България се изкачва с 21 места в класацията за свобода на словото
България се изкачва с 21 места и към този момент заема 91 място, в съпоставяне със 112 през предходната година, предава БГНЕС. За финален път страната ни е била под 100-но място през 2013 година
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията. Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио - Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва “Репортери без граници ”. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
3 май е международният ден на свободата на печата. Той е провъзгласен през 1993 година от общото заседание на Организация на обединените нации след рекомендация, призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 година Действията на ЮНЕСКО са в отговор на апел на африкански публицисти, които през същата година одобряват декларацията от Виндхук, настояваща за самостоятелен щемпел и плурализъм.
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията. Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио - Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва “Репортери без граници ”. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
3 май е международният ден на свободата на печата. Той е провъзгласен през 1993 година от общото заседание на Организация на обединените нации след рекомендация, призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 година Действията на ЮНЕСКО са в отговор на апел на африкански публицисти, които през същата година одобряват декларацията от Виндхук, настояваща за самостоятелен щемпел и плурализъм.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




