България е в топ 3 на страните в ЕС по

България е в топ 3 на страните в Европейски Съюз по банкет на антибиотици. България е измежду първите три страни в Европейския съюз по банкет на антибиотици през последните 12 месеца, сподели проучване на Евробарометър. Според данните 33% от българите са приемали антибиотици орално, като таблетки, на прахуляк или като сироп през последната една година. Преди България са Малта (42%) и Люксембург (36%).

Анализът по страни разкрива, че във всички страни членки по-малко от половината от интервюираните споделят, че са приемали антибиотици. Само в тези три страни, една трета или повече респонденти декларират, че са го правили. Анкетираните са минимум склонни да одобряват антибиотици в Швеция и Германия (и двете по 15%), Полша (16%) и Нидерландия и Дания (и двете по 18%).

Най-малко осем от всеки 10 индивида във всяка страна членка споделят, че са получили своите антибиотици от здравно лице. Най-високият дял е в Чехия (98%), Полша (97%) и Дания (96%), а най-ниският е измерен в Румъния (80%), Австрия и Белгия (и двете 84%), и Унгария и България (и двете по 87%).

Направихте ли си тест?

Анкетираните, които са провели антибиотичен курс през последните 12 месеца, са запитани дали са си създали тест, да вземем за пример на кръв урина или пълнозвучен секрет, с цел да схванат повода за болестта преди или по същото време, когато са почнали приема на лекарството.

В 16 страни най-малко половината от хората споделят, че са си създали тест, като повече от две трети (67%) показват това в Чехия, близо две трети (65%) в Хърватия и 63% в Дания и Естония. Най-малко е евентуално респондентите да кажат това в Полша (29%), Румъния (31%) и Нидерландия и Франция (и двете 39%).

В България тест са създали 51%, а не са – 48%.

Познания за антибиотиците

В 11 страни членки болшинството от интервюираните знаят, че антибиотиците не убиват вируси, като две трети или повече настояват това Швеция (77%), Люксембург (73%), Нидерландия (68%) и Ирландия (66%).

В Кипър (34%), Гърция и Румъния (и двете по 35%), Литва (40%) и България (41%) е минимум евентуално респондентите да знаят, че антибиотиците не убиват вируси.

В 21 страни болшинството е наясно, че антибиотиците не са ефикасни против настинки. В седем страни членки минимум трима на всеки четирима мислят по този метод, с най-високи резултати във Финландия (89%), Швеция (88%) и Люксембург (85%). Анкетираните е минимум евентуално да дадат верния отговор в Румъния (30%), Кипър (41%), и Гърция (44%). В четири страни членки, повече от един на всеки 10 показват, че не знаят: България и Литва (и двете по 14%), Португалия (13%) и Германия 12%.

В България верен отговор дават 46%, а неверен – 40%.

Ненужното потребление на антибиотици

Във всички страни близо седем от 10 или повече респонденти са наясно, че ненужната приложимост на антибиотици способства за това да станат по-малко ефикасни.

Анкетираните са съвсем единомислещи в Швеция (99%), Финландия, Малта, Нидерландия и Дания (всички 96%), с общо най-малко девет от всеки 10 интервюирани в девет страни членки, които са наясно, че това е по този начин.

Най-малко евентуално е респондентите да дадат верния отговор в Румъния (69%), Унгария (73%) и Италия (75%). Поне един от 10 показва че не знае в седем страни, основно България (12%), Литва и Португалия (и двете по 11%) и Румъния, Италия, Франция и Германия (10% всички).

В България верен отговор дават 78%, а неверен – 10%.

Странични резултати

Анализът на национално равнище демонстрира релативно дребни вариации сред другите страни по въпроса дали честото приемане на антибиотици има странични резултати, като да вземем за пример диария. Във всички страни болшинството от хората дават отговор вярно на този въпрос, с най-високи дялове в Полша (81%), Словакия, Финландия и Естония (79% всички) и Австрия (77%).

Анкетираните е минимум евентуално да кажат, че приемането на антибиотици постоянно води до странични резултати в Румъния (57%), Франция (60%) и Нидерландия и Ирландия (63%). В 23 страни членки един на всеки 10 или повече показват, че не знаят. В България верен отговор дават 73%, а неверен – 10 на 100, 17% дават отговор “Не знам ”.

Кога би трябвало да спре приемът?

Във всички страни множеството от респондентите споделят, че антибиотичното лекуване би трябвало да бъде спряно едвам след довеждане докрай на курса. В 22 от 27 страни най-малко осем от 10 декларират това. Има шест страни, в които минимум девет от всеки 10 интервюирани са уверени, че това е по този начин, като най-високите дялове се следят в Швеция и Нидерландия (и двете по 95%), Финландия и Ирландия (и двете по 94%), и Чехия и Дания (и двете 93%). Най-ниски са тези в Литва, Румъния и Словакия (всички 78%).

Страните с най-голям дял от интервюираните, които погрешно споделят, че курсът на лекуване с антибиотици би трябвало да бъде спрян незабавно щом се почувстват по-добре, включват Словакия (20%), следвана от Румъния и Унгария (и двете по 19%).

В България 79% мислят, че би трябвало да спрат приема, когато изпият целия антибиотик, както им е постановен от лекаря, а 18% – когато се почувстват по-добре.

Между 2018 година и 2022 година делът на хората, които дават верния отговор (като споделят, че лекуването би трябвало да бъде спряно единствено след привършване на курса с антибиотици), е останал същият или се е нараснал в 25 страни членки. Най-голямо нарастване се следи в България (79%, +9 процентни пункта), Ирландия (94%, +9), Латвия (81%, +8) и Дания (93%, +6). Междувременно лек спад е регистриран в Германия (85%, -3), и Унгария (79%, -1).

Цените на зърнените култури падат на международните тържища

България е в топ 3 на страните в Европейски Съюз по банкет на антибиотици