Влизаме в чакалнята за еврозоната до средата на 2020 г.
България може да се причисли към валутно механизъм ERM II, прочут още като " чакалнята " на еврозоната, през първото или през второто тримесечие на 2020 година. Това съобщи ръководителката на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних, представена от БНР.
Тя добави, че би трябвало да се види на какъв стадий е осъществяването на критериите, с цел да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или при започване на есента.
Припомняме, първичните упования бяха да получим покана за чакалнята на еврозоната в средата на тази година.
Елке Кьоних е първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към чакалнята за еврозоната, защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
Банковият съюз има директно отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани директно от Европейската централна банка, както и по-малки, в случай че от Франкфурт преценяват,че това е належащо. Събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е основан Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, управителен от Елке Кьоних.
" България в действителност ще бъде първата страна, в случай че всичко върви по проект, която ще влезе в тясно съдействие с банковия съюз, макар че към момента не е въвела еврото. Другата страна, която е декларирала интерес, е Хърватия. И в двата случая би трябвало да знаете нещо, което може би е особено за всички страни от Централна и Източна Европа, а точно - че огромните банки, които имат посланичество и в съответната страна, към този момент са част от нас. Това значи, че голямо количество банки няма да станат част от Единния фонд за преструктуриране... Има банки, които по този начин или другояче са наши - т.е. вършат вноски при нас. Досега техните компании отвън еврозоната не са били част от работата ни, само че когато се причислят, нищо значително няма да се промени. " - уточни тя.
Например, най-голямата банка у нас е италианска, само че оперира в България с регистрация по българското законодателство и се счита за българска банка. Същото важи за банките, които са унгарска, белгийска или австрийска благосъстоятелност, да вземем за пример. Повечето от тези банкови групи се считат за систематични и за еврозоната, само че българските им подразделения до момента не са били част от общия контрол от Франкфурт. От Съвета по преструктуриране наблюдават от близко обстановката: " Те са поискали това тясно съдействие. Европейската централна банка към този момент направи оценка на качеството на активите на някои банки. В момента България се оправя с някои задания. Засега нещата въобще не са свързани с нас, те са си работа на Единния контролен механизъм. В същото време ние работим доста добре с механизма, изключително към обстановката с Брекзит. Българските банки би трябвало да знаят за това и да го схващат. В последна сметка, те се включват в нашия фонд, с цел да е несъмнено, че можем да посрещнем каквото и да се случва. "
Според Кьоних единственият въпрос, който ще засегне банките незабавно, е обвързван с фонда за преструктуриране. " Веднъж, откакто България влезе в тясно съдействие с единния банков съюз, българските банки ще стартират да заплащат вноски в единния европейски фонд за преструктуриране. Също по този начин, средствата, насъбрани в националния фонд, би трябвало да се трансферират при нас. Ние към този момент водим диалози по този въпрос. " - разясни Кьоних.
След като България влезе в чакалнята за еврозоната, ръководената от Елке Кьоних институция ще утвърди проектите за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива проекти е наложителна процедура, считана за буфер при възможен отрицателен процес. /БНР
Тя добави, че би трябвало да се види на какъв стадий е осъществяването на критериите, с цел да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или при започване на есента.
Припомняме, първичните упования бяха да получим покана за чакалнята на еврозоната в средата на тази година.
Елке Кьоних е първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към чакалнята за еврозоната, защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
Банковият съюз има директно отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани директно от Европейската централна банка, както и по-малки, в случай че от Франкфурт преценяват,че това е належащо. Събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е основан Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, управителен от Елке Кьоних.
" България в действителност ще бъде първата страна, в случай че всичко върви по проект, която ще влезе в тясно съдействие с банковия съюз, макар че към момента не е въвела еврото. Другата страна, която е декларирала интерес, е Хърватия. И в двата случая би трябвало да знаете нещо, което може би е особено за всички страни от Централна и Източна Европа, а точно - че огромните банки, които имат посланичество и в съответната страна, към този момент са част от нас. Това значи, че голямо количество банки няма да станат част от Единния фонд за преструктуриране... Има банки, които по този начин или другояче са наши - т.е. вършат вноски при нас. Досега техните компании отвън еврозоната не са били част от работата ни, само че когато се причислят, нищо значително няма да се промени. " - уточни тя.
Например, най-голямата банка у нас е италианска, само че оперира в България с регистрация по българското законодателство и се счита за българска банка. Същото важи за банките, които са унгарска, белгийска или австрийска благосъстоятелност, да вземем за пример. Повечето от тези банкови групи се считат за систематични и за еврозоната, само че българските им подразделения до момента не са били част от общия контрол от Франкфурт. От Съвета по преструктуриране наблюдават от близко обстановката: " Те са поискали това тясно съдействие. Европейската централна банка към този момент направи оценка на качеството на активите на някои банки. В момента България се оправя с някои задания. Засега нещата въобще не са свързани с нас, те са си работа на Единния контролен механизъм. В същото време ние работим доста добре с механизма, изключително към обстановката с Брекзит. Българските банки би трябвало да знаят за това и да го схващат. В последна сметка, те се включват в нашия фонд, с цел да е несъмнено, че можем да посрещнем каквото и да се случва. "
Според Кьоних единственият въпрос, който ще засегне банките незабавно, е обвързван с фонда за преструктуриране. " Веднъж, откакто България влезе в тясно съдействие с единния банков съюз, българските банки ще стартират да заплащат вноски в единния европейски фонд за преструктуриране. Също по този начин, средствата, насъбрани в националния фонд, би трябвало да се трансферират при нас. Ние към този момент водим диалози по този въпрос. " - разясни Кьоних.
След като България влезе в чакалнята за еврозоната, ръководената от Елке Кьоних институция ще утвърди проектите за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива проекти е наложителна процедура, считана за буфер при възможен отрицателен процес. /БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ