България с ново предложение, държавите от Югоизточна Европа да организират заедно най-големия форум за климата COP29 следващата година
България предлага страните от Югоизточна Европа да провеждат COP29 идната година като всяка може да поеме друга тематична област на най-големия международен конгрес за климата и едно от най-големите интернационалните събития в света, което годишно посещават над 30 000 души. Това съобщи Боряна Каменова, шеф на дирекция „ Политика по изменение
на климата “ в Министерството на околната среда и водите през днешния ден на семинар за политиките на интернационално, европейско и национално равнище по изменение на климат, проведен от Министерство на околната среда и водите. На семинара министърът околната среда и водите Юлиян Попов разви своето предложение, което е обвързвано с диалози със Секретариата на Организация на обединените нации, който се намира в Бон като концепцията е в Бон, Германия да се проведат договарянията сред преговорните екипи и срещите на формалните лица, а страните от Югоизточна Европа да провеждат тематични сесии. Предложението е в развой на разискване, тъй като като цяло Германия не желае да блокира стопанската система си и се тормози от толкоз огромен поток хора на едно място. Страните от Югоизточна Европа обаче са съгласни да вземат участие в сходен формат. Очаква се финално решение за това коя страна ще бъде идващия ръководител на COP да се вземе най-късно по време на срещата COP28 в Дубай до 12 декември, обясни Силвия Рангелова, шеф на дирекция „ Координация по въпросите на Европейски Съюз и интернационално съдействие “ в Министерство на околната среда и водите. Изборът на страна ръководител се прави на ротационен принцип и идната година би трябвало да се поеме от групата на някогашните руски страни и Варшавския контракт, в която попада и България. Русия обаче е декларирала, че блокира всяка страна от Европейски Съюз претендент за хазаин. Преди няколко дни и Беларус е декларирала в писмо до Министерството на околната среда и водите, че също ще блокира българската кандидатура. Други претенденти са Армения и Азербайджан, само че поради спора между тях те се блокират една друга, поради което също е малко евентуално една от тези страни да поеме председателството на идната среща за климата. Нещо повече, даже при някаква дребна възможност Азербайджан да бъде да поеме тази отговорност, това ще сложи доста сериозен въпрос за какво след Египет, Дубай, за следващ път страна с огромни петролни находища и авторитетни петролни и газови компании ще поеме управлението на интернационален конгрес за климата. След това председателството се поема от групата на страните от БРИКС, където най-вероятният претендент е Бразилия. Ако пък не се стигне до консенсус и избор на страна от Съветската група и Варшавския контракт, за втора поредна година президентството на COP ще се управлява от Дубай. Това стоварва един извънредно огромен имиджов товар на международните против за климата и е израз на неодобрение от огромна част от неправителствения бранш по света. Рангелова добави, че до 16 октомври Съветът на министрите взема дефинитивни решения за позициите, които ще пази на идната среща за климата в Дубай, която ще бъде от 30 ноември до 12 декември в Дубай. Целта на Европейския съюз е всички страни на международно равнище да бъдат ангажирани в политиките по изменение на климата. След Протокола от Киото, Парижкото съглашение от 2005 година е новият международен меморандум за понижаване на нездравословните парникови газове. Той обаче планува доброволни задължения за понижаване на излъчванията. За страдание, Европейският съюз може да е водач в правенето на политики, само че не е измежду водачите емитери като емитира едвам 8% нездравословни парникови газове, водачи са Съединени американски щати, Китай, Индия, Бразилия, Русия. Европейски Съюз възнамерява 100 милиарда евро помощи за разрастващите се страни, които са най-уязвими от климатичните промени, застрашени от стихии, наводнения и изгубване като дребни островни страни, а се нуждаят от вложения за адаптиране към климатичните промени. Един от главните диспути ще бъде да се реализира по-голяма ангажираност от всички страни, в това число на т.н разрастващи се страни, измежду които попадат Дубай, ОАЕ, Бразилия. На интернационалната сцена се слага още един доста значим въпрос по какъв начин страните от разрастващите страни изразходват средствата от разрастващите страни като той е извънредно значим изключително за страните от Европейски Съюз. Международните съглашения обаче нямат санкционен механизъм, нямат и механизми за надзор, а в това време доста строга е политиката на Европейски Съюз в това отношение и във връзка с политиките от Европейската зелена договорка. Всички страни в Европейски Съюз сме приели ангажимент за понижаване на излъчванията с най-малко 55% до 2030 година по отношение на 2005 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година. Те имат непринуден темперамент. Друг е въпросът, че България все още е одобрила непринудено 40% понижаване на излъчванията до 2026 година по отношение на 2019 година, дискусионната тематика по Плана за възобновяване и резистентност. Според специалистите обаче това се е случило без оценка за въздействието. Реално новата цел на Европейски Съюз за климатична индиферентност до 2050 година също няма оценка за въздействието върху всички браншове, стопанската система и живота на хората. Аргументите на Европейски Съюз са, че щом страните са достигнали към този момент 40% понижение, дори някои имат преизпълнение на задачите, то ще успеем да достигнем 55% понижение до 2030 година. Въпросът е дали България ще успее да реализира понижение до 2026 година по отношение на 2019 година, което съгласно някои специалисти сме постигнали. Но излиза наяве, че сме първата страна, която е поела подобен непринуден ангажимент за осъществяване към към този момент ясната цел за 55% спад на излъчванията до 2030 година.
на климата “ в Министерството на околната среда и водите през днешния ден на семинар за политиките на интернационално, европейско и национално равнище по изменение на климат, проведен от Министерство на околната среда и водите. На семинара министърът околната среда и водите Юлиян Попов разви своето предложение, което е обвързвано с диалози със Секретариата на Организация на обединените нации, който се намира в Бон като концепцията е в Бон, Германия да се проведат договарянията сред преговорните екипи и срещите на формалните лица, а страните от Югоизточна Европа да провеждат тематични сесии. Предложението е в развой на разискване, тъй като като цяло Германия не желае да блокира стопанската система си и се тормози от толкоз огромен поток хора на едно място. Страните от Югоизточна Европа обаче са съгласни да вземат участие в сходен формат. Очаква се финално решение за това коя страна ще бъде идващия ръководител на COP да се вземе най-късно по време на срещата COP28 в Дубай до 12 декември, обясни Силвия Рангелова, шеф на дирекция „ Координация по въпросите на Европейски Съюз и интернационално съдействие “ в Министерство на околната среда и водите. Изборът на страна ръководител се прави на ротационен принцип и идната година би трябвало да се поеме от групата на някогашните руски страни и Варшавския контракт, в която попада и България. Русия обаче е декларирала, че блокира всяка страна от Европейски Съюз претендент за хазаин. Преди няколко дни и Беларус е декларирала в писмо до Министерството на околната среда и водите, че също ще блокира българската кандидатура. Други претенденти са Армения и Азербайджан, само че поради спора между тях те се блокират една друга, поради което също е малко евентуално една от тези страни да поеме председателството на идната среща за климата. Нещо повече, даже при някаква дребна възможност Азербайджан да бъде да поеме тази отговорност, това ще сложи доста сериозен въпрос за какво след Египет, Дубай, за следващ път страна с огромни петролни находища и авторитетни петролни и газови компании ще поеме управлението на интернационален конгрес за климата. След това председателството се поема от групата на страните от БРИКС, където най-вероятният претендент е Бразилия. Ако пък не се стигне до консенсус и избор на страна от Съветската група и Варшавския контракт, за втора поредна година президентството на COP ще се управлява от Дубай. Това стоварва един извънредно огромен имиджов товар на международните против за климата и е израз на неодобрение от огромна част от неправителствения бранш по света. Рангелова добави, че до 16 октомври Съветът на министрите взема дефинитивни решения за позициите, които ще пази на идната среща за климата в Дубай, която ще бъде от 30 ноември до 12 декември в Дубай. Целта на Европейския съюз е всички страни на международно равнище да бъдат ангажирани в политиките по изменение на климата. След Протокола от Киото, Парижкото съглашение от 2005 година е новият международен меморандум за понижаване на нездравословните парникови газове. Той обаче планува доброволни задължения за понижаване на излъчванията. За страдание, Европейският съюз може да е водач в правенето на политики, само че не е измежду водачите емитери като емитира едвам 8% нездравословни парникови газове, водачи са Съединени американски щати, Китай, Индия, Бразилия, Русия. Европейски Съюз възнамерява 100 милиарда евро помощи за разрастващите се страни, които са най-уязвими от климатичните промени, застрашени от стихии, наводнения и изгубване като дребни островни страни, а се нуждаят от вложения за адаптиране към климатичните промени. Един от главните диспути ще бъде да се реализира по-голяма ангажираност от всички страни, в това число на т.н разрастващи се страни, измежду които попадат Дубай, ОАЕ, Бразилия. На интернационалната сцена се слага още един доста значим въпрос по какъв начин страните от разрастващите страни изразходват средствата от разрастващите страни като той е извънредно значим изключително за страните от Европейски Съюз. Международните съглашения обаче нямат санкционен механизъм, нямат и механизми за надзор, а в това време доста строга е политиката на Европейски Съюз в това отношение и във връзка с политиките от Европейската зелена договорка. Всички страни в Европейски Съюз сме приели ангажимент за понижаване на излъчванията с най-малко 55% до 2030 година по отношение на 2005 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година. Те имат непринуден темперамент. Друг е въпросът, че България все още е одобрила непринудено 40% понижаване на излъчванията до 2026 година по отношение на 2019 година, дискусионната тематика по Плана за възобновяване и резистентност. Според специалистите обаче това се е случило без оценка за въздействието. Реално новата цел на Европейски Съюз за климатична индиферентност до 2050 година също няма оценка за въздействието върху всички браншове, стопанската система и живота на хората. Аргументите на Европейски Съюз са, че щом страните са достигнали към този момент 40% понижение, дори някои имат преизпълнение на задачите, то ще успеем да достигнем 55% понижение до 2030 година. Въпросът е дали България ще успее да реализира понижение до 2026 година по отношение на 2019 година, което съгласно някои специалисти сме постигнали. Но излиза наяве, че сме първата страна, която е поела подобен непринуден ангажимент за осъществяване към към този момент ясната цел за 55% спад на излъчванията до 2030 година.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ