България няма национална кауза и около какво да се обедини,

България няма национална идея и към какво да се сплоти, с цел да тръгне напред. Тези думи са изричани хиляди пъти през последните 30 години, а до момента в който България търси своята сплотяваща идея, хората се отдалечават един от различен постепенно, само че несъмнено.

С идеята би трябвало да дойдат и водачите, водачите, без които всяко едно начинание е обречено. България има дефицит на духовни водачи, просветители, държавници… В лутането си хората, съвсем като ослепените воини на Самуил, избират своите водачи, с вяра те да станат водачи.

Вместо обаче да основават връзки сред хората, новите водачи разрушават и дребното останали краища, от които могат да се заздравят връзките. България от дълго време не е обединена към цел, идея, концепция, блян. Като единствените проблясъци за единност на нацията бяха благотворителните акции.

През годините станахме очевидци по какъв начин за дни се оказва помощ на хора, които са на ръба на оцеляването, или по-лошо. Българинът постоянно е бил съпричастен, въпреки рядко да го признава, а и да не му проличава. Милиони българи, които нямат доста, даваха от своето, с цел да оказват помощ на дете в неволя, майка, бореща се за живота си и фамилии в невъзможност.

Тогава пристигна Кирил Петков…

С едно неуместно, несъобразно, а и цинично послание министър председателят съумя да погнуси българите от благотворителните акции. Тук напълно не става въпрос дали би трябвало,или не да се дават оръжия на Украйна. Тук не става дума и дали би трябвало да се оказва помощ на Украйна. Тук не става дума и за българската позиция за Украйна.

Става дума за това, че министър председателят на най-бедната страна в Европейски Съюз прикани хората да отделят от хляба си, с цел да се купят оръжия. Благотворителността не може да се служи за война, благотворителността не трябва да бъде заслон за политически цели и тичане от отговорност.

“Призовавам всеки български жител, който в действителност желае да помогне на Украйна, да подари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са сложни..”, написа Петков.

Премиерът не просто приканва хората да дадат от хляба си за войната, той вменява виновност, че това е единственият метод да се помогне.

Върхът на цинизма е фразата за думата и делата. Защото точно целият този фарс е неналичието на виновни каузи от премиера и боязън да не изпусне Корнелия Нинова от своята коалиция. Много по-лесно е да се подари една заплата, която се заплаща отново от българския поданик, в сравнение с Политическа партия да вземат ясна и безапелационна позиция. Петков и Промяната, като мандатоносители, трябваше да внесат предлагането за оръжие за Украйна и тогава те да понесат отговорността си за решението, а и резултатите от него.

„ Има три типа мозъци: първите проумяват всичко независимо, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се изяснява. Първите са висши, вторите - положителни, а третите безполезни”, написа Николо Макиавели във „ Владетелят”. Труд, за който Петков призна, че е бил погнусен, до момента в който го чете. Това се случи и с хората, които четяха поста във Facebook на премиера.

За по-малко от ден цялото общество настръхна против апела на Петков, само че все пак той не схваща и досега какво е сторил. По Библейски евентуално би трябвало да извиним на премиера, че не знае що прави, само че по върховете на българската страна – амнистия към този момент не би трябвало да се дава толкоз елементарно.