България се намира в навечерието на вземането на съдбовни решения

България се намира в навечерието на вземането на съдбовни решения за посоката, по която ще поеме в идващите няколко десетилетия. Ролята на хората (известни с понятието „ policy-makers “), е от основно значение за реализирането на енергийната трансформацията в страната ни. Процесите в са комплицирани и тяхното анализиране изисква систематичен взор, който да обгръща освен това, което се случва на локална почва, само че и общата политика на Европейския съюз във връзка с климата и енергетиката.
Това написа в специфичен разбор за eнергийният икономист.
България направи още една значима стъпка за енергетиката си
През последния месец дебатите за нуклеарната енергетика в България още веднъж се разгорещиха около концепцията за рестартиране на плана " Белене "...
В последните няколко години точно все по-засилващите се апетити на ръководителите на Европейски Съюз за бърз енергиен преход, са в основата на тежките проблеми на българската въглищна промишленост. Естествено не би трябвало да се подценяват и дейностите на България, която за толкоз време не съумя да формулира съответна пътна карта, по която да обезпечи равномерен преход и по този метод оптимално да омекоти удара от неизбежното затваряне на въглищните си централи.

Посоката на развиване в електроенергетиката от дълго време е заложена в Европейския съюз. Нейните корени могат да се проследят още от началото на века, когато стартира приемането на разнообразни наставления и механизми, целящи стимулирането на чистите енергийни източници и извеждането от употреба на нечистите такива. Дали тази политика на Европейски Съюз води до устойчиви резултати занапред ще излиза наяве. Прекомерното предпочитание за бърза енергийна промяна, почиващо повече на страсти, в сравнение с здравомислещ технико-икономически разбор, към този момент дава своите спорни резултати в страни като Германия. Но в тази ситуация значимото е по какъв път ще поеме България и по какъв начин страната ни ще отбрани националните си ползи в региона на енергетиката.
Вписването в новата енергийна обстановка изисква многофакторен разбор на средата, оценка на систематичните опасности и стратегическо целеполагане въз основа на получените резултати. Това са все значими задания пред политическото управление, без които енергетиката няма да може да поеме резистентен курс на развиване. През последните години страната ни показва редица недостатъци както в целеполагането, по този начин и в стратегическия мениджмънт на основни за страната енергийни планове. Липсата на решителност по отношение на бъдещето на въглищната енергетиката е образец за такава уязвимост на политическите решения, тъй като страната ни вси още няма съответна тактика по какъв начин преходът и последователното извеждане от употреба на огромни въглищни мощности ще се отразят освен върху електроенергийната система, само че и върху социално-икономическите процеси в цели райони, които основават голяма добавена стойност в българската стопанска система.
Стратегическото ръководство в енергетиката би трябвало да включва освен инвентаризацията на съществуващите мощности и формалното разказване на оперативните процеси в енергетиката. Енергийните тактики на първо място би трябвало да почиват на солидна философска база за това какви са желанията и по какъв начин те ще бъдат реализирани. В този смисъл една добра енергийна тактика би трябвало да включва генерална идея за развиването на енергийната система, която да бъде следвана дълги години напред. С други думи сега България може и да има някаква енергийна тактика (или както излиза наяве в последно време – голям брой енергийни стратегии), само че ѝ липсва енергийна теория. Следователно, има разлика сред тактика, която задава средносрочния път за развиване на енергетиката и енергийната теория, която задава дълготрайните, стратегически цели в развиването на бранша.
Ядрената енергетика - ключът към нискоемисионния енергиен преход
Предстоят забавни времена за българската електроенергетика. Страната ни би трябвало час по-скоро да вземе съдбоносни решения, свързани с б...
Тази енергийна теория на първо място би трябвало да почива на осъзнаването на доста значими геополитически процеси, които текат освен в енергийния бранш, само че и на политическата сцена. Всъщност геополитическата тежест на България въобще не е за подценяване и това е предопределено от стратегическото местонахождение на страната ни. От българската политическа класа зависи дали тази геополитическа тежест може да бъде „ капитализирана “ в полза на страната ни. За да се случи това обаче са нужни виновни политици, които ясно си дават сметка за значимостта на България в енергийната карта, поредно преследват задачите в енергетиката и наложително регистрират националните ползи на страната в бранша. Участието на българската страна с 20% от терминала за полутечен газ край Александруполис несъмнено е значим миг, само че той самичък по себе си не е задоволителен за същинската енергийна диверсификация, която включва освен многообразие в доставчиците, само че и в енергоизточниците. Именно неналичието на енергийна теория и непрекъснатото блуждаене в жанр „ ще строим от всичко и по доста “ са в основата на огромните провали на основни енергийни планове от близкото минало.

Иначе съответните насоки в развиването на електроенергетиката от дълго време са ясни – преход към нискоемисионни източници. Зелената договорка на Европа и всички предхождащи я наставления, регламенти и законодателни пакети не падат от небето, те не са от през вчерашния ден. В интерес на истината общоевропейската енергийна тактика страда от безусловно същите пороци като българската – липсва разбирането на геополитическите процеси и мястото на Европа в тях. В момента поръчката за енергийно водачество на Европейски Съюз буди повече подигравка, в сравнение с да почива на действителни вероятности. С утопични климатични проекти като „ Зелената договорка “, Европейски Съюз по-скоро си отдалечава от енергийно и всякакво друго икономическо водачество, тъй като на бъдещето са сбъркани. Сякаш европейските policy-makers са не запомнили, че енергийната система е извънредно комплицирана и инертна структура, и всички голословни и бързи промени в нея ще я преобърнат с главата надолу.
Ако би трябвало да се върнем към България, формалната поддръжка на общоевропейските политики за понижаване на въглеродните излъчвания основава голямо несъгласие, тъй като в енергийните тактики е записано, че страната ни ще продължи да разчита на въглищните централи. Няма по какъв начин по едно и също време страната ни да поддържа европейските политики в региона на енергетиката, които са фокусирани върху прекъсването на въглищните централи, а на локална почва да пази позицията, че въглищата имат дълготрайно бъдеще. Да, те безспорно са единствения локален енергиен запас в обилие, който способства за енергийната сигурност, само че в случай че страната ни желае да ги отбрани, то дейностите би трябвало да бъдат ориентирани върху включването им в стратегиите за въглищни райони в преход.
Подобни несъгласия се случват освен в България, има ги и на редовно равнище в Европа, въпреки че въпросът е малко по-различен, тъй като там политиките се образуват най-вече въз основата на политически страсти, които пък се въздействат от мненията на разнообразни екоактивисти. От Брюксел се приказва амбициозно, даже за цялостно елиминиране на въглеродния отпечатък, само че в същото време има занемаряване на най-нискоемисионния източник на сила в лицето на нуклеарната енергетика.
Зелена договорка в електроенергетиката? Вижте Франция
Ако в Европа има страна, която може да се похвали с чиста енергетика и сигурност на енергийната система, то това е Франция. Хубаво е е...
Въпреки тези несъответствия в енергийната тактика на Европа обаче едно е несъмнено – зелените политики ще продължат и за тяхното реализиране ще бъде мобилизиран забележителен финансов запас. Ако България желае да се възползва в оптималната степен от тази опция, то на национално равнище ръководителите в енергетиката би трябвало най-накрая да проумеят, че без енергийна теория страната ни не може нито да формулира някакви цели, нито пък да върви към огромна енергийна промяна. Работа има и за българската енергийна дипломация, тъй като от нея зависи по какъв начин ползите на България ще бъдат оптимално регистрирани при вземането на значимите решения в Брюксел. Тук България може и би трябвало да търси съдружници най-много измежду източноевропейските страни, тъй като структурата на енергийната ни система е сходна и в немалка степен споделяме една и съща орис. На първо време целите пред един подобен „ източноевропейски енергиен съюз “ биха били свързани с обезпечаването на равномерен преход за всички въглищни райони и включването на нуклеарната сила като устойчива алтернатива за намаляването на излъчванията в електропроизводството.
Преходът към нискоемисионна енергетика включва потреблението на тези източници, които като се изключи че не отделят нездравословни и парникови излъчвания, обезпечават надеждност и сигурност на цялата електроенергийна система. Именно по този параграф България има своите причини в поддръжка на развиването на нуклеарната енергетика, която надалеч не се изчерпва единствено с възможното строителство на АЕЦ „ Белене “. Не бива да се пропуща фактът, че сега стожерът в българската електроенергийна система е АЕЦ „ Козлодуй “, а вероятностите за създаване на нови блокове надалеч не са лишени от икономическа логичност. Точно тук е ролята на страната да отбрани в оптималната степен състоятелността на плановете в региона на нуклеарната енергетика, а за какво не и да предложи новаторски решения като лицензирането и построяването на дребни модулни реактори да вземем за пример. Всичко това обаче минава през правенето на енергийна теория, която да бъде поредно следвана. Липсата на управнически потенциал и стратегическо мислене, дружно с насъбраните неточности (като бездействието по редица настоящи въпроси свързани с бъдещето на въглищните централи и заместващите мощности) занапред ще дават отрицателно отражение върху развиването на българската енергетика. Тези неточности би трябвало да се поправят час по-скоро, в случай че България желае да бъде енергиен водач.
Темата продължава.