България губи позиции в световната търговия
България отстъпва позиции и е на 64 място измежду всички експортьори в света през 2018-а година, откакто година по-рано заемаше 61-ва позиция, се показва в разбор на Веселин Илиев - основен шеф " Външноикономическо съдействие " в Българската стопанска камара, публикуван от пресцентъра на работодателската организация. Отстъплението е реалност, макар че българският експорт означи нов исторически връх през предходната година, достигайки размер от 33,205 милиарда $. Спрямо 2017-а годинаpo износът нараства с 6% при растеж на международния импорт от 10 на 100. Според разбора на господин Илиев за интервала от 2014-2108 година българският експорт, измерен в щатски долари, нараства годишно с 5%, до момента в който международният импорт се усилва с 2 на 100.
Тези трендове обаче са разнообразни по обособените групи артикули, като българският износ на електротехника и електроника се покачва годишно през визирания интервал с 10%, само че посредством най-много на мощно покачване с 19% през последната година. Това значи, че тези български производители са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители. Износът от България на машини и апарати пък нараства годишно за регистрирания интервал с 5%, като за последната година (2018-а) нарастването е с цели 10 на 100. Добър средногодишен растеж от 4% регистрира и експорта на мед и на медни артикули.
В същото време обаче износът на горива и електрически ток се намалява през интервала 2014-2018 с 4% годишно, само че в границите на предходната година продължава да бъде един от значимите генератори на средства в размер на 2,809 милиарда $. Според предоставеният от Българската стопанска камара разбор тези 4 групи артикули образуват 36% от износа на нашата страна.
По експертни оценки, износът на специфична продукция (на артикули за отбраната) е за най-малко 777 млн. щатски $, нараствайки с 15% годишно за интервала 2014-2018, като единствено в границите на предходната година доближава размер от 1,399 милиарда $. По този индикатор България би трябвало да е на единадесето място измежду водещите стокови групи в нашия експорт. Ако този експорт се добави към посочените 33,2 милиарда $, то България ще изпревари Литва (с експорт за 33,404 милиарда долара) в международната класация. Според същия разбор България е най-успешна при износа на пачи черен дроб като държи цели 24,5% от международния пазар за този артикул. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.
През 2018 година сме осъществили експорт за 198 страни и територии. В редица страни имаме дребен експорт на нишови артикули. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо способстват за 46,4% от българския експорт. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Англия, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, които прибавят още 32,5%. С всеки от първите 7 търговски колегата имаме позитивен търговски баланс общо за 2 милиарда щатски $.
Сред главните сътрудници над 10% растеж за предходната година имаме с Германия (22%), Италия (15%), Румъния (15%), Гърция (15%), Холандия (23%), Китай (15%). Спад има с Турция, Франция и Испания. Направените от този разбор констатации демонстрират, че преструктурирането на българския експорт продължава. Българските бизнесмени намират своето място в световната верига на доставки. Износът пораства даже за страни с дейна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща съответна информация за пазари и търсене, съобразено с националния капацитет, самодейни начинания на посолствата, групови тренинги, самостоятелни съвещания и образуване на срещи с купувачи, финансиране на входящи задачи с купувачи, налагане на марката България, и доста други, които липсват у нас).
Износът на артикули с по-висока добавена стойност се покачва и се въздейства по-малко от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали. Този експорт образува към 24% от общия, освен това тук не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали и материали с ниска степен на преправка продължава да понижава своя дял и за 2018 година се прави оценка на 29-30%.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно по-висока добавена стойност са: наситени интегрални платки, с който артикул България проби редица мощно конкурентни пазари – Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия; Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели, електротехнически и електронни произведения, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства; Хладилници, фризери; Някои фармацевтични и медицински изделия; Оптични произведения, сензори; Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси, игри; Любителска радиотехника, ски, сноуборд, колела.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на огромните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски.
В ход е ускорено софтуерно обновяване, което все по-често се цели във външни пазари, в сравнение с в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията. Българските бизнесмени сякаш имат повече доверие на задгранични разработки и технологии, в сравнение с българските. Технологичното обновяване се случва посредством импорт на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в огромни западноевропейски компании и се употребява за повишаване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката сред университети и институти, от една страна, и промишлеността, от друга.
Тези трендове обаче са разнообразни по обособените групи артикули, като българският износ на електротехника и електроника се покачва годишно през визирания интервал с 10%, само че посредством най-много на мощно покачване с 19% през последната година. Това значи, че тези български производители са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители. Износът от България на машини и апарати пък нараства годишно за регистрирания интервал с 5%, като за последната година (2018-а) нарастването е с цели 10 на 100. Добър средногодишен растеж от 4% регистрира и експорта на мед и на медни артикули.
В същото време обаче износът на горива и електрически ток се намалява през интервала 2014-2018 с 4% годишно, само че в границите на предходната година продължава да бъде един от значимите генератори на средства в размер на 2,809 милиарда $. Според предоставеният от Българската стопанска камара разбор тези 4 групи артикули образуват 36% от износа на нашата страна.
По експертни оценки, износът на специфична продукция (на артикули за отбраната) е за най-малко 777 млн. щатски $, нараствайки с 15% годишно за интервала 2014-2018, като единствено в границите на предходната година доближава размер от 1,399 милиарда $. По този индикатор България би трябвало да е на единадесето място измежду водещите стокови групи в нашия експорт. Ако този експорт се добави към посочените 33,2 милиарда $, то България ще изпревари Литва (с експорт за 33,404 милиарда долара) в международната класация. Според същия разбор България е най-успешна при износа на пачи черен дроб като държи цели 24,5% от международния пазар за този артикул. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.
През 2018 година сме осъществили експорт за 198 страни и територии. В редица страни имаме дребен експорт на нишови артикули. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо способстват за 46,4% от българския експорт. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Англия, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, които прибавят още 32,5%. С всеки от първите 7 търговски колегата имаме позитивен търговски баланс общо за 2 милиарда щатски $.
Сред главните сътрудници над 10% растеж за предходната година имаме с Германия (22%), Италия (15%), Румъния (15%), Гърция (15%), Холандия (23%), Китай (15%). Спад има с Турция, Франция и Испания. Направените от този разбор констатации демонстрират, че преструктурирането на българския експорт продължава. Българските бизнесмени намират своето място в световната верига на доставки. Износът пораства даже за страни с дейна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща съответна информация за пазари и търсене, съобразено с националния капацитет, самодейни начинания на посолствата, групови тренинги, самостоятелни съвещания и образуване на срещи с купувачи, финансиране на входящи задачи с купувачи, налагане на марката България, и доста други, които липсват у нас).
Износът на артикули с по-висока добавена стойност се покачва и се въздейства по-малко от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали. Този експорт образува към 24% от общия, освен това тук не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали и материали с ниска степен на преправка продължава да понижава своя дял и за 2018 година се прави оценка на 29-30%.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно по-висока добавена стойност са: наситени интегрални платки, с който артикул България проби редица мощно конкурентни пазари – Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия; Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели, електротехнически и електронни произведения, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства; Хладилници, фризери; Някои фармацевтични и медицински изделия; Оптични произведения, сензори; Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси, игри; Любителска радиотехника, ски, сноуборд, колела.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на огромните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски.
В ход е ускорено софтуерно обновяване, което все по-често се цели във външни пазари, в сравнение с в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията. Българските бизнесмени сякаш имат повече доверие на задгранични разработки и технологии, в сравнение с българските. Технологичното обновяване се случва посредством импорт на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в огромни западноевропейски компании и се употребява за повишаване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката сред университети и институти, от една страна, и промишлеността, от друга.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ