БАН: Висока инфлация - пречка за Еврозоната
България има по-висок ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейския съюз, което може да затрудни присъединението ѝ към Е врозоната до 2025 година. Причините са провокирани от външни фактори и спорни решения в региона на икономическата политика, като липса на политически консенсус по значими за страната въпроси. Тези трендове могат да имат негативни последствия за стопанската система на страната и да забавят нейния прогрес в процеса на европейска интеграция.
Това се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите на Българска академия на науките за интервала 2023-2025 година, учредена на допускания на икономическото развиване във връзка с интернационалните цени и външното търсене , както и на параметрите на икономическата политика, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за същия интервал.
Българска народна банка предвижда растеж на стопанската система от 1%
гладко закъснение на годишната инфлация, която да възлезе на 5.6% в края на 2023 година, планува Българска народна банка
По-високата инфлация от нормалната през последните години и декларираният блян към фискална консолидация у нас ще се отразят отрицателно върху покупателната дарба на семействата , което ще докара и до релативно по-слаб напредък на потреблението , считат eкспертите. Според тях възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на прогнозния интервал, поради комбинацията от действително покачване на приходите и понижаване на инфлационния напън . Ако няма нов потрес върху енергийните цени , стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация , само че процесът ще бъде по-скоро муден.
Приносът на външното търсене за икономическия напредък за целия планиран интервал ще остане негативен, гласи прогнозата. Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1.7% през 2023 година Очаква се, през 2024 година Брутният вътрешен продукт да надвиши 200 милиарда лева в номинално изражение , поради високата инфлация през последните две години.
Прогнозата в средносрочен проект е за стопански напредък от порядъка на 3.0-3.5% годишно , като повишаването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и желанието за ускорено асимилиране на европейски средства в България , най-много по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност.
МФ има проект за 3% недостиг, само че би трябвало политическа воля
Росен Желязков: Обществото чака съществени причини за участието ни в Еврозоната
Сериозна неизясненост съществува и във връзка с пазара на труда, считат учените. Според тях не се чака осезаемо повишение на безработицата , макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Това значително се изяснява с влошаващата се демографска обстановка в страната , а не толкоз с икономическата интензивност, поради което и положението на пазара на труда е неустойчиво.
Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка, се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите. Според тях, фискалната консолидация и осъществяването на Маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост.
Днес по-рсно МФ съобщи, че има проект по какъв начин да се вместим в 3% недостиг. Затова обаче ограниченията на МФ би трябвало да получат нужната политическа поддръжка за съответните ограничавания . Методиев съобщи и че вижда такова предпочитание от страна на партиите.
Продължаването на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал, считат икономистите на Българска академия на науките. Прогнозата им е, че общественият дълг евентуално ще доближи равнища от към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Макроикономическата прогноза за 2023-2025 година е част от Годишния отчет на ИИИ при Българска академия на науките за 2023 година, който следва да бъде оповестен.
Това се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите на Българска академия на науките за интервала 2023-2025 година, учредена на допускания на икономическото развиване във връзка с интернационалните цени и външното търсене , както и на параметрите на икономическата политика, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за същия интервал.
Българска народна банка предвижда растеж на стопанската система от 1%
гладко закъснение на годишната инфлация, която да възлезе на 5.6% в края на 2023 година, планува Българска народна банка
По-високата инфлация от нормалната през последните години и декларираният блян към фискална консолидация у нас ще се отразят отрицателно върху покупателната дарба на семействата , което ще докара и до релативно по-слаб напредък на потреблението , считат eкспертите. Според тях възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на прогнозния интервал, поради комбинацията от действително покачване на приходите и понижаване на инфлационния напън . Ако няма нов потрес върху енергийните цени , стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация , само че процесът ще бъде по-скоро муден.
Приносът на външното търсене за икономическия напредък за целия планиран интервал ще остане негативен, гласи прогнозата. Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1.7% през 2023 година Очаква се, през 2024 година Брутният вътрешен продукт да надвиши 200 милиарда лева в номинално изражение , поради високата инфлация през последните две години.
Прогнозата в средносрочен проект е за стопански напредък от порядъка на 3.0-3.5% годишно , като повишаването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и желанието за ускорено асимилиране на европейски средства в България , най-много по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност.
МФ има проект за 3% недостиг, само че би трябвало политическа воля
Росен Желязков: Обществото чака съществени причини за участието ни в Еврозоната
Сериозна неизясненост съществува и във връзка с пазара на труда, считат учените. Според тях не се чака осезаемо повишение на безработицата , макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Това значително се изяснява с влошаващата се демографска обстановка в страната , а не толкоз с икономическата интензивност, поради което и положението на пазара на труда е неустойчиво.
Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка, се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите. Според тях, фискалната консолидация и осъществяването на Маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост.
Днес по-рсно МФ съобщи, че има проект по какъв начин да се вместим в 3% недостиг. Затова обаче ограниченията на МФ би трябвало да получат нужната политическа поддръжка за съответните ограничавания . Методиев съобщи и че вижда такова предпочитание от страна на партиите.
Продължаването на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал, считат икономистите на Българска академия на науките. Прогнозата им е, че общественият дълг евентуално ще доближи равнища от към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Макроикономическата прогноза за 2023-2025 година е част от Годишния отчет на ИИИ при Българска академия на науките за 2023 година, който следва да бъде оповестен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ