Македонският президент: Стига мъгла! България ни измъкна от изолацията, а Груевски възстанови агресията ВИДЕО
България ни измъкна от тоталната изолираност. Никола Груевски възвърне най-мрачната антибългарска агитация на някогашна Югославия. Истинско историческо отклоняване беше наследникът на Вътрешна македонска революционна организация да се усеща по-близък до Белград, вместо до София. Липсата на пътна инфраструктура сред София и Скопие ни пречи да излезем от тази мъгла и да осъзнаем и осмислим историческите обстоятелства.
В Скопие имате десетки сръбски медии и нула български. Не желая и да слушам за някаква 4-та Югославия. На този стадий “малкият Шенген” е в структурна беззащитност.
Това са единствено част от посланията на президента на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за БГНЕС, което е и първото телевизионно изявление
“Малкият Шенген “ има структурни недостатъци
Неотдавна показах персоналните си запаси във връзка с „ Малкия Шенген “. За нас те са на първо място в региона на европейската интеграция. Идеята за „ Малкия Шенген “ беше оповестена публично на 11-12 октомври в Нови Сад, единствено няколко дни преди негативната позиция на френския президент Еманюел Макрон и всъщност на целия Европейски съвет за започване на договаряния с Европейския съюз за участие.
На конференция на 18 октомври той изясни решението си и ни назова „ съседи “, само че институционално ние не сме съседи. Съседите на Европейски Съюз са страните от „ Източното партньорство “, като Молдова и страните от Северна Африка.
Ние сме част от Европа и когато един ден осъществим критериите, ще станем пълновръстен член на тази Европа. Когато видях концепцията за „ Малкия Шенген “ забелязах, че тя съдържа главните правила на по този начин нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един тип обезщетение за това, че не станахме членове на Европейски Съюз, ще кажа – не, благодаря за тази самодейност.
Всички политически водачи в Македония, в това число министър председателят Зоран Заев, който взе участие в двете срещи, отдадени на „ Малкия Шенген “, се съгласихме, че няма да приемем тази самодейност, в случай че тя е отплата или опция на участието ни в Европейски Съюз. „ Малкият Шенген “ има структурни недостатъци и не би трябвало да бъде нова Югославия.
В политиката празните пространства незабавно се запълват
В политиката, изключително в интернационалната политика, предписание номер едно e, в случай че една организация или огромна страна остави празно място, друга ще го запълни. В нашата обстановка, в случай че Европейски Съюз остави това пространство, не приказвам единствено за Македония, а за задачите Западни Балкани … ще се образува стратегически вакуум.
Той ще бъде напълнен за доста къс интервал от време от други страни, даже и да не желаете. Смятам, че Европейски Съюз схвана грешката си, която направи през октомври.
Ако Европейски Съюз и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планувана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на договаряния, тогава казусът ще стане още по-голяма, тъй като ще стане ясно, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява бързо със Западните Балкани.
България ни измъкна от изолацията, а Груевски възвърне югославската експанзия против България
Не е пресилване квалификацията, която Зоран Заев постоянно дава за ролята на Бойко Борисов и актуалното българско държавно управление през последните две години, съгласно която българският министър председател дружно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от интернационалната изолираност.
Наистина считам, че договорът за другарство с България, колкото и да наподобява, че е нещо нормално би трябвало да подчертая, че когато ние го подписахме, ние преди малко бяхме се освободили от един тежък властнически режим на Никола Груевски, а това не бе просто един антизападен режим, само че и антиалбански и с антибългарско въодушевление.
По това време всичко, което идваше от София, подсещаше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ посредством пропагандата на комунистическия режим.
Груевски на процедура реставрира тези времена и е исторически абсурд той, който твърди, че е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация задълба в такава антибългарска реторика и държание. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като страна не съществуваше…
За Груевски Белград бе приоритет
Не желая да се задълбавам обстойно и нашироко от тази позиция, на която съм. По-рано като специалист и професор съм казвал това. И по този начин това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на водача на историческото Вътрешна македонска революционна организация. Тук спирам.
Договорът за добросъседство беше подписан на 1 август 2017 година единствено два месеца и половина след съставянето на държавното управление на Зоран Заев. Атмосферата беше към момента такава, каквато беше по-рано, не беше изменена.
Ние нямахме време да кажем, че хората там на Изток от нас не са наши врагове. България е страна-член на Европейски Съюз от дълго години, а също по този начин и на НАТО, и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.
Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на предишния век беше безапелационна заслуга на президента Желю Желев и помощта, която ние получихме, откакто Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина. Тогава, съгласно данните на Световната банка, нашата стопанска система загуби към 60% от Брутният вътрешен продукт.
Не можем да забравим другарската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който в никакъв случай не се направи до дъно и това е наша неточност, не ваша. И желая да кажа, че в такава атмосфера не беше по никакъв начин елементарно да се направи подобен контракт. Беше тежко. И макар, че този контракт беше на 90% същият контракт от времето на министър председателите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 година, беше тежко от политическа позиция да се изясни на нашата общност, която беше привикнала да чака единствено вражески дейности от София. В това се състои огромната заслуга и на Борисов, и на Заев в този миг.
Заев и Борисов са ексцентрични политици, без исторически товари и страсти
Ако двата коридора проработят на 100% от потенциала си, това ще способства доста за икономическото развиване на страната. Гарантирам ви. Не оборвам аспекта на сигурността. През 1992-1994 на нас ни бяха наложили обсада.
Без помощта на другарските страни, щяхме да умрем в стопански смисъл и като страна щяхме да бъдем съществено дестабилизирани.
В стопански проект ние нанасяме огромни вреди на нас, тъй като вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, в това число с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.
Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще ви кажа, че НАТО не ни приема поради боязън от нашите съседи, а поради новите закани. През последните години сме подложени на страшна политическа агитация с всички тези подправени вести, един нов феномен или по този начин наречените хибридни закани. Не можем да се отбраняваме, в случай че нямаме помощ от съдружниците. Не приказваме за обичайни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши жители се борят по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток.
Обменяме информация със страните от НАТО, които ни осведомят за това с какво оръжие и привички ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съдружници от алианса към този момент се реализира на по-високо равнище, в сравнение с през предходната година.
Не бих желал да приказвам обстойно и нашироко по тази тематика. Не съм вчерашен в политиката на Македония. Не за пръв път заемам пост.
Между прочее съм имал щастието и привилегията да работя и с Борис Трайковски, и по-късно с Бранко Цървенковски, т.е. на най-високо политическо ниво, мога да ви кажа, че стандартите са по-силни от политическата действителност. Не желая да излезе по този начин, че чета на някого лекции. Аз съм последния, който би трябвало да го направи това.
Ние за първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме ексцентрични политици, без исторически товари и страсти. Аз мога да кажа, че става въпрос за великански товар от комунистическото време, който за жалост през този дълъг и непосилен преход не бе прочистен и на първо място в просветителния развой. Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други министър председатели, само че аз настоявам, че нашите учебници по история освен по повод с България, само че и във връзка с Запада са същите.
Пропагандата в някогашна Югославия, която твърдеше, че ние имаме най-съвършената система. Днес ние имаме хора на междинна и по-стара възраст, които за жалост “учат” и по-младите, че е неприятно да си богат, че всички богати на Запад са нарушители. Аз съм покъртен, че след толкоз години като професор в университета, видях, че даже и измежду по-младото потомство съществува този колективизъм като дух, а те са характерни за комунизма.
За страдание и в двете страни тези комунистически матрици са доста мощни, в това число и комунистическата историография до 90-та година, те са мощни и при вас и при нас….
В Скопие имате десетки сръбски медии и нула български
В Скопие на никое място не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, в това число и по спътника. Още преди пет години писах, че в София се организират панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския.
Малко хора знаят, даже и най-младите, че наоколо до София има кино студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски артисти. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, в сравнение с цялата кино продукция в Централна и Югоизточна Европа.
Е в този момент, за какво нашите хора не знаят това? Защо ние политиците не вършим по този начин, че това да бъде налично до македонските жители, който желаят да четат книги, който желаят да гледа филми, който желае дано да отиде в София. Аз приказвам за елементарните хора от двете страни на границата, които не могат да схванат, че от едната страна имаме единствено врагове, а от другата единствено другари, по този начин както внушаваше югославската агитация десетилетия на ред.
Защо нямаме ЖП линия, за какво нямаме автомагистрала, пътуваме три часа и половина, с цел да минем 220 км. от София до Скопие. Не знам дали знаете, само че същото е дистанцията от Скопие до Солун, само че то се минава за по-малко от час и половина. Това е грешката на политиците.
Аз скърбя, че през днешния ден македонската юноша знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български актьор и състезател. Те не знаят за нито един гръцки актьор или състезател, също. И да не приказваме за Косово и Албания. Това е грешката на политиците.
Не може да твърдим, че не е време. За да пристигна времето ти като политик би трябвало да създадеш средата, а ние не сме я създали до момента… с дребни изключения. И Любчо Георгиевски имаше ексцентрично мислене, само че не направи ексцентрични политически ходове. Политиците би трябвало да основат среда, за която да се запиташ: Абе за какво не сме били в София…
За тези 30 години ние не построихме инфраструктура към България, Македония няма автомагистрала и до Прищина. Ние не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура, за какво? Защото имахме политици каквито ги описахме досега. Ако бяхме създали съвременна автомагистрала до София, ние по-дълбоко щяхме да задълбаем при разчистването на историческите мъгли…
Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата агитация твърдеше, че са били непознати шпиони, а в действителност те са били борци за македонската идея. За първи път през 2000-та година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата държавна сигурност. Тогава стартира с доста ограничавания процесът на лустрация, само че единствено след година всичко завърши.
А досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, в това число и на полицейските чиновници създавали тези досиета. По времето на Груевски, това се трансформира в битка против политическите съперници. На процедура по негово време бяха укривани същинските доносници, близки до фамилията му. На процедура същинските борци за македонската идея, бяха показани за доносници, а същинските сътрудници бяха скрити под чадъра на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ. Той на процедура компрометираше самата концепция за лустрация.
Има небосвод за автокефалност на МПЦ
В една световна страна аз няма по какъв начин да бъда най-компетентния по църковния въпрос. Лично проследявам този въпрос много от дълго време. Да напомня и за една среща на умрелия някогашен президент Борис Трайковски и неговия диалог с Вселенския патриарх Вартоломей през 2002 година Тя бе една доста забавна среща, която продължи 1 час и 45 минути. На нея се говореше за статута на Македонската православна черква /МПЦ/.
Кое бе необикновеното на тази среща? Трайковски сподели на патриарха – аз съм протестант, само че желая да оказа помощ на моята черква и той се бореше лъвски за нея. Да кажа намерено през днешния ден имаме един пробив в тази посока и частично направихме крачка напред с Преспанския контракт.
Днес имаме нови хоризонти, освен с възможна поддръжка от страна на Българската православна черква, а изобщо в православния свят. Всички знаем, че имаме опълчване от страна на Сръбската православна черква /СПЦ/ против нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна черква и разногласието за името.
Предстои среща с Радев
Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме кардинално единодушие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с мечтаното от двете страни належащо движение. Решихме да изчакаме – да забележим възможни позитивни развития на тази комисия и по-късно да имаме с какво да се похвалим.
След София аз желая да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете страни работим интензивно за основаването на атмосфера за по-свободно и цялостно ценене на историческите обстоятелства. Но, ние не може да работим вместо историците.
В Скопие имате десетки сръбски медии и нула български. Не желая и да слушам за някаква 4-та Югославия. На този стадий “малкият Шенген” е в структурна беззащитност.
Това са единствено част от посланията на президента на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за БГНЕС, което е и първото телевизионно изявление
“Малкият Шенген “ има структурни недостатъци
Неотдавна показах персоналните си запаси във връзка с „ Малкия Шенген “. За нас те са на първо място в региона на европейската интеграция. Идеята за „ Малкия Шенген “ беше оповестена публично на 11-12 октомври в Нови Сад, единствено няколко дни преди негативната позиция на френския президент Еманюел Макрон и всъщност на целия Европейски съвет за започване на договаряния с Европейския съюз за участие.
На конференция на 18 октомври той изясни решението си и ни назова „ съседи “, само че институционално ние не сме съседи. Съседите на Европейски Съюз са страните от „ Източното партньорство “, като Молдова и страните от Северна Африка.
Ние сме част от Европа и когато един ден осъществим критериите, ще станем пълновръстен член на тази Европа. Когато видях концепцията за „ Малкия Шенген “ забелязах, че тя съдържа главните правила на по този начин нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един тип обезщетение за това, че не станахме членове на Европейски Съюз, ще кажа – не, благодаря за тази самодейност.
Всички политически водачи в Македония, в това число министър председателят Зоран Заев, който взе участие в двете срещи, отдадени на „ Малкия Шенген “, се съгласихме, че няма да приемем тази самодейност, в случай че тя е отплата или опция на участието ни в Европейски Съюз. „ Малкият Шенген “ има структурни недостатъци и не би трябвало да бъде нова Югославия.
В политиката празните пространства незабавно се запълват
В политиката, изключително в интернационалната политика, предписание номер едно e, в случай че една организация или огромна страна остави празно място, друга ще го запълни. В нашата обстановка, в случай че Европейски Съюз остави това пространство, не приказвам единствено за Македония, а за задачите Западни Балкани … ще се образува стратегически вакуум.
Той ще бъде напълнен за доста къс интервал от време от други страни, даже и да не желаете. Смятам, че Европейски Съюз схвана грешката си, която направи през октомври.
Ако Европейски Съюз и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планувана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на договаряния, тогава казусът ще стане още по-голяма, тъй като ще стане ясно, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява бързо със Западните Балкани.
България ни измъкна от изолацията, а Груевски възвърне югославската експанзия против България
Не е пресилване квалификацията, която Зоран Заев постоянно дава за ролята на Бойко Борисов и актуалното българско държавно управление през последните две години, съгласно която българският министър председател дружно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от интернационалната изолираност.
Наистина считам, че договорът за другарство с България, колкото и да наподобява, че е нещо нормално би трябвало да подчертая, че когато ние го подписахме, ние преди малко бяхме се освободили от един тежък властнически режим на Никола Груевски, а това не бе просто един антизападен режим, само че и антиалбански и с антибългарско въодушевление.
По това време всичко, което идваше от София, подсещаше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ посредством пропагандата на комунистическия режим.
Груевски на процедура реставрира тези времена и е исторически абсурд той, който твърди, че е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация задълба в такава антибългарска реторика и държание. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като страна не съществуваше…
За Груевски Белград бе приоритет
Не желая да се задълбавам обстойно и нашироко от тази позиция, на която съм. По-рано като специалист и професор съм казвал това. И по този начин това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на водача на историческото Вътрешна македонска революционна организация. Тук спирам.
Договорът за добросъседство беше подписан на 1 август 2017 година единствено два месеца и половина след съставянето на държавното управление на Зоран Заев. Атмосферата беше към момента такава, каквато беше по-рано, не беше изменена.
Ние нямахме време да кажем, че хората там на Изток от нас не са наши врагове. България е страна-член на Европейски Съюз от дълго години, а също по този начин и на НАТО, и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.
Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на предишния век беше безапелационна заслуга на президента Желю Желев и помощта, която ние получихме, откакто Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина. Тогава, съгласно данните на Световната банка, нашата стопанска система загуби към 60% от Брутният вътрешен продукт.
Не можем да забравим другарската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който в никакъв случай не се направи до дъно и това е наша неточност, не ваша. И желая да кажа, че в такава атмосфера не беше по никакъв начин елементарно да се направи подобен контракт. Беше тежко. И макар, че този контракт беше на 90% същият контракт от времето на министър председателите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 година, беше тежко от политическа позиция да се изясни на нашата общност, която беше привикнала да чака единствено вражески дейности от София. В това се състои огромната заслуга и на Борисов, и на Заев в този миг.
Заев и Борисов са ексцентрични политици, без исторически товари и страсти
Ако двата коридора проработят на 100% от потенциала си, това ще способства доста за икономическото развиване на страната. Гарантирам ви. Не оборвам аспекта на сигурността. През 1992-1994 на нас ни бяха наложили обсада.
Без помощта на другарските страни, щяхме да умрем в стопански смисъл и като страна щяхме да бъдем съществено дестабилизирани.
В стопански проект ние нанасяме огромни вреди на нас, тъй като вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, в това число с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.
Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще ви кажа, че НАТО не ни приема поради боязън от нашите съседи, а поради новите закани. През последните години сме подложени на страшна политическа агитация с всички тези подправени вести, един нов феномен или по този начин наречените хибридни закани. Не можем да се отбраняваме, в случай че нямаме помощ от съдружниците. Не приказваме за обичайни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши жители се борят по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток.
Обменяме информация със страните от НАТО, които ни осведомят за това с какво оръжие и привички ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съдружници от алианса към този момент се реализира на по-високо равнище, в сравнение с през предходната година.
Не бих желал да приказвам обстойно и нашироко по тази тематика. Не съм вчерашен в политиката на Македония. Не за пръв път заемам пост.
Между прочее съм имал щастието и привилегията да работя и с Борис Трайковски, и по-късно с Бранко Цървенковски, т.е. на най-високо политическо ниво, мога да ви кажа, че стандартите са по-силни от политическата действителност. Не желая да излезе по този начин, че чета на някого лекции. Аз съм последния, който би трябвало да го направи това.
Ние за първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме ексцентрични политици, без исторически товари и страсти. Аз мога да кажа, че става въпрос за великански товар от комунистическото време, който за жалост през този дълъг и непосилен преход не бе прочистен и на първо място в просветителния развой. Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други министър председатели, само че аз настоявам, че нашите учебници по история освен по повод с България, само че и във връзка с Запада са същите.
Пропагандата в някогашна Югославия, която твърдеше, че ние имаме най-съвършената система. Днес ние имаме хора на междинна и по-стара възраст, които за жалост “учат” и по-младите, че е неприятно да си богат, че всички богати на Запад са нарушители. Аз съм покъртен, че след толкоз години като професор в университета, видях, че даже и измежду по-младото потомство съществува този колективизъм като дух, а те са характерни за комунизма.
За страдание и в двете страни тези комунистически матрици са доста мощни, в това число и комунистическата историография до 90-та година, те са мощни и при вас и при нас….
В Скопие имате десетки сръбски медии и нула български
В Скопие на никое място не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, в това число и по спътника. Още преди пет години писах, че в София се организират панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския.
Малко хора знаят, даже и най-младите, че наоколо до София има кино студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски артисти. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, в сравнение с цялата кино продукция в Централна и Югоизточна Европа.
Е в този момент, за какво нашите хора не знаят това? Защо ние политиците не вършим по този начин, че това да бъде налично до македонските жители, който желаят да четат книги, който желаят да гледа филми, който желае дано да отиде в София. Аз приказвам за елементарните хора от двете страни на границата, които не могат да схванат, че от едната страна имаме единствено врагове, а от другата единствено другари, по този начин както внушаваше югославската агитация десетилетия на ред.
Защо нямаме ЖП линия, за какво нямаме автомагистрала, пътуваме три часа и половина, с цел да минем 220 км. от София до Скопие. Не знам дали знаете, само че същото е дистанцията от Скопие до Солун, само че то се минава за по-малко от час и половина. Това е грешката на политиците.
Аз скърбя, че през днешния ден македонската юноша знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български актьор и състезател. Те не знаят за нито един гръцки актьор или състезател, също. И да не приказваме за Косово и Албания. Това е грешката на политиците.
Не може да твърдим, че не е време. За да пристигна времето ти като политик би трябвало да създадеш средата, а ние не сме я създали до момента… с дребни изключения. И Любчо Георгиевски имаше ексцентрично мислене, само че не направи ексцентрични политически ходове. Политиците би трябвало да основат среда, за която да се запиташ: Абе за какво не сме били в София…
За тези 30 години ние не построихме инфраструктура към България, Македония няма автомагистрала и до Прищина. Ние не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура, за какво? Защото имахме политици каквито ги описахме досега. Ако бяхме създали съвременна автомагистрала до София, ние по-дълбоко щяхме да задълбаем при разчистването на историческите мъгли…
Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата агитация твърдеше, че са били непознати шпиони, а в действителност те са били борци за македонската идея. За първи път през 2000-та година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата държавна сигурност. Тогава стартира с доста ограничавания процесът на лустрация, само че единствено след година всичко завърши.
А досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, в това число и на полицейските чиновници създавали тези досиета. По времето на Груевски, това се трансформира в битка против политическите съперници. На процедура по негово време бяха укривани същинските доносници, близки до фамилията му. На процедура същинските борци за македонската идея, бяха показани за доносници, а същинските сътрудници бяха скрити под чадъра на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ. Той на процедура компрометираше самата концепция за лустрация.
Има небосвод за автокефалност на МПЦ
В една световна страна аз няма по какъв начин да бъда най-компетентния по църковния въпрос. Лично проследявам този въпрос много от дълго време. Да напомня и за една среща на умрелия някогашен президент Борис Трайковски и неговия диалог с Вселенския патриарх Вартоломей през 2002 година Тя бе една доста забавна среща, която продължи 1 час и 45 минути. На нея се говореше за статута на Македонската православна черква /МПЦ/.
Кое бе необикновеното на тази среща? Трайковски сподели на патриарха – аз съм протестант, само че желая да оказа помощ на моята черква и той се бореше лъвски за нея. Да кажа намерено през днешния ден имаме един пробив в тази посока и частично направихме крачка напред с Преспанския контракт.
Днес имаме нови хоризонти, освен с възможна поддръжка от страна на Българската православна черква, а изобщо в православния свят. Всички знаем, че имаме опълчване от страна на Сръбската православна черква /СПЦ/ против нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна черква и разногласието за името.
Предстои среща с Радев
Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме кардинално единодушие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с мечтаното от двете страни належащо движение. Решихме да изчакаме – да забележим възможни позитивни развития на тази комисия и по-късно да имаме с какво да се похвалим.
След София аз желая да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете страни работим интензивно за основаването на атмосфера за по-свободно и цялостно ценене на историческите обстоятелства. Но, ние не може да работим вместо историците.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ