ЕС на четири скорости. Къде ще е България според предложението на Франция и Германия
България може да изпадне във втория кръг на Европейския съюз (ЕС), в случай че остане отвън Шенген и еврозоната и не преодолее проблемите с върховенството на закона. Такъв риск произлиза от разбор с рекомендации за промени в Европейски Съюз, поръчан от специалисти на френското и немското държавно управление. Освен това съществена смяна, която се предлага в него, е решенията в Съюза да се взимат с квалифицирано болшинство.
Документът не съставлява формалната позиция на държавните управления на Германия и Франция, само че се чака да бъде употребен за започване на спор по отношение на вероятните промени на Европейски Съюз.
Европа на четири скорости
В документа се споделя, че на някои страни в Европейски Съюз би трябвало да се разреши да си сътрудничат по-тясно от други, като се образуват четири равнища (наричани и скорости бел. ред) на европейска интеграция. Най-дълбоката интеграция би била във вътрешния кръг, който включва страните на еврозоната, употребяваща единната валута и Шенгенската зона за пътешестване без паспорти. Второто равнище ще бъде самият Европейски Съюз.
По-рано Австрия и Нидерландия постановиха несъгласие над приемането на България в Шенген. Последно преди дни двете страни още веднъж споделиха, че не са подготвени да позволен София като член в пространството. Като съществени аргументи Нидерландия акцентира проблемите с върховенството на правото, а Австрия - опазването на външната граница.
Според отчета, показан от Германия и Франция преди ден, равнището на интеграция в Европейски Съюз ще зависи и от равнището на диференциране - съществуващата опция страните членки да не ползват избрани политики на Европейски Съюз. В документа написа, че диференциацията има своите граници, изключително във връзка с върховенството на закона и главните полезности, и че изключенията от главните полезности на Европейски Съюз не следва да се позволяват. В момента Европейската комисия води няколко процедури против Полша и Унгария за нарушение на закони на Европейски Съюз, което евентуално слага и тези страни във втория кръг, дружно с България.
Още по-големият, трети кръг ще бъде формиран от асоциирани членове, които ще вземат участие в единния пазар на артикули и услуги на Европейски Съюз и ще се придържат към общите правила на Европейски Съюз.
Четвъртото равнище е Европейска политическа общественост - конгрес, препоръчан от Франция, който започва предходната година - като външно равнище за политическо съдействие, без да се постанова да бъде привързан с правото на Европейски Съюз, се споделя в отчета.
Докладът е поръчан от френската държавна секретарка по европейските въпроси Лоранс Бун и немската ѝ колежка Анна Лурман през януари и е направен от група от самостоятелни специалисти.
Разширяването на Европейски Съюз
В момента осем страни имат формален статут на претенденти за участие в Европейски Съюз - Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна и Турция, макар че договарянията с Анкара са в застой от години. Грузия и Косово са евентуални претенденти за участие.
В отчета се споделя, че Европейски Съюз към момента не е подготвен да одобри нови членове и че най-ранната допустима дата е 2030 година, а " претендентите за участие би трябвало да работят за осъществяване на критериите за присъединение към Европейски Съюз на тази най-ранна дата. "
Освен това в отчета се предлага Европейски Съюз да премине към взимане на всички свои решения с квалифицирано болшинство.
" Институциите и механизмите за взимане на решения не са предопределени за група от 37 страни. Те затрудняват даже 27-те страни да ръководят дейно рецесии и да вземат стратегически решения ", се споделя в отчета.
Понастоящем Европейски Съюз изисква единомислещо взимане на решения по отношение на външната политика и политиката на сигурност, налозите, финансите на Европейски Съюз, както и в някои области на правораздаването, вътрешните работи, обществената сигурност и отбраната.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели в речта си за положението на Съюза на 13 септември, че разширението на Европейски Съюз е " катализатор на напредъка ". Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел сподели през август, че Европейски Съюз би трябвало да направи " смела крачка " и да одобри нови членове до 2030 г.
Документът не съставлява формалната позиция на държавните управления на Германия и Франция, само че се чака да бъде употребен за започване на спор по отношение на вероятните промени на Европейски Съюз.
Европа на четири скорости
В документа се споделя, че на някои страни в Европейски Съюз би трябвало да се разреши да си сътрудничат по-тясно от други, като се образуват четири равнища (наричани и скорости бел. ред) на европейска интеграция. Най-дълбоката интеграция би била във вътрешния кръг, който включва страните на еврозоната, употребяваща единната валута и Шенгенската зона за пътешестване без паспорти. Второто равнище ще бъде самият Европейски Съюз.
По-рано Австрия и Нидерландия постановиха несъгласие над приемането на България в Шенген. Последно преди дни двете страни още веднъж споделиха, че не са подготвени да позволен София като член в пространството. Като съществени аргументи Нидерландия акцентира проблемите с върховенството на правото, а Австрия - опазването на външната граница.
Според отчета, показан от Германия и Франция преди ден, равнището на интеграция в Европейски Съюз ще зависи и от равнището на диференциране - съществуващата опция страните членки да не ползват избрани политики на Европейски Съюз. В документа написа, че диференциацията има своите граници, изключително във връзка с върховенството на закона и главните полезности, и че изключенията от главните полезности на Европейски Съюз не следва да се позволяват. В момента Европейската комисия води няколко процедури против Полша и Унгария за нарушение на закони на Европейски Съюз, което евентуално слага и тези страни във втория кръг, дружно с България.
Още по-големият, трети кръг ще бъде формиран от асоциирани членове, които ще вземат участие в единния пазар на артикули и услуги на Европейски Съюз и ще се придържат към общите правила на Европейски Съюз.
Четвъртото равнище е Европейска политическа общественост - конгрес, препоръчан от Франция, който започва предходната година - като външно равнище за политическо съдействие, без да се постанова да бъде привързан с правото на Европейски Съюз, се споделя в отчета.
Докладът е поръчан от френската държавна секретарка по европейските въпроси Лоранс Бун и немската ѝ колежка Анна Лурман през януари и е направен от група от самостоятелни специалисти.
Разширяването на Европейски Съюз
В момента осем страни имат формален статут на претенденти за участие в Европейски Съюз - Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна и Турция, макар че договарянията с Анкара са в застой от години. Грузия и Косово са евентуални претенденти за участие.
В отчета се споделя, че Европейски Съюз към момента не е подготвен да одобри нови членове и че най-ранната допустима дата е 2030 година, а " претендентите за участие би трябвало да работят за осъществяване на критериите за присъединение към Европейски Съюз на тази най-ранна дата. "
Освен това в отчета се предлага Европейски Съюз да премине към взимане на всички свои решения с квалифицирано болшинство.
" Институциите и механизмите за взимане на решения не са предопределени за група от 37 страни. Те затрудняват даже 27-те страни да ръководят дейно рецесии и да вземат стратегически решения ", се споделя в отчета.
Понастоящем Европейски Съюз изисква единомислещо взимане на решения по отношение на външната политика и политиката на сигурност, налозите, финансите на Европейски Съюз, както и в някои области на правораздаването, вътрешните работи, обществената сигурност и отбраната.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели в речта си за положението на Съюза на 13 септември, че разширението на Европейски Съюз е " катализатор на напредъка ". Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел сподели през август, че Европейски Съюз би трябвало да направи " смела крачка " и да одобри нови членове до 2030 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ