Каракачанов не мисли, че сме готови да пуснем Северна Македония в ЕС
" България не би трябвало да споделя " да " за започване на договаряния на Македония за Европейски Съюз на този стадий. Европейски Съюз не може да бъде легитимация за неправди, а България да бъде употребена по този недодялан метод като трамплин от страна на ръководещите в Скопие ", разясняват вицепремиерът по публичния ред и сигурността, министър на защитата и водач на Вътрешна македонска революционна организация - Разузнавателна служба на ФРГ Красимир Каракачанов.
Реакцията му е в отговор на изявление, обещано от македонския президент Стево Пендаровски за тамошна медия, " в което той си разрешава да злоупотребява с историческата истина по отношение на произхода на Гоце Делчев и да дава нееднозначни сигнали към Комисията по исторически и просветителни въпроси, че би трябвало услужливо да тупа топката, а не да води диалози всъщност. Така разкрива замисъла на Скопие в действителност да саботира процеса ", счита Каракачанов.
" Аз пък споделям, че на 17 октомври България също не би трябвало да бърза да дава зелена светлина за започване на договаряния с Македония да еврочленство, до момента в който не бъдат изчистени всички фалшификации от историята на българския народ в Македония ", добавя Каракачанов.
Според него, дейностите на македонския президент опонират на духа на добросъседство, както и на безапелационната позиция от наша страна, че напредъкът в диалозите по отношение на общата история и нейното показване в просветителната система на прилежаща Македония би трябвало да бъде интензивен.
На 17 октомври следва Европейски съвет, на който се чака водачите на страните от Европейски Съюз да вземат решение за начало на договаряния за участие на Македония и Албания в Европейски Съюз.
България би трябвало да реши дали да поддържа Македония, с цел да бъде дадена дата за начало на договаряния за участие в Съюза. Това решение зависи както от всички страни членки, по този начин и от всяка от тях поотделно. Решението ще се вземе единствено с безусловно болшинство.
Дори и единствено една страна да бъде срещу, решение не може да бъде взето. Дни преди този момент - на 14 и 15 октомври, следва и следващо съвещание на взаимната Комисия сред България и Македония по историческите въпроси, която е основана според подписания Договор за добросъседство сред двете страни.
Ето и цялостния текст на позицията на Красимир Каракачанов без редакторска интервенция:
Македонският президент Стево Пендаровски си разреши да означи, че не е нужно междудържавната Комисия по исторически и просветителни въпроси да има период за своята работа. Аз пък споделям, че на 17 октомври България също не би трябвало да бърза да дава зелена светлина за започване на договаряния с Македония за еврочленство, до момента в който не бъдат изчистени всички фалшификации от историята.
Изказването на Пендаровски идва на фона на очевидната липса на прогрес в работата на Комисията по историческите въпроси. Казаното от него изцяло опонира на духа на изявлението на премиера Бойко Борисов, че е добре пробив в работата на комисията да има до края на септември.
В този подтекст попаднаха и странните изявления на Пендаровски, че Гоце Делчев се е определял като българин, само че както днешните жители на Северна Македония се определяли като българи - единствено с цел да получат български паспорт.
Подобен звук на отсрочване и неглижиране е недопустим. Ако комисията няма да има период, то и пътят на Северна Македония към Европейския съюз няма по какъв начин да има период. Недопустимо е някой да мисли, че просто ще се възползва от България, единствено с цел да влезе в Европейски Съюз.
Както неотдавна означи външнят министър Екатерина Захариева, от Македония ние желаеме само истината. Ако Македония бъде позволена в Европейски Съюз без истината за историята и идентичността, това ще отвори на следващия ден евентуални претенции към страната ни, искания и нови спекулации, какви то наблюдавахме в продължение на последните 30 година
А истината е елементарна - най-малко до 1944 година сред понятията българин и македонец няма никаква разлика. Личното ми разбиране е, че и през днешния ден разликата сред двете е само политическа, а не етническа, национална или историческа.
Европейски Съюз не може да бъде легитимация за неправди. Затова въпросът за договарянията на Македония за участие в Европейски Съюз би трябвало да е част от ясната позиция на българското държавно управление.
Северна Македония е наш брат. И тъкмо по тази причина можем да бъдем напълно откровени. Докато Северна Македония чака поддръжка за начало на договаряния, изобщо не е в духа на другарството и добросъседството да се утежняват тъкмо връзките с България. България е другар на Македония, а не конкурент. И постоянно сме били търпеливи. Но и нашето самообладание има период!
За нас, като българи, е недопустимо страна да основава своя еднаквост на база фалшификации на българската история. Отричането на българските корени, история и просвета на популацията в Македония не би трябвало да бъде допускано на никаква цена. Затова е рисково да позволяваме в Европейски Съюз страна, която продължава с догмите, измислени в Съветския съюз. Крайно време е Скопие да разбере, че кандидатства за Европейския съюз, не за Съветския съюз.
И дано българските политици не се тормозят да кажат " не " за предоставяне на датата на Македония за договаряния на този стадий. Дебело наблягам - това не е отношение към хората в братска Македония, а към политиците, боравещи с коминтерновски способи и смятащи, че могат да влезнат през задния двор в Европейски Съюз за сметка на България.
Гражданите на Македония са жертва на асимилаторска политика, провеждана години наред посредством напън, фалшификации и промиване на мозъци. Македонските политици би трябвало се научат да почитат историята и народа си.
Ако на 17 октомври България даде зелена светлина, това ще е прошка на закононарушенията към българския народ в Македония - хората, хилядите убити и десетките хиляди, лежали в затвори и лагери, поради това, че имат българско национално схващане.
Припомняме, напоследък договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват. Седмата поред среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. Напредък въпреки всичко беше маркиран по тематики като ролята на личностите на цар Самуил, свети Климент и свети Наум в общата ни история.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той уточни, че българската част на комисията е отказала да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз.
Впоследствие тематиката разяснява и министърът на външните работи Екатерина Захариева, която съобщи, че България няма да прави компромис с историята и истината. " От Северна Македония не желаеме нищо повече от истината ", сподели тя.
Захариева се срещна и със своя сътрудник от македонска страна Никола Петков, пред който още веднъж съобщи, че страната ни ще се застъпи за истината и в случай че не се стигне до консенсус, София може да се отдръпна от работата на смесената комисия.
До втвърдяването на тона от македонска страна се стигна и заради обстоятелството, че Европейският съюз отсрочи решението за започване на договаряния за еврочленство със страната през юни, макар че поръчки за това имаше още тази година.
Припомняме и че на 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт.
В България въпросния контракт, подписан с Гърция, беше признат добре. От външното ни министерство оповестиха, че България приветства съглашението за името Северна Македония. Вътрешна македонска революционна организация също се оповестиха в поддръжка и акцентираха, че се надяват решението да е трайно и да отвори пътя на Република Македония към Европейски Съюз и НАТО. От Българска социалистическа партия пък желаеха гаранции, че югозападната ни съседка няма да има териториални или исторически искания към нас с новото име Северна Македония. /news.bg
Реакцията му е в отговор на изявление, обещано от македонския президент Стево Пендаровски за тамошна медия, " в което той си разрешава да злоупотребява с историческата истина по отношение на произхода на Гоце Делчев и да дава нееднозначни сигнали към Комисията по исторически и просветителни въпроси, че би трябвало услужливо да тупа топката, а не да води диалози всъщност. Така разкрива замисъла на Скопие в действителност да саботира процеса ", счита Каракачанов.
" Аз пък споделям, че на 17 октомври България също не би трябвало да бърза да дава зелена светлина за започване на договаряния с Македония да еврочленство, до момента в който не бъдат изчистени всички фалшификации от историята на българския народ в Македония ", добавя Каракачанов.
Според него, дейностите на македонския президент опонират на духа на добросъседство, както и на безапелационната позиция от наша страна, че напредъкът в диалозите по отношение на общата история и нейното показване в просветителната система на прилежаща Македония би трябвало да бъде интензивен.
На 17 октомври следва Европейски съвет, на който се чака водачите на страните от Европейски Съюз да вземат решение за начало на договаряния за участие на Македония и Албания в Европейски Съюз.
България би трябвало да реши дали да поддържа Македония, с цел да бъде дадена дата за начало на договаряния за участие в Съюза. Това решение зависи както от всички страни членки, по този начин и от всяка от тях поотделно. Решението ще се вземе единствено с безусловно болшинство.
Дори и единствено една страна да бъде срещу, решение не може да бъде взето. Дни преди този момент - на 14 и 15 октомври, следва и следващо съвещание на взаимната Комисия сред България и Македония по историческите въпроси, която е основана според подписания Договор за добросъседство сред двете страни.
Ето и цялостния текст на позицията на Красимир Каракачанов без редакторска интервенция:
Македонският президент Стево Пендаровски си разреши да означи, че не е нужно междудържавната Комисия по исторически и просветителни въпроси да има период за своята работа. Аз пък споделям, че на 17 октомври България също не би трябвало да бърза да дава зелена светлина за започване на договаряния с Македония за еврочленство, до момента в който не бъдат изчистени всички фалшификации от историята.
Изказването на Пендаровски идва на фона на очевидната липса на прогрес в работата на Комисията по историческите въпроси. Казаното от него изцяло опонира на духа на изявлението на премиера Бойко Борисов, че е добре пробив в работата на комисията да има до края на септември.
В този подтекст попаднаха и странните изявления на Пендаровски, че Гоце Делчев се е определял като българин, само че както днешните жители на Северна Македония се определяли като българи - единствено с цел да получат български паспорт.
Подобен звук на отсрочване и неглижиране е недопустим. Ако комисията няма да има период, то и пътят на Северна Македония към Европейския съюз няма по какъв начин да има период. Недопустимо е някой да мисли, че просто ще се възползва от България, единствено с цел да влезе в Европейски Съюз.
Както неотдавна означи външнят министър Екатерина Захариева, от Македония ние желаеме само истината. Ако Македония бъде позволена в Европейски Съюз без истината за историята и идентичността, това ще отвори на следващия ден евентуални претенции към страната ни, искания и нови спекулации, какви то наблюдавахме в продължение на последните 30 година
А истината е елементарна - най-малко до 1944 година сред понятията българин и македонец няма никаква разлика. Личното ми разбиране е, че и през днешния ден разликата сред двете е само политическа, а не етническа, национална или историческа.
Европейски Съюз не може да бъде легитимация за неправди. Затова въпросът за договарянията на Македония за участие в Европейски Съюз би трябвало да е част от ясната позиция на българското държавно управление.
Северна Македония е наш брат. И тъкмо по тази причина можем да бъдем напълно откровени. Докато Северна Македония чака поддръжка за начало на договаряния, изобщо не е в духа на другарството и добросъседството да се утежняват тъкмо връзките с България. България е другар на Македония, а не конкурент. И постоянно сме били търпеливи. Но и нашето самообладание има период!
За нас, като българи, е недопустимо страна да основава своя еднаквост на база фалшификации на българската история. Отричането на българските корени, история и просвета на популацията в Македония не би трябвало да бъде допускано на никаква цена. Затова е рисково да позволяваме в Европейски Съюз страна, която продължава с догмите, измислени в Съветския съюз. Крайно време е Скопие да разбере, че кандидатства за Европейския съюз, не за Съветския съюз.
И дано българските политици не се тормозят да кажат " не " за предоставяне на датата на Македония за договаряния на този стадий. Дебело наблягам - това не е отношение към хората в братска Македония, а към политиците, боравещи с коминтерновски способи и смятащи, че могат да влезнат през задния двор в Европейски Съюз за сметка на България.
Гражданите на Македония са жертва на асимилаторска политика, провеждана години наред посредством напън, фалшификации и промиване на мозъци. Македонските политици би трябвало се научат да почитат историята и народа си.
Ако на 17 октомври България даде зелена светлина, това ще е прошка на закононарушенията към българския народ в Македония - хората, хилядите убити и десетките хиляди, лежали в затвори и лагери, поради това, че имат българско национално схващане.
Припомняме, напоследък договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват. Седмата поред среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. Напредък въпреки всичко беше маркиран по тематики като ролята на личностите на цар Самуил, свети Климент и свети Наум в общата ни история.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той уточни, че българската част на комисията е отказала да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз.
Впоследствие тематиката разяснява и министърът на външните работи Екатерина Захариева, която съобщи, че България няма да прави компромис с историята и истината. " От Северна Македония не желаеме нищо повече от истината ", сподели тя.
Захариева се срещна и със своя сътрудник от македонска страна Никола Петков, пред който още веднъж съобщи, че страната ни ще се застъпи за истината и в случай че не се стигне до консенсус, София може да се отдръпна от работата на смесената комисия.
До втвърдяването на тона от македонска страна се стигна и заради обстоятелството, че Европейският съюз отсрочи решението за започване на договаряния за еврочленство със страната през юни, макар че поръчки за това имаше още тази година.
Припомняме и че на 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт.
В България въпросния контракт, подписан с Гърция, беше признат добре. От външното ни министерство оповестиха, че България приветства съглашението за името Северна Македония. Вътрешна македонска революционна организация също се оповестиха в поддръжка и акцентираха, че се надяват решението да е трайно и да отвори пътя на Република Македония към Европейски Съюз и НАТО. От Българска социалистическа партия пък желаеха гаранции, че югозападната ни съседка няма да има териториални или исторически искания към нас с новото име Северна Македония. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ