за 2022 година Тези страни имат най-голям капацитет за устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията заради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората, които са присъщи за тях, означават от " Отворено общество ".
България се показва най-зле по знаците, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-о място от 41 страни, изоставайки в това число и от страни в района, които са отвън Европейски Съюз като Украйна, Сърбия и Турция, само че получавайки сходни резултати с тези на Румъния. Лошите резултати на нашите възпитаници в интернационалните проучвания PISA са добре известни, само че нито едно държавно управление не е съумяло да направи работеща тактика за повишение на уменията им.
Образованието е значителен съставен елемент в противодействието на подправените вести. Например държавното управление на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна просветеност, смята мощната държавна просветителна система за главен инструмент за опълчване на осведомителната война против страната, а „ необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландското население и съгласуваната реакция на държавното управление “ се считат за основен детайл за опълчване на дезинформацията. Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко евентуално да попаднат в клопката на измислени вести, означават създателите на отчета.
По знаците, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, само че пък след страни отвън Европейски Съюз като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието сред хората България се показва малко по-добре и заема 29-то място със подобен резултат с този на Португалия и директно след Чехия, в това число изпреварвайки друга членка на Европейски Съюз – Хърватска. България се показва най-добре по знаците за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на страни в Европа, само че тези знаци имат релативно дребна тежест при определянето на крайната ранглиста.
В Индекса на медийната просветеност е изработен и клъстерен разбор, който разделя страните по групи съгласно близостта на техните резултати и който демонстрира съществуването на избрани географски модели. Страните с най-хубави резултати са ситуирани в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът демонстрира, че има централизация на страни в Югоизточна и Източна Европа, които са евентуално по-уязвими към подправени вести, защото имат проблеми с няколко аспекта, следени от Индекса на медийната просветеност – качеството на образованието, медийната независимост, ниското междуличностно доверие или композиция от проблеми в тези области.
„ Притеснение буди събитието, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на подправените вести са в това време и минимум загрижени от разпространяването и въздействието на дезинформацията “, отбелязва Марин Лесенски, създател на отчета.
Индексът на медийната просветеност се изготвя в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „ Отворено общество – София " и прави оценка капацитета за резистентност против подправени вести в 41 европейски страни, като употребява индикатори за медийна независимост, обучение и доверие в хората. Тъй като знаците имат друга значимост, в модела те имат друга тежест. Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с знаците за обучение (PISA), като измежду знаците за обучение най-голям дял има четивната просветеност. Индикаторите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите знаци.
Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място) са отпред в класацията на Индекса за 2022 година Тези страни имат най-голям капацитет за устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията заради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората, които са присъщи за тях, означават от " Отворено общество ".
България се показва най-зле по знаците, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-о място от 41 страни, изоставайки в това число и от страни в района, които са отвън Европейски Съюз като Украйна, Сърбия и Турция, само че получавайки сходни резултати с тези на Румъния. Лошите резултати на нашите възпитаници в интернационалните проучвания PISA са добре известни, само че нито едно държавно управление не е съумяло да направи работеща тактика за повишение на уменията им.
Образованието е значителен съставен елемент в противодействието на подправените вести. Например държавното управление на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна просветеност, смята мощната държавна просветителна система за главен инструмент за опълчване на осведомителната война против страната, а „ необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландското население и съгласуваната реакция на държавното управление “ се считат за основен детайл за опълчване на дезинформацията. Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко евентуално да попаднат в клопката на измислени вести, означават създателите на отчета.
По знаците, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, само че пък след страни отвън Европейски Съюз като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието сред хората България се показва малко по-добре и заема 29-то място със подобен резултат с този на Португалия и директно след Чехия, в това число изпреварвайки друга членка на Европейски Съюз – Хърватска. България се показва най-добре по знаците за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на страни в Европа, само че тези знаци имат релативно дребна тежест при определянето на крайната ранглиста.
В Индекса на медийната просветеност е изработен и клъстерен разбор, който разделя страните по групи съгласно близостта на техните резултати и който демонстрира съществуването на избрани географски модели. Страните с най-хубави резултати са ситуирани в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът демонстрира, че има централизация на страни в Югоизточна и Източна Европа, които са евентуално по-уязвими към подправени вести, защото имат проблеми с няколко аспекта, следени от Индекса на медийната просветеност – качеството на образованието, медийната независимост, ниското междуличностно доверие или композиция от проблеми в тези области.
„ Притеснение буди събитието, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на подправените вести са в това време и минимум загрижени от разпространяването и въздействието на дезинформацията “, отбелязва Марин Лесенски, създател на отчета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ