Какви и колко чужди храни ядем?
България е страната членка на Европейски Съюз, която има най-голяма употребена земеделска повърхност на човек от популацията - повече от 7 дка. От тях орната земя (нивите), трайните насаждения и фамилните градини са повече от 5 дка. Какво да кажат холандците и белгийците, които имат надлежно единствено по 1,1 и 1,2 дка земеделска земя. Дори огромните по територия страни Франция (4,2), Испания (5,0), Германия (2,1), Италия (2,2), Англия (2,6), Полша (3,7) разполагат с по-малък запас от земеделска земя на човек. По качество на земеделска земя и нейното многообразие ние също сме по-облагодетелствани от европейските страни.
Имаме си законодателна власт със знайно какъв брой депутати. Изпълнителната власт бъка от министерства и организации с голям административен личен състав, които директно или индиректно дават отговор за земеделското произвеждане. Подчертавам ролята (отговорността) на Министерствата на земеделието, храните и горите, на стопанската система и на финансите за развиване на бранша. Не ни липсва и земеделска просвета. През последните години годишните дотации за земеделието и отглеждането на животни надвишават 2 милиарда лева Ние имаме всички справедливи и субективни условия да произвеждаме задоволително хранителни артикули за прехраната на намалялото с 2 млн. население. Да, било е. Наскоро телевизия " Евроком " излъчи филм за селското стопанство през интервала 1939-1989 година Добре е ръководещите, опозицията и изключително младежите да видят този филм и добият визия какво е било и какво е в този момент. Стигнахме до състояние, че превърнахме земеделието от многоотраслово в монокултурно - основно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме.
Станахме преференциален суровинен придатък на Европейски Съюз
и прилежащи страни. В същото време се превърнахме в удобен пазар за импорт на хранителни артикули основно от европейски страни. Нека забележим съответните цифри за главните типове, количества и стойности на питателните артикули, които сме внесли през 2017 г.*
Знае се, че годишната консумация на животновъдните артикули от човек е един от значимите критерии за стандарта на живот на всеки народ. За страдание, по този индикатор сме в тъпо положение. Търговското салдо е негативно и възлиза на 259 млн. евро, или над 500 млн. лева Всеки български гражданин употребява годишно непознати животновъдни артикули за повече от 70 лева Най-голям е вносът на свинското месо - 111 хиляди тона за 208 млн. евро. Собственото произвеждане на свинско възлиза на 70-75 хиляди тона. Това значи, че потреблението на този артикул от импорт е 60%. Сега, когато заради африканската чума се унищожават над 100 хиляди прасета, вносът ще се усили. Интересни са данните за производството, износа и вноса на птиче месо (заедно със субпродуктите). Вече не е изненада, че птичето месо, което произвеждаме (105-110 хиляди тона), е повече от общия общ брой на така наречен червени меса - всичко към 102-105 хиляди тона. Въпреки това годишно внасяме повече от 110 хиляди тона птиче месо за над 100 млн. евро, изнасяме годишно над 40 хиляди тона. Сметките демонстрират, че и тук консумираме близо 60% вносни артикули. При говеждото месо картината е същата - произвеждаме към 17 хиляди тона и толкоз внасяме. За овчето и козето какво да кажем, когато на човек произвеждаме 1,5 кг. И разбираме какъв брой сме зле към великденските празници и Гергьовден, когато се интензифицира вносът от кое място ли не - Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Тогава се дават мъдри инструкции по какъв начин да познаем дали месото е било надълбоко замразявано.
При рибите, продуктите от тях и други аквакултури комерсиалното салдо също е негативно и възлиза на към 50 млн. евро. На минус сме и при млякото и млечните артикули, яйцата с към 40 млн. евро. На питателните артикули от скотски генезис, неупоменати нагоре, вносът надвишава износа с няколко милиона евро.
За отглеждането на животни и неговите артикули има и един позитивен факт. Износът на живи животни надвишава вноса с повече от 22 млн. евро (средно за 2016 и 2017 г.). Не знам дали това е за огромна наслада, защото внасяме животни (главно овце) за към 30 млн. евро. Когато се срещнем с числата за производството и търговията с растениевъдни артикули и техните производни, ще установяваме, че внезапното нарастване е посредством интензификация на производството на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена (слънчоглед и рапица). За 2017 година количествата са надлежно 9,5 и 2,5 млн. тона. Зърното, семената и техните артикули способстват най-вече за позитивното валутно салдо на земеделски артикули - повече от 1 милиарда евро. Износът на зърно през другите години е 5,5 млн. тона, като пшеницата е повече от 4 млн. тона, царевицата - към 1 млн. тона, маслодайните семена - 1,2 млн. тона. Тенденцията е тези количества да се усилят.
Тук се следи
един обаян кръг
Производството се усилва, цените за износа понижават и назад, при спад на производството цените на износа нарастват и брутната продукция от бранша се задържа на едно непрекъснато равнище - 7,5-8 милиарда лева
Зле наподобяват нещата със зеленчуците и плодовете, където вносът надвишава износа. При зеленчуците годишният импорт надвишава износа с 40 млн. евро. При плодовете тази разлика е по-голяма - 60 млн. евро, което се дължи на огромния импорт на цитрусови плодове. Известно е, че фасул " Добруджански " е основно импорт от разнообразни страни и минимум български. На българския потребител е добре прочут консервираният зрял фасул в разнообразни разфасовки, внасян от Италия. Подобно е ситуацията с лука (кромид и праз), пипера, доматите, картофите, плодовете (главно ябълките), десертното грозде и други Няма кой да чуе нашите зеленчукопроизводители и овощари, които са потиснати и мъчно устоят на добре дотиран импорт на тези артикули. Тук се блазня да напомня за злополуката преди години на турски камион, претрупан с магданоз.
Ето няколко " дребни " неща, отнасящи се за вноса на хранителни артикули. Най-качествени (и разнообразни) макаронени произведения се създават в Италия, Франция, Испания и Гърция. В тези страни се създават над 97% от количеството на твърдата пшеница в Европейски Съюз. От общото произвеждане твърдата пшеница в Гърция е над 70%, в Италия - към 55%, в Испания и Франция - по над 6%. В България не се води точна статистика за нейното произвеждане. Една наша компания беше станала модернист посредством производството на макаронени произведения от мека пшеница. Докарани на цвят, относително по-ниски цени и на етикета беше написано " съдържа глутен ", което звучеше като предизвестие, дълготрайност на варене 4-5 минути, при което се получава някаква каша, само че не и сварени макарони. От магазините макаронените произведения на тази компания изчезнаха. Останаха вносните от Италия, Гърция, Румъния и от други български компании, създадени от твърда пшеница.
По-горе стана дума, че изнасяме към 1 млн. тона царевично зърно. Но
българският пазар е залят от царевично брашно
(и грис) от Гърция. Царевица имаме, добре е развита мелничната ни индустрия, само че царевично брашно внасяме. Да се чуди човек. Известни сме с голямото произвеждане и експорт на слънчогледови семена, само че белени семки внасяме. Внасяме и овесени ядки. Известно е, че сме огромни потребители на боза. Всеки хранителен магазин, сладкарница и баничарница предлага боза. Най-добрата боза се прави от просо, само че ние я вършим от пшеничено брашно.
България търгува с земеделски артикули с всички страни членки на Европейски Съюз. Търговското ни салдо е позитивно и годишно възлиза на към 500 млн. евро, дължащо се основно на експорт на първични материали. Подобна е търговията и с балканските страни. При половината от страните членки на Европейски Съюз комерсиалното ни салдо е негативно - Полша към 150 млн. евро, Германия близо 90 млн., Унгария над 80 млн. Австрия и Чехия по над 20 млн. Дори такива дребни страни като балтийските републики, Словакия, Словения, Нидерландия и Ирландия внасят повече хранителни артикули у нас, в сравнение с ние изнасяме за тях. Вносът от Сърбия надвишава нашия експорт с повече от 50 млн. евро.
Основният извод, който може да се направи, е, че българската земя не ни храни. Тя прави това индиректно - посредством експорт основно на първични материали и импорт на хранителни артикули с висока добавена стойност. Тази печална истина се илюстрира най-добре с брутната стойност, която получаваме от декар земеделска земя. За България тя е изключително ниска, едвам 80-85 евро годишно. По този индикатор сме
на последно място в Европейски Съюз
Първите страни (15) членки на съюза получават приблизително над 270 евро, новоприетите (13) по 137 евро. Ето числата за челниците: Холандия - 1458, Белгия - 628, Дания - 449, Италия - 388, Германия - 319, Люксембург - 352, Франция - 264, и други От новоприетите: Словения - 242, Хърватия - 186, Унгария - 161, Полша - 156, Чехия - 140, Румъния - 137. Оставям на читателите да създадат своите заключения за положението на нашето земеделие.
Очаквам с неспокойствие времето, когато нашите ръководещи, дружно с опозицията, ще създадат действителна оценка на потреблението на земята и на производството на хранителни артикули за изхранване на българския народ. Учудвам се на тяхното самочувствие и оферти, че ще сътрудничим с арабските страни и Китай в региона на селското стопанство. Ние не можем да осигурим задоволително хранителни артикули на 7 млн. българи, а камо ли за арабите и китайците.
Господа ръководещи, замислете се!
*Всички цифри, посочени в публикацията, са взети от Аграрния отчет на МЗХГ, 2018 година, и Евростат
Имаме си законодателна власт със знайно какъв брой депутати. Изпълнителната власт бъка от министерства и организации с голям административен личен състав, които директно или индиректно дават отговор за земеделското произвеждане. Подчертавам ролята (отговорността) на Министерствата на земеделието, храните и горите, на стопанската система и на финансите за развиване на бранша. Не ни липсва и земеделска просвета. През последните години годишните дотации за земеделието и отглеждането на животни надвишават 2 милиарда лева Ние имаме всички справедливи и субективни условия да произвеждаме задоволително хранителни артикули за прехраната на намалялото с 2 млн. население. Да, било е. Наскоро телевизия " Евроком " излъчи филм за селското стопанство през интервала 1939-1989 година Добре е ръководещите, опозицията и изключително младежите да видят този филм и добият визия какво е било и какво е в този момент. Стигнахме до състояние, че превърнахме земеделието от многоотраслово в монокултурно - основно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме.
Станахме преференциален суровинен придатък на Европейски Съюз
и прилежащи страни. В същото време се превърнахме в удобен пазар за импорт на хранителни артикули основно от европейски страни. Нека забележим съответните цифри за главните типове, количества и стойности на питателните артикули, които сме внесли през 2017 г.*
Знае се, че годишната консумация на животновъдните артикули от човек е един от значимите критерии за стандарта на живот на всеки народ. За страдание, по този индикатор сме в тъпо положение. Търговското салдо е негативно и възлиза на 259 млн. евро, или над 500 млн. лева Всеки български гражданин употребява годишно непознати животновъдни артикули за повече от 70 лева Най-голям е вносът на свинското месо - 111 хиляди тона за 208 млн. евро. Собственото произвеждане на свинско възлиза на 70-75 хиляди тона. Това значи, че потреблението на този артикул от импорт е 60%. Сега, когато заради африканската чума се унищожават над 100 хиляди прасета, вносът ще се усили. Интересни са данните за производството, износа и вноса на птиче месо (заедно със субпродуктите). Вече не е изненада, че птичето месо, което произвеждаме (105-110 хиляди тона), е повече от общия общ брой на така наречен червени меса - всичко към 102-105 хиляди тона. Въпреки това годишно внасяме повече от 110 хиляди тона птиче месо за над 100 млн. евро, изнасяме годишно над 40 хиляди тона. Сметките демонстрират, че и тук консумираме близо 60% вносни артикули. При говеждото месо картината е същата - произвеждаме към 17 хиляди тона и толкоз внасяме. За овчето и козето какво да кажем, когато на човек произвеждаме 1,5 кг. И разбираме какъв брой сме зле към великденските празници и Гергьовден, когато се интензифицира вносът от кое място ли не - Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Тогава се дават мъдри инструкции по какъв начин да познаем дали месото е било надълбоко замразявано.
При рибите, продуктите от тях и други аквакултури комерсиалното салдо също е негативно и възлиза на към 50 млн. евро. На минус сме и при млякото и млечните артикули, яйцата с към 40 млн. евро. На питателните артикули от скотски генезис, неупоменати нагоре, вносът надвишава износа с няколко милиона евро.
За отглеждането на животни и неговите артикули има и един позитивен факт. Износът на живи животни надвишава вноса с повече от 22 млн. евро (средно за 2016 и 2017 г.). Не знам дали това е за огромна наслада, защото внасяме животни (главно овце) за към 30 млн. евро. Когато се срещнем с числата за производството и търговията с растениевъдни артикули и техните производни, ще установяваме, че внезапното нарастване е посредством интензификация на производството на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена (слънчоглед и рапица). За 2017 година количествата са надлежно 9,5 и 2,5 млн. тона. Зърното, семената и техните артикули способстват най-вече за позитивното валутно салдо на земеделски артикули - повече от 1 милиарда евро. Износът на зърно през другите години е 5,5 млн. тона, като пшеницата е повече от 4 млн. тона, царевицата - към 1 млн. тона, маслодайните семена - 1,2 млн. тона. Тенденцията е тези количества да се усилят.
Тук се следи
един обаян кръг
Производството се усилва, цените за износа понижават и назад, при спад на производството цените на износа нарастват и брутната продукция от бранша се задържа на едно непрекъснато равнище - 7,5-8 милиарда лева
Зле наподобяват нещата със зеленчуците и плодовете, където вносът надвишава износа. При зеленчуците годишният импорт надвишава износа с 40 млн. евро. При плодовете тази разлика е по-голяма - 60 млн. евро, което се дължи на огромния импорт на цитрусови плодове. Известно е, че фасул " Добруджански " е основно импорт от разнообразни страни и минимум български. На българския потребител е добре прочут консервираният зрял фасул в разнообразни разфасовки, внасян от Италия. Подобно е ситуацията с лука (кромид и праз), пипера, доматите, картофите, плодовете (главно ябълките), десертното грозде и други Няма кой да чуе нашите зеленчукопроизводители и овощари, които са потиснати и мъчно устоят на добре дотиран импорт на тези артикули. Тук се блазня да напомня за злополуката преди години на турски камион, претрупан с магданоз.
Ето няколко " дребни " неща, отнасящи се за вноса на хранителни артикули. Най-качествени (и разнообразни) макаронени произведения се създават в Италия, Франция, Испания и Гърция. В тези страни се създават над 97% от количеството на твърдата пшеница в Европейски Съюз. От общото произвеждане твърдата пшеница в Гърция е над 70%, в Италия - към 55%, в Испания и Франция - по над 6%. В България не се води точна статистика за нейното произвеждане. Една наша компания беше станала модернист посредством производството на макаронени произведения от мека пшеница. Докарани на цвят, относително по-ниски цени и на етикета беше написано " съдържа глутен ", което звучеше като предизвестие, дълготрайност на варене 4-5 минути, при което се получава някаква каша, само че не и сварени макарони. От магазините макаронените произведения на тази компания изчезнаха. Останаха вносните от Италия, Гърция, Румъния и от други български компании, създадени от твърда пшеница.
По-горе стана дума, че изнасяме към 1 млн. тона царевично зърно. Но
българският пазар е залят от царевично брашно
(и грис) от Гърция. Царевица имаме, добре е развита мелничната ни индустрия, само че царевично брашно внасяме. Да се чуди човек. Известни сме с голямото произвеждане и експорт на слънчогледови семена, само че белени семки внасяме. Внасяме и овесени ядки. Известно е, че сме огромни потребители на боза. Всеки хранителен магазин, сладкарница и баничарница предлага боза. Най-добрата боза се прави от просо, само че ние я вършим от пшеничено брашно.
България търгува с земеделски артикули с всички страни членки на Европейски Съюз. Търговското ни салдо е позитивно и годишно възлиза на към 500 млн. евро, дължащо се основно на експорт на първични материали. Подобна е търговията и с балканските страни. При половината от страните членки на Европейски Съюз комерсиалното ни салдо е негативно - Полша към 150 млн. евро, Германия близо 90 млн., Унгария над 80 млн. Австрия и Чехия по над 20 млн. Дори такива дребни страни като балтийските републики, Словакия, Словения, Нидерландия и Ирландия внасят повече хранителни артикули у нас, в сравнение с ние изнасяме за тях. Вносът от Сърбия надвишава нашия експорт с повече от 50 млн. евро.
Основният извод, който може да се направи, е, че българската земя не ни храни. Тя прави това индиректно - посредством експорт основно на първични материали и импорт на хранителни артикули с висока добавена стойност. Тази печална истина се илюстрира най-добре с брутната стойност, която получаваме от декар земеделска земя. За България тя е изключително ниска, едвам 80-85 евро годишно. По този индикатор сме
на последно място в Европейски Съюз
Първите страни (15) членки на съюза получават приблизително над 270 евро, новоприетите (13) по 137 евро. Ето числата за челниците: Холандия - 1458, Белгия - 628, Дания - 449, Италия - 388, Германия - 319, Люксембург - 352, Франция - 264, и други От новоприетите: Словения - 242, Хърватия - 186, Унгария - 161, Полша - 156, Чехия - 140, Румъния - 137. Оставям на читателите да създадат своите заключения за положението на нашето земеделие.
Очаквам с неспокойствие времето, когато нашите ръководещи, дружно с опозицията, ще създадат действителна оценка на потреблението на земята и на производството на хранителни артикули за изхранване на българския народ. Учудвам се на тяхното самочувствие и оферти, че ще сътрудничим с арабските страни и Китай в региона на селското стопанство. Ние не можем да осигурим задоволително хранителни артикули на 7 млн. българи, а камо ли за арабите и китайците.
Господа ръководещи, замислете се!
*Всички цифри, посочени в публикацията, са взети от Аграрния отчет на МЗХГ, 2018 година, и Евростат
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ