България с 50 рекорда в книгата на Гинес.България присъства с

България с 50 върха в книгата на Гинес.

България участва с 50 върха в Гинес. Това сподели инспекция на „ Телеграф “, позовавайки се  на данни на пресбюрото на организацията.

Постиженията са в разнообразни дисциплини, като най-важното е те да са безспорни, точни и потвърдени.

Със златни букви и най-старият връх е дело на лекоатлетката ни Стефка Костадинова за най-голям скок на височина за дами – 2,09 метра. Това се случва на Световното състезание по лека атлетика през 1987 година на 30 август в Рим, Италия.
До нея се подрежда Радостин Кръстев,
който съумява да преплува 500 м в ледени води за 5 минути и 36 секунди и 49 стотни по време на

Петото международно състезание по плуване в ледени води в Самоен, Франция на 13 януари 2023 година Петър

Стойчев пък е мъжът, спечелил най-вече международни купи по плуване – 6.

Наскоро и още един наш играч във водните спортове записа името си измежду рекордьорите.

На 13 януари предходната година Радостин Кръстев направи най-бързото плуване в ледени води на 500

м. Резултатът му в Самое, Франция, е 5 минути, 36 секунди и 49 стотни. Великият Йордан Йовчев е

единственият гимнастик, взел участие на 6 поредни олимпиади в интервала 1992 – 2012 година

Отбелязан е и международният връх на Мария Гроздева на револвер на 25 м дами (60 изстрела) от април

2005 година в Южна Корея. Петя Неделчева остава в историята като участник в най-дългото разиграване в

формален мач по бадминтон.
Иванка Иванова пък е носителят на върха за най-вече прически – 330,
завършени за осем часа. Постижението е сложено на 4 декември 2016 година в град Пазарджик.

Сред търсените самопризнания е това за най-голямата непубликувана кръстословица. Тя съдържа 93 769 термина и е основана от Христо Йоницов, тествана е в София на 3 юни 2014 година

Най-сладкият връх пък е този за най-голяма мозайка на лого на бонбони.
Нейните размери са съвсем 50 квадратни метра – 49,59.
Тя е основана от Mars Incorporated в София.

Рекордът е доказан на 29 септември 2017 година Наред с триумфите спортът ни попада в фамозния указател и с някои провали.

Така да вземем за пример женският ни тим по хокей на лед е записал най-резултатната загуба в интернационален мач.
На 6 септември 2008 година нашите губят със съкрушителното 82-0 от състава на Словакия в
предолимпийска подготовка, играна в Лиепая (Латвия).

Сред родните достижения, включени в „ Гинес “, има и цяла поредност варненски, които към момента са ненадминати.
Един от тях е от 2017 година,
когато през април 4000 варненски студенти от Медицинския университет в града направиха най-голямата човешка ДНК серпантина.

Мащабното събитие на Южния плаж събра кандидатвисшисти от 44 страни,
облечени с разноцветни тениски и шапки. И България „ отмъкна “ върха на Турция,
който беше подложен 3 години по-рано.
Варна се свързва и с най-дългата застрахователна лавица в света. Правният документ е с размери 9 на 6 метра.
Рекордът за най-вече предлагани коктейли в заведение пък се държи от варненеца Пенчо Пенчев.
През 2014 година в бара му в морската столица пристигна арбитър на „ Гинес “, с цел да удостовери,
че в него се оферират 2014 коктейла. Така Пенчев получи за четвърти път документ „ Oфициално изумителен “ (от девиза на Гинес – Оfficially аmazing).

Варненецът Георги Георгиев, който преди повече от 40 години емигрира в Канада, е основател на най-бързите колела в света Varna Tempest.

Да пребориш връх на „ Гинес “, освен това с резултат, 10 пъти по-голям от досегашното най-хубаво достижение в света.

Направиха го 545 български чиновници на мултинационална компания, които сътвориха контурна
бутилка от 72 933 празни шишета от артикули на марката.
Гигантската картина беше построена в курорта Камчия през март 2017 година на повърхност от 250 квадратни метра, тежеше почти 19 тона и съдържаше думата „ БЪЛГАРИЯ “, изписана с нея.

644 табладжии на 322 дъски сътвориха връх на най-вече играещи табла на едно място.

Рекордът беше подложен през юли 2016 година в курорта Албена, а присъединяване в едночасовата игра за „ Гинес “ взеха и варненци.
В върховете на „ Гинес “ попада и една варненска снаха.
Олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова държи дълготраен връх, откакто на 21 септември 2002 година в Севиля, Испания, сложи връх на Световния шампионат по гребане. В надпреварата на индивидуален скул тя приключи с време от 7 минути, 7 секунди и 71 стотни – достижение, което досега не е усъвършенствано. Последният варненски връх, приет от „ Гинес “, е най-голямата постройка на дентална клиника във форма на буквата D.

Само за четири години 29-годишният русенец Теодор Цветков съумява да сложи не един,

а цели два върха. Първият е от 2018 година, когато спортистът преплува 10 километра за време от 5 часа

и 13 минути, а вторият – от 2022 година, и е за дълготрайно плуване.
Тогава Теодор направи 71-часов маратон в езерото в лесопарка „ Липник “ край Русе,
като излизаше от водата единствено за секунди, с цел да му създадат лекарите бърз обзор и с цел да да приема течности и хранителни добавки.
Единствено времето не му разреши да плува тъкмо три денонощия,
както бе оповестено авансово.

„ Реших да послушам екипа си, другояче щях да си направя тези 72 часа,
колкото и да беше мощна бурята.
Но беше рисково за каякарите, те гребат с карбонови гребла и можеше да привлекат мълния. Можех и самичък да продължа,

без каякарите, както сме го правили и на други събития, само че този път взех решение да чуя какви ми приказват.
Притеснявах се не за мен, а за момчетата “, сподели тогава пред „ Телеграф “ Теодор.
Първото достижение за дълготрайно плуване е на олимпийския първенец Мартен ван дер Вейден,

който е плувал без спиране 55 часа, а вторият – на Сара Томас, преплувала 210 километра за 54 часа.

12-метрова българска мартеница заема уместно място измежду общо 50-те родни неповторими достижения в Книгата на върховете на Гинес. Лена Динчева от Стара Загора е неин създател.

Тя сътворява своя червено-бял шедьовър, наименуван „ Молебен за здраве и благоденствие “,

за към 170 дни. Изработването й стартира през лятото на 2001 година и за нея отиват 60 кг прежда.
Тогава има случаи, в които дамата работи по 16-17 часа в денонощието.
Чевръстата българка напълно сама изплита 1114 метра плат. 793 600 бримки нанизва с игла, превърта 868 000 придвижвания „ ляво-дясно “. „ 4960 м шнур съм усукала на ръка – кожата на пръстите ми беше претрита. По 80 см са бялата и алените върви – общо метър и шейсет.

Аз нямам подобен обсег на ръцете, постановяваше се да затискам с един бистър пепелник, с цел да се оправя “, спомня си дамата със златни ръце и желязна воля.

„ Беше мъжество, почтена дума. Облякох 6200 чашки като камбанки. Много желаех да са 8000 – на колкото години е градът ни, само че толкоз съумях да насмогна “, показа тя пред „ Телеграф “.

Освен публични документи от „ Гинес “ заралийката получава и благодарствено писмо персонално от
британската кралица Елизабет.
Човекът амфибия, който по този начин и не „ доплува “ до върховете

Яне Петков, прочут като Човека амфибия, усъвършенства куп забавни върхове по плуване, само че по този начин и не „ доплува “ до върховете. Той учуди света за последно на 24 юли 2018 година, откакто преплува 3380 метра в Охридското езеро в Република Северна Македония, натикан в чувал с вързани ръце и крайници. Успя да усъвършенства достижението на индиеца Гопал Карди, което беше 3071 метра. Километър и 50 метра пък той измина в басейн за час и 12 минути плуване, натикан още веднъж в чувал. Това достижение направи на 6 септември 2016 година. Тогава той беше безапелационен, че е сложил връх на “Гинес ” за най-дълго плуване в басейн, като е бил в чувал със завързани ръце и крайници. Един от върховете му беше сниман с видеокамера, запис и протокол бяха изпратени в “Гинес ”, само че не признаха достижението му, защото не са имали техен представител на събитието. Петков за първи път плува в басейн, вързан в чувал. Първия път го направи през 2011 година, само че в язовир „ Кърджали ”, а две години по-късно – в Охридското езеро в Северна Македония.

Община Сатовча ще нападна международните върхове на “Гинес ” с над 1300 чешми. За задачата ще извикат арбитър, с цел да аплайват наново за узаконяване на международен връх за съществуването на максимален брой чешми за публично прилагане на територия от 332,6 кв. километра. Решението е на общинския съвет и е на съображение Закона за локалното самоуправление и локалната администрация. Съветниците дадоха единодушие кметът доктор Арбен Мименов да провежда наемането на арбитър от международните върхове на “Гинес ”. Средствата, нужни за осъществяването на кандидатурата, ще бъдат обезпечени от общинския бюджет.