България и Балканите от веки веков са в Средна Европа
България и Балканите са част от Средна Европа, а не от Източна Европа – този мъчно спорен природогеографски факт дотам е неглижиран от европейските политици, че геополитическите понятия на идеологическата блокова принадлежност съвсем са изместили действителните обстоятелства от географията и историята на земите и народите.
Запад и Изток – са два термина, придобили неуместен политически отенък, много друг от посоките в компаса. До преди четвърт век Европа свършваше при Виена и всичко на изток от Австрия тънеше в мъгла и мрак.
България и Румъния бяха „ Изток ”, само че пък Гърция, Финландия и Турция бяха „ Запад ”, а в този момент пък и балтийските страни са част от „ Запада ”, а даже и от Еврозоната. България и Румъния са си Запад по отношение на Москва и Изток по отношение на Брюксел.
Ако сравним политическата и природогеографската карти на Европа и обозначенията на районите в тях, няма по какъв начин да не се сблъскаме със странни разминавания в терминологичния уред. Географите са привикнали с тях и като че ли не се нервират, тъй като едното било природогеографска просвета, а другото – политическа, т.е. променлива в историческото време картина на междудържавното разположение на силите, а то, както се знае, е прекомерно непостоянен фактор. Всъщност, политическата карта отразява моментното положение на властовите благоприятни условия за завоюване и отстояване на държавните територии, а природогеографската карта отразява трайните непроменливи териториални дадености.
В каква част на Европа се намира България? Европа е най-големият евразийски полуостров, който заради извънредно огромното си цивилизационно значение за цялата планета, действително съставлява независим политически континент.
По публични данни най-западната точка на континента Европа е португалският нос Кабу да Рока (9°29’ з.д.), ситуиран на брега на Атлантическия океан, намиращ се в Западното полукълбо. Най-източната точка на континента е ситуирана в подножието на Полярен Урал, близо до Байдарацкая губа (67°20’ и.д.), като общо измерването в меридиани обгръща почти 76 мерни единици. Разстоянието по посока запад-изток сред най-крайната западна и най-крайната източна точка е към 6800 км. Спрямо Гринуичкия (Нулевия) меридиан Европа е ситуирана в двете полукълба – Източно и Западно, като преобладаващата част е в Източното полукълбо.
Най-западната точка на актуалната страна България е връх Връшка чука при р. Тимок (22°21’и.д.), а най-източната е нос Шабла на Черно море (28°36’ и.д.). Всеки просветен човек може самичък да се увери посредством дребни калкулации, че в случай че възприемем географското разделяне на Европа на Западна, Средна и Източна с релативно съразмерни елементи, то България и Балканският полуостров попадат в Средна Европа, а не в Източна Европа. Ако се откажем от политически манипулативното разделяне на европейското пространство на две несъразмерни елементи и възприемем по-адекватното на действителността разделяне на Европа на три равностойни елементи, съобразени с природогеографските действителности, то става явно, че от позиция на географските координати по меридиани, измерващи отстоянието от нулевия Гринуички меридиан, България и Балканите се намират в Средна Европа, а от позиция на географските координати по паралели, измерващи отстоянието от Екватора – те се намират в Южна Европа.
Понятието Средна Европа, което е доста публикувано до Втората международна война (макар и в прекомерно еластичен подтекст и съдържание), внезапно изчезва и на негово място се вкарват политически обременените понятия Западна и Източна Европа, които подхождат на западните разбирания за Западен свят и Източен свят. Като резултат от студената война поражда концепцията, съгласно която в Западна Европа се включват всички страни, които застъпват позицията на Съединени американски щати във връзка с режима в Съветския съюз и страните от Източния блок, които изповядват руската теория. Видимо е, че тази идея е чисто политическа и няма нищо общо с географската действителност.
Съвременното ни публично регионализиране на Европа към момента е много политизирано за политическо психовъздействие върху популацията. От географска позиция Европа нормално се разделя на западна, централна (средна), северна, южна и източна (границата е по диагонална линия, свързваща делтите на Висла и Дунав), само че Балканския полуостров прекомерно постоянно е поставян в политическия район, наименуван Югоизточна Европа. Всъщност, строго научно видяно, Балканите се намират в южния дял на Средна Европа. И затова всички балкански нации следва да се самоопределят като средноевропейски нации, с произлизащите от това разделяне последствия, в това число и за самочувствието им.
Осъзнаването на този факт от действителността има голямо значение за бъдещето на района, наименуван Балкански полуостров и народите, съществуващи на балканските земи от хилядолетия. Това е тяхната земя, техния дом и те би трябвало да са наясно с неговата същина и статут. Балканската земя е тяхна благосъстоятелност, на съображение изначално придобивно право, само че това право би трябвало да се охранява и брани, тъй като не са малко мераклиите да я „ лапнат ”.
Балканските земи и нации са били неведнъж завладявани, рязани и прекроявани от външни сили, а щом стартират да набират мощ и получават интернационална значителност – и бомбардирани от други видимо християнски нации. Според тъй наречените Велики сили, т.е. огромни по територия и военна мощност, дребните страни нямат право на независимо битие. Сега желаят от нас взаимност тези, които в никакъв случай не са били солидарни с нас и постоянно са се солидаризирали с враговете ни. Обвиняват ни, че сме били стоели в разкривен стоеж сред Запада и Изтока, вместо да клечим единствено на западния си или на източния си крайник, т.е. бавили сме се да създадем верния избор. За всеки от враждуващите между тях колоси, вярната позиция е неговата. Да, но не! Всеизвестно е, че в рискова обстановка като сегашната, най-подходящата поза е с леко разкрачени крайници, присвити ръце и юмруци, подготвени за отговор на всевъзможни крушета. Гръб в тил, в кръгова самоотбрана – по този начин би трябвало да отговорят балканците на мераците на тези, които се питат: „ Кому принадлежат Балканите? “ и „ Кой ще лапне Балканите “. Никой. Тези земи са от Бога поверени на балканските нации и те към този момент няма да ги предадат никому. И ще държат мераклиите надалече от земите си.
При конфликта на правото на силата със силата на правото хвърчат искри. Силата към момента не е отстъпила на правото. Правото към момента не е победило. Но и това ще стане.
В китайската „ Книга на измененията ”, която императорите са били длъжни да знаят наизуст, има една хексаграма (11 ІІ), която гласи: „ Хората (държавите) със „ необятна ” натура, имащи податливост към случки, не би трябвало да бродят по близките пътища, забравяйки, че достигането на задачите се реализира по междинния път. ” Тогава се реализира „ Разцвет. Малкото си отива, идва огромното. Щастие и благоприятсване в делата. ” (хекс. 11)
Живеем в безвремие. Времето на така наречените Велики сили е изтекло, а времето на духовно узрелите нации идва, само че към момента не е настъпило. Западните земи постепенно потъват в мрака на Залеза. Зад източните земи едвам се прокрадват първите лъчи на Изгрева. А по средата сме ние – съвсем узрелите нации на водоразделните възвишения, на междинния път на благоразумието, салдото и въвеждането на реда в хаоса.
Запад и Изток – са два термина, придобили неуместен политически отенък, много друг от посоките в компаса. До преди четвърт век Европа свършваше при Виена и всичко на изток от Австрия тънеше в мъгла и мрак.
България и Румъния бяха „ Изток ”, само че пък Гърция, Финландия и Турция бяха „ Запад ”, а в този момент пък и балтийските страни са част от „ Запада ”, а даже и от Еврозоната. България и Румъния са си Запад по отношение на Москва и Изток по отношение на Брюксел.
Ако сравним политическата и природогеографската карти на Европа и обозначенията на районите в тях, няма по какъв начин да не се сблъскаме със странни разминавания в терминологичния уред. Географите са привикнали с тях и като че ли не се нервират, тъй като едното било природогеографска просвета, а другото – политическа, т.е. променлива в историческото време картина на междудържавното разположение на силите, а то, както се знае, е прекомерно непостоянен фактор. Всъщност, политическата карта отразява моментното положение на властовите благоприятни условия за завоюване и отстояване на държавните територии, а природогеографската карта отразява трайните непроменливи териториални дадености.
В каква част на Европа се намира България? Европа е най-големият евразийски полуостров, който заради извънредно огромното си цивилизационно значение за цялата планета, действително съставлява независим политически континент.
По публични данни най-западната точка на континента Европа е португалският нос Кабу да Рока (9°29’ з.д.), ситуиран на брега на Атлантическия океан, намиращ се в Западното полукълбо. Най-източната точка на континента е ситуирана в подножието на Полярен Урал, близо до Байдарацкая губа (67°20’ и.д.), като общо измерването в меридиани обгръща почти 76 мерни единици. Разстоянието по посока запад-изток сред най-крайната западна и най-крайната източна точка е към 6800 км. Спрямо Гринуичкия (Нулевия) меридиан Европа е ситуирана в двете полукълба – Източно и Западно, като преобладаващата част е в Източното полукълбо.
Най-западната точка на актуалната страна България е връх Връшка чука при р. Тимок (22°21’и.д.), а най-източната е нос Шабла на Черно море (28°36’ и.д.). Всеки просветен човек може самичък да се увери посредством дребни калкулации, че в случай че възприемем географското разделяне на Европа на Западна, Средна и Източна с релативно съразмерни елементи, то България и Балканският полуостров попадат в Средна Европа, а не в Източна Европа. Ако се откажем от политически манипулативното разделяне на европейското пространство на две несъразмерни елементи и възприемем по-адекватното на действителността разделяне на Европа на три равностойни елементи, съобразени с природогеографските действителности, то става явно, че от позиция на географските координати по меридиани, измерващи отстоянието от нулевия Гринуички меридиан, България и Балканите се намират в Средна Европа, а от позиция на географските координати по паралели, измерващи отстоянието от Екватора – те се намират в Южна Европа.
Понятието Средна Европа, което е доста публикувано до Втората международна война (макар и в прекомерно еластичен подтекст и съдържание), внезапно изчезва и на негово място се вкарват политически обременените понятия Западна и Източна Европа, които подхождат на западните разбирания за Западен свят и Източен свят. Като резултат от студената война поражда концепцията, съгласно която в Западна Европа се включват всички страни, които застъпват позицията на Съединени американски щати във връзка с режима в Съветския съюз и страните от Източния блок, които изповядват руската теория. Видимо е, че тази идея е чисто политическа и няма нищо общо с географската действителност.
Съвременното ни публично регионализиране на Европа към момента е много политизирано за политическо психовъздействие върху популацията. От географска позиция Европа нормално се разделя на западна, централна (средна), северна, южна и източна (границата е по диагонална линия, свързваща делтите на Висла и Дунав), само че Балканския полуостров прекомерно постоянно е поставян в политическия район, наименуван Югоизточна Европа. Всъщност, строго научно видяно, Балканите се намират в южния дял на Средна Европа. И затова всички балкански нации следва да се самоопределят като средноевропейски нации, с произлизащите от това разделяне последствия, в това число и за самочувствието им.
Осъзнаването на този факт от действителността има голямо значение за бъдещето на района, наименуван Балкански полуостров и народите, съществуващи на балканските земи от хилядолетия. Това е тяхната земя, техния дом и те би трябвало да са наясно с неговата същина и статут. Балканската земя е тяхна благосъстоятелност, на съображение изначално придобивно право, само че това право би трябвало да се охранява и брани, тъй като не са малко мераклиите да я „ лапнат ”.
Балканските земи и нации са били неведнъж завладявани, рязани и прекроявани от външни сили, а щом стартират да набират мощ и получават интернационална значителност – и бомбардирани от други видимо християнски нации. Според тъй наречените Велики сили, т.е. огромни по територия и военна мощност, дребните страни нямат право на независимо битие. Сега желаят от нас взаимност тези, които в никакъв случай не са били солидарни с нас и постоянно са се солидаризирали с враговете ни. Обвиняват ни, че сме били стоели в разкривен стоеж сред Запада и Изтока, вместо да клечим единствено на западния си или на източния си крайник, т.е. бавили сме се да създадем верния избор. За всеки от враждуващите между тях колоси, вярната позиция е неговата. Да, но не! Всеизвестно е, че в рискова обстановка като сегашната, най-подходящата поза е с леко разкрачени крайници, присвити ръце и юмруци, подготвени за отговор на всевъзможни крушета. Гръб в тил, в кръгова самоотбрана – по този начин би трябвало да отговорят балканците на мераците на тези, които се питат: „ Кому принадлежат Балканите? “ и „ Кой ще лапне Балканите “. Никой. Тези земи са от Бога поверени на балканските нации и те към този момент няма да ги предадат никому. И ще държат мераклиите надалече от земите си.
При конфликта на правото на силата със силата на правото хвърчат искри. Силата към момента не е отстъпила на правото. Правото към момента не е победило. Но и това ще стане.
В китайската „ Книга на измененията ”, която императорите са били длъжни да знаят наизуст, има една хексаграма (11 ІІ), която гласи: „ Хората (държавите) със „ необятна ” натура, имащи податливост към случки, не би трябвало да бродят по близките пътища, забравяйки, че достигането на задачите се реализира по междинния път. ” Тогава се реализира „ Разцвет. Малкото си отива, идва огромното. Щастие и благоприятсване в делата. ” (хекс. 11)
Живеем в безвремие. Времето на така наречените Велики сили е изтекло, а времето на духовно узрелите нации идва, само че към момента не е настъпило. Западните земи постепенно потъват в мрака на Залеза. Зад източните земи едвам се прокрадват първите лъчи на Изгрева. А по средата сме ние – съвсем узрелите нации на водоразделните възвишения, на междинния път на благоразумието, салдото и въвеждането на реда в хаоса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ