Българинът ще даде хляб на душманина си, но 40 сребърника на бежанец – никога
България има доста прилики с редица други нации, като също така може да се похвали с изключителна история, цивилизация, развиване, миграция и даже изтриване от картата, най-малко за известно време. Интересното е, че всички образувани фактори са помогнали да се запазим, даже и след 5-те века в иго.
До през днешния ден можем да открием най-различни мнения по отношение на повода за нашето оцеляване и една от всички е религията – онази, за която сме отказвали да променяме имена, да променяме религия, предпочитали сме да умираме за нея, в сравнение с да се пречупим. И за мнозина е било по-лесно, само че никой не не помни и никой не се отхвърля от своето. Този заветен дебелоглав се е оказал и повода да достигнем до тази независимост, за която се приказва толкоз доста в последните години.
Не би трябвало да забравяме, че през годините и изключително след освобождението, няма нито една велика мощ, която да не идва да се поклони. Не тъй като желае, а тъй като просто знае, че поддържаме войска от близо половин милион души, като това е лимитът и също така още толкоз могат да бъдат извикани незабавно за доброволци. Затова и постоянно един от обичаните образци е „ Българинът е съумял единствено да кали и изпече своята независимост в пещите на робството за последните 500 години. “.
Да, имало е моменти на горделивост, само че също по този начин се показва и изключителна нравственос, галантност и даже джентълменство. Не знаем какво се обърка, само че и не разбираме по какъв начин е допустимо една от най-старите народи в Европа, една от люлките на религията, виновна за разпространението на християнството в Източна Европа – играейки ролята на един надалеч по-успешен Ватикана, да се концентрира не върху своите триумфи и не върху своето дело, а да обърне повече внимание на 40-те сребърника.
Children fleeing the war background Разбира се, те са изключително значима тематика за всеки в последната седмица. Как може да се дадат на един, а на различен да се откажат? Защо въобще се дават и не би трябвало ли да се откри друго предложение. Сигурни сме, че всички останали сътрудници към този момент дадоха своето мнение по тематиката и подсетиха, че когато един човек бяга от война, несъмнено не идва на отмора. Странно е, че забравяме тези моменти, в които даже ние би трябвало да се възстановим от войната и да наваксаме с пропуснатата независимост. Чудото се случва и за малко време се трансформираме в една от 10-те стопански системи в Европа.
Разбира се, войните като Балканската и Първата Световна, съумяват да трансформират неведнъж нашите граници, само че едно нещо прави усещане в този миг. В страната ни се вижда оня прелестен миг, когато бежанци бягат от Македония и Сърбия и се откриват в София. За изненада на мнозина, не можем да пропуснем и обстоятелството, че нашето държавно управление, в доста по-критично положение от днешното, продължава да търси метод да ги настани, да предложи леговище и работа.
Не се е налагало да се дават парични помощи, заради простата причина, че преди към век, ние сме били нацията, която е вярна на едно главно мото: „ Българинът на душманина си самун дава. “. Бихте споделили, че това са били българи – наша кръв и на тях би трябвало да се помогне. А белким по-късно забравяме, че Балканите трябваше да бъдат обединени славянски нации – опитът с Югославия не може да се случи, само че въпреки всичко. Какво стана с това да оказваме помощ на нашите събратя, близки по просвета и идеология? Очевидно е, че когато стартираме да приказваме за пари, идеали като съпричастност, обич и съчувствие си отиват и май в никакъв случай повече не се завръщат. Гледайки тази история обратно, започваме да осъзнаваме, че идеологията се е трансформирала доста.
40-те сребърника са нещото, което не можем да забравим, това е оня миг, в който продаваме себе си като нация, зачертаваме даже мотивите за издигане на знамена, забравяме думите на Апостола и оставаме разграничени, тъй като 40-те сребърника са доста и са прелъщение. Големият и тежък въпрос е: по какъв начин тъкмо стигнахме до този миг? Как успяхме да се превърнем в създание, което не може да сложи своите цели и прави гражданска война за бутилка растителна мехлем или даже гориво.
Ако върнем лентата обратно и обърнем внимание на един някогашен кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Юри Безменов. Това, което положителния остарял Юри споделя е, че въпросното разузнаване няма нищо общо с Джеймс Бонд и неговите сантиментални истории. Това е просто една дейна агитация и дезинформация, която принуждава по този начин наречените „ потребни идиоти “ да работят и да не престават да разделят обществото. Както се случва с една бутилка олио, както се случва с 40-те сребърника за един емигрант, както се случва с настройките и политиката за войната.
Достигнахме до там, че възрастен мъж на 72-години реши да хвърли знамето на Европейски Съюз, с цел да сложи съветското на паметника Шипка. Сигурно в своята глава е един безспорен воин. Проблемът за идеологическата агитация е, че в никакъв случай не се лекува елементарно. Необходими са повече от 40 години, тъкмо колкото са трябвали на самите евреи, с цел да стигнат до своята обетована земя. Едва тогава не помнят, че са били плебеи и едвам тогава осъзнават каква е истината. Защо се изненадваме от обстоятелството, че макар видната експанзия, продължава да има оправдания, продължава да ни се дава идващия образец, но други нападнаха в Сирия, Либия и прочие. Това не е отговорът, това не е и оправданието. Агресията на един, не може да бъде опрощение за различен и в никакъв случай не би трябвало да бъде.
Има нещо доста комплицирано и сбъркано в цялата система – желанието да даваме самун на душманина, да споделяме, че сме били освободени, с цел да бъдем поробени още веднъж и още веднъж. Да приказваме за национален съд, да гледаме по-заможните като врагове и постоянно да се усещаме онеправдани, изключително откакто през целият си умишлен живот вършим извънредно малко, с цел да се развием. Разбира се, по-важното и по-лесното е да гледаме сумата от 40 лв., която толкоз елементарно може да прокара границата. Сякаш това е великото завещание и ще се връчва всеки ден в ръцете на емигрант от войната, най-вероятно може да е пожизнено и да продължи да се отразява на капитала им, нали?
Migration crisis on the border with Belarus Странно е по какъв начин страна, която в миналото беше образец за цивилизация, преди век беше икономическа мощ, обезпечила своята валута със злато, през днешния ден имаме само обезличена човешка маса, която счита, че някой ще пристигна да я избави. И тъкмо това чувство и тъкмо това поверие ни докара до този постепенен миг, в който сериозната мисъл липсва, в който се разделяме на положителни и неприятни – на хора с помощи и без помощи, на хора с олио и без олио, а за жалост и на хора с душа и такива бездушни. В такива тежки моменти има едно изключително особено племе, което може да се трансформира в образец.
Така наречените пащунци са едно от най-старите племена в Афганистан, като следите им остават от преди повече от 50 000 години. Някъде от 2-то хилядолетие прочие Хр. те съумяват да запазят територията си и да се оправят с миграцията, както и с други бежанци. През годините са посрещали иранци, индийци и даже антични македонци – не ги бъркайте със Северна Македония, тук визираме гърците. Историята ни демонстрира, че това е племе, което може да се оправи със заселници и агресори, не инцидентно и до през днешния ден Афганистан продължава да е територия, която в никакъв случай не е падала под иго и в никакъв случай не е завладявана. Последните събития не престават да го потвърждават. Защо обаче приказваме толкоз за тях и какво и общо имат или нямат с нас?
Нека обърнем внимание на обстоятелството, че за толкоз години, пащунците живеят по един доста специфичен кодекс на достойнството. Най-вероятно сте го чували или виждали в някои по-съвременни филми. Въпросният ни демонстрира, че той се назовава Пащунвали и нормално демонстрира високото почитание и зачитане на човешки живот. Същият е признат преди появяването на исляма и пишем тези редове, с цел да няма по какъв начин някой да ги употребява и след това да види друга разгласа. Това потвърждава голямата самостоятелност на племето. За да няма експанзия, всеки извършва въпросния кодекс на достойнството, прочут и като кодекс на живота. Той има доста разклонения, само че някои са изключително значими:
1. Пащунците би трябвало да бъдат изключителни домакини. Трябва да посрещнат всеки един посетител, без значение от неговата раса, вяра, народност, стопански статус или друго. Те би трябвало да го посрещнат като собствен и да не помнят, че вършат всичко това в замяната на бъдеща услуга. Пащунците са задължени да създадат и невъзможното за своите посетители.
2. Убежището е от изключително значение за това племе. Пащунецът би трябвало освен да прибере бедстващия, само че и да го пази от враговете му. Това значи, че всеки един бедстващ ще бъде спретнат и обгрижван, до момента в който не успее да се изправи на краката си. Пащунецът е длъжен в името на спасението, да отиде и да помоли преследвача или врага за амнистия. По този метод спорът би трябвало да се приключи, като срещата и договаряния могат да се водят в къщата на домакина. Не би трябвало да забравяме, че преди години, Мулах Мохамед Омар отхвърли да съобщи Осама бин Ладен на американските рейнджъри, тъй като същите са врагове и го преследват. Когато питат Омар за какво го е направил, той дава отговор малко и ясно:
„ Не желаех да бъда единственият човек в историята, който е предал това умеене и е съумял да разочарова народа си. Когато някой изиска леговище от мен, аз съм задължен да го дам. “
3. Последният кодекс е привързан с търсенето на правдивост и несъмнено – възмездие. Пащунците са отмъстителни и зли, освен това в доста връзки. Ако бъдат афектирани или засегнати, те ще проливат кръв. Един от всичките кодекси изисква от него да бъде почтен и да пази по-слабите от себе си. За изненада даже на американските рейнджъри, филмът „ The Lone Survivor “, споделя историята на Маркус Лютрел, чийто отряд е избит.
В един от най-тежките си моменти, той попада на пащунците, които извършват главното условие – в неволя да оказват помощ на всеки, в това число и на врага си. Разбира се, не желаят нищо в подмяна, само че пък са подготвени да жертват себе си и фамилията си, в името на справедливостта. Тъжното в цялата история е, че до момента в който някои общества и племена резервират своите корени и са уважавани за своите дейности, други към този момент треперят увълчени за 40-те сребърника. Странно е, само че дано не забравяме, че Афганистан видя офанзивите на Александър Македонски, Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, като отхвърли да се пречупи, затова можем да се замислим къде тъкмо сбъркахме. От друга страна успяхме да забравим, че всеки един стопански преселник в Европа – даже българин, употребява самоуверено помощите на обществената система там. Не чухме някой да се оплаква, най-малко не толкоз очевидно.
