Българските четвъртокласници 14-и по четене, след срив се изкачихме до нивото си отпреди 15 г.
България се подрежда на 14-о място в интернационалното проучване измежду четвъртокласниците PIRLS , извършено през 2016 година в 50 страни и показано през днешния ден във всяка от тях, а у нас - от Министерството на образованието и науката.
Безспорните водачи са Русия и Сингапур. Руската федерация държи първото място с 581 точки, като се изкачва с цели 53 по отношение на 2001 година, а Сингапур заема второто с 576 т.
Международното проучване PIRLS се организира от 2001 година на всеки 5 година и се концентрира върху две съществени цели при четенето във и отвън учебно заведение – четене с схващане на художествени текстове и добиване и прилагане на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестванията са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и добиване на информация, извеждане на директни изводи, интерпретиране и обобщаване на хрумвания и информация, както и разбор и оценка на наличието, езика и структурата на текста.
С резултата си от 552 точки през 2016 година България още веднъж доближава равнището си от проучването през 2001 година, когато резултатът ни е 550 точки. След това спадаме до 532 т. (2011 г.) и последователно още веднъж се връщаме към равнището от преди 15 години.
552-те ни точки са над междинното равнище от 500 т. за проучването, в което вземат участие 50 страни и райони с общо почти 319 000 възпитаници, 310 000 родители, 16 000 учители и 12 000 учебни шефове (От България са се включили 4281 възпитаници и 214 учители от 153 български учебни заведения, както и 4242 родители). С тях изпреварваме САЩ, Литва, Италия, Дания, Макао, Нидерландия, Австралия, Чехия, Канада, Словения, Австрия, Германия, Казахстан, Словакия, Израел, Португалия, Испания, Белгия и други, само че сме след Русия, Сингапур, Хонконг, Ирландия, Финландия, Полша, Северна Ирландия, Норвегия, Китай, Англия, Латвия, Швеция и Унгария.
В дъното на класацията е Южна Африка (320 т.), а преди нея - Египет, Мароко и Кувейт.
И у нас, както и при съвсем всички други участници, девойките се показват по-добре - приблизително 559 точки при 544 за момчетата.
Голямо въздействие върху резултатите оказва домашната среда, по тази причина и проучването изследва каква е тя. Само 15% от българските възпитаници и родители, взели участие в PIRLS 2016, споделят, че в домашните им библиотеки има повече от 100 книги. 14% признават, че броят им е 25 или по-малко.
Любовта към книгите се предава от родители към деца и по тази причина не липсват въпросите дали майките и татковците обичат да четат. 39% от българските родители дават отговор, че доста обичат да четат, а 19% признават, че това въобще не е обичаното им занятие. Останалите споделят, че го вършат понякога.
Както и при останалите страни, и у нас може да се направи изводът, че детската градина оказва помощ за развиването на качествата при четене. Учениците, които са били в детска градина и ясла 3 година и повече преди постъпването си в първи клас реализират приблизително 564 точки на тестванията, до момента в който тези, които са били година и по-малко - 511 точки.
Удовлетвореността на учителите също е определяща за резултатите на техните възпитаници. През 2016 година 40% от преподаватели са показали, че са задоволени от работата си, а техните възпитаници имат приблизително 557 точки. 52% са ненапълно задоволени, а едвам 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали надлежно 548 т. и 543 т.
Резултатите ни демонстрират, че децата се оправят еднообразно добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия тип е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS употребява сравнителни нива на качествата и разделя учениците по отношение на получените резултати. Най-високото – напреднало ниво, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, взели участие в проучването, доближават високо равнище, а всеки пети - и напреднало.
5% от четвъртокласниците ни не са съумели да изкарат 400 т. и да покрият ниското ниво.
Безспорните водачи са Русия и Сингапур. Руската федерация държи първото място с 581 точки, като се изкачва с цели 53 по отношение на 2001 година, а Сингапур заема второто с 576 т.
Международното проучване PIRLS се организира от 2001 година на всеки 5 година и се концентрира върху две съществени цели при четенето във и отвън учебно заведение – четене с схващане на художествени текстове и добиване и прилагане на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестванията са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и добиване на информация, извеждане на директни изводи, интерпретиране и обобщаване на хрумвания и информация, както и разбор и оценка на наличието, езика и структурата на текста.
С резултата си от 552 точки през 2016 година България още веднъж доближава равнището си от проучването през 2001 година, когато резултатът ни е 550 точки. След това спадаме до 532 т. (2011 г.) и последователно още веднъж се връщаме към равнището от преди 15 години.
552-те ни точки са над междинното равнище от 500 т. за проучването, в което вземат участие 50 страни и райони с общо почти 319 000 възпитаници, 310 000 родители, 16 000 учители и 12 000 учебни шефове (От България са се включили 4281 възпитаници и 214 учители от 153 български учебни заведения, както и 4242 родители). С тях изпреварваме САЩ, Литва, Италия, Дания, Макао, Нидерландия, Австралия, Чехия, Канада, Словения, Австрия, Германия, Казахстан, Словакия, Израел, Португалия, Испания, Белгия и други, само че сме след Русия, Сингапур, Хонконг, Ирландия, Финландия, Полша, Северна Ирландия, Норвегия, Китай, Англия, Латвия, Швеция и Унгария.
В дъното на класацията е Южна Африка (320 т.), а преди нея - Египет, Мароко и Кувейт.
И у нас, както и при съвсем всички други участници, девойките се показват по-добре - приблизително 559 точки при 544 за момчетата.
Голямо въздействие върху резултатите оказва домашната среда, по тази причина и проучването изследва каква е тя. Само 15% от българските възпитаници и родители, взели участие в PIRLS 2016, споделят, че в домашните им библиотеки има повече от 100 книги. 14% признават, че броят им е 25 или по-малко.
Любовта към книгите се предава от родители към деца и по тази причина не липсват въпросите дали майките и татковците обичат да четат. 39% от българските родители дават отговор, че доста обичат да четат, а 19% признават, че това въобще не е обичаното им занятие. Останалите споделят, че го вършат понякога.
Както и при останалите страни, и у нас може да се направи изводът, че детската градина оказва помощ за развиването на качествата при четене. Учениците, които са били в детска градина и ясла 3 година и повече преди постъпването си в първи клас реализират приблизително 564 точки на тестванията, до момента в който тези, които са били година и по-малко - 511 точки.
Удовлетвореността на учителите също е определяща за резултатите на техните възпитаници. През 2016 година 40% от преподаватели са показали, че са задоволени от работата си, а техните възпитаници имат приблизително 557 точки. 52% са ненапълно задоволени, а едвам 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали надлежно 548 т. и 543 т.
Резултатите ни демонстрират, че децата се оправят еднообразно добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия тип е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS употребява сравнителни нива на качествата и разделя учениците по отношение на получените резултати. Най-високото – напреднало ниво, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, взели участие в проучването, доближават високо равнище, а всеки пети - и напреднало.
5% от четвъртокласниците ни не са съумели да изкарат 400 т. и да покрият ниското ниво.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ