България е страна с разнообразен климат и ландшафт, което създава

Топ 10 на най-отровните животни в България

България е страна с разнороден климат и ландшафт, което основава условия за съществуването на голям брой типове. Сред тези типове се открояват и някои, които съставляват заплаха за хората заради своите токсични свойства. В тази публикация ще разгледаме топ 10 отровни животни, които могат да бъдат открити в България. Познаването на тези типове е значимо за отбягване на неприятни срещи и за взимане на подобаващи защитни ограничения.

Ето повече информация за топ 10 на най-отровните животни в България:

Пепелянка (Vipera ammodytes)

Пепелянката (Vipera ammodytes), известна още като „ рогата усойница, “ е най-отровната змия в България и е част от семейство Усойници (Viperidae). Тя населява разнородни местообитания, като сухи, каменисти и планински терени. Пепелянката е елементарно разпознаваема по присъщия си рог на върха на главата, който прилича дребен тумор, както и по зигзагообразния модел на гърба си. Обикновено доближава дължина от 60 до 100 см, въпреки и по-големите човеци да могат да доближат до 130 см. Цветовете варират от сиво, кафяво, жълто или зелено, с присъщ мрачен зигзаговиден модел, който се простира по дължината на гърба. Триъгълна форма на главата с ясно изразен рог, който я отличава от други змии. Пепелянката е склонна към отбягване на хора и ще ухапе единствено когато се усеща застрашена или предизвикана.

Пепелянката се среща в разнообразни елементи на България, в това число планинските райони като Пирин, Рила и Родопите, както и по скатовете на Стара планина. Обича сухи и каменисти места, където може да се скрие измежду растителността или под камъни. Ухапването от пепелянка може да аргументи мощна болежка и отичане, както и признаци като гадене, повръщане, затруднено дишане и замаяност. В някои случаи може да бъде животозастрашаващо, изключително за възрастни хора, деца и хора със здравословни проблеми. Когато се намирате в регион, където пепелянката може да бъде срещната, носете затворени обувки и дълги панталони, с цел да отбраните краката си. Бъдете деликатни при нахлуване в шубраци или при напредване измежду каменисти места. Ако сте ухапани, неотложно потърсете здравна помощ. Дръжте потърпевшия крак имобилен и в намалено състояние по отношение на сърцето, с цел да се понижи разпространяването на отровата. Не се опитвайте да изсмучете отровата.

Аспидата (Vipera aspis)

Аспидата (Vipera aspis), известна още като каменарка, е тип отровна змия, която населява някои елементи на Европа, в това число и някои региони на България. Този тип се отличава с присъщата си багра и рисковата отрова, която може да провокира съществени последствия при захапване. Каменарката е относително дребна змия, която може да доближи дължина до към 70-80 сантиметра. Тя има отличителна багра, която варира в разнообразни нюанси на кафяво, сиво и зелено, и постоянно има тъмни петна по гърба си. Главата ѝ е триъгълна и добре разграничена от тялото, а очите са приблизително огромни, с отвесни зеници. Тя избира сухи и каменисти терени, откъдето идва и името ѝ каменарка. Може да бъде срещната в планински и гористи местности, само че също и в сухи поляни и шубраци. Ухапването ѝ може да инжектира токсична отрова, която провокира парализа и гибел на плячката. Аспидата нормално заобикаля хората и ще ухапе единствено в случай че се усеща застрашена. Отровата на аспидата е мощно токсична и може да провокира тежки реакции при захапване. Симптомите включват мощна болежка, отичане, зачервяване и може да има систематични резултати като гадене, повръщане, зашеметяване и нарушавания в кръвосъсирването. В някои случаи ухапването може да бъде съдбовно, изключително за хора с алергии към змийска отрова или други здравословни проблеми. Ако срещнете аспидата, най-хубавият метод е да се отдалечите постепенно и да я оставите на мира. В случай на захапване, неотложно потърсете здравна помощ. Лечението на захапване от аспидата включва използване на антисерум и симптоматично лекуване. Важно е да поддържате засегнатата зона неподвижен и да избягвате придвижването, с цел да не се популяризира отровата по-бързо. Аспидата е една от рисковите змии в България и останалата част от Европа. Важно е да бъдете деликатни, когато се разхождате в региони, където може да се срещне тази змия, и да знаете по какъв начин да се справите при захапване. Също по този начин е значимо да почитаме локалните типове и да не ги безпокоим ненужно.

Усойница (Vipera ursinii)

Усойницата (Vipera ursinii) е тип отровна змия, която населява разнообразни райони в Европа и Азия. Тя е един от най-малките типове от рода Vipera и е известна с присъщата си багра и степните местообитания, в които се среща. Усойницата е относително дребна змия, нормално достигаща дължина от 40 до 60 сантиметра. Тялото ѝ е късо, а главата е триъгълна и добре разграничена от шията. Окраската ѝ варира в разнообразни нюанси на кафяво, сиво, зелено и жълто, постоянно с шарки и модели, които я камуфлират в естествената ѝ среда. Предпочита открити местообитания, сухи поляни и шубраци, само че може да бъде срещната и в гористи местности. Тя се среща на надморски височини от 1000 до 2500 метра. В България усойницата се среща най-вече в следните райони:

Районът на Добруджа в североизточната част на страната предлага подобаващи местообитания за усойницата. Тук змията може да бъде открита в сухите и открити полета. В Пирин има разнообразни местообитания, подобаващи за усойницата, в това число открити и сухи ливади в по-ниските елементи на планината.Макар и по-рядко, усойницата може да се срещне в някои области на Рила, изключително в региони с открити ливади и сухи местности.

Усойницата нормално е плашлива и заобикаля контакт с хората, само че може да ухапе, в случай че се усеща застрашена. Отровата на усойницата е мощно токсична и може да провокира болежка, отичане и зачервяване на ухапаната зона. Симптомите включват също гадене, повръщане, зашеметяване и други систематични резултати. В редки случаи ухапването може да докара до тежки затруднения. Ако срещнете степна усойница, най-хубавият метод е да се отдалечите постепенно и да я оставите на мира. В случай на захапване, неотложно потърсете здравна помощ. Лечението на захапване от степна усойница включва използване на антисерум, в случай че е належащо, и симптоматично лекуване. Важно е да поддържате засегнатата зона неподвижен и да избягвате придвижването, с цел да не се популяризира токсинът по-бързо.

Европейски стършел (Vespa crabro)

Европейският стършел (Vespa crabro), прочут също като елементарен стършел, е най-големият тип оси в Европа. В България този тип е постоянно срещан и населява разнообразни местообитания. Европейският стършел е значим съставен елемент от екосистемата, макар че може да бъде рисков за хората при борба. Дължината на европейския стършел може да варира сред 17 и 35 мм, като цариците са по-големи от работничките и мъжките. Тялото на стършела има жълти и кафяви цветове. Главата е жълта, а тялото е кафяво с жълти линии на корема. Европейският стършел обича гористи региони, паркове, градини и селскостопански площи. Гнездата му могат да бъдат открити на дървета, в постройки или на други места, където могат да бъдат прикрити.

Ужилването от европейски стършел може да бъде мъчително и да провокира реакции като зачервяване, отичане и болежка на мястото на ужилването. За хора, които са алергични към ужилвания, реакцията може да бъде по-сериозна и да се изисква незабавна здравна помощ. За да избегнете борба с европейски стършели, бъдете деликатни, когато се движите покрай гнездата им. Избягвайте ярки облекла и мощни аромати, които могат да привлекат насекомите. Ако бъдете ужилени, извадете жилото, в случай че е останало в кожата, и измийте мястото с вода и сапун. Прилагайте леден компрес, с цел да намалите подуването. Ако деянията алергична реакция (затруднено дишане, отичане на лицето или шок), потърсете незабавна здравна помощ.

Черна вдовица (Latrodectus tredecimguttatus)

Черната вдовица (Latrodectus tredecimguttatus) е токсичен паяк, който принадлежи към рода Latrodectus и е един от най-опасните паяци в Европа, в това число и в България. Тя е известна със своя присъщ черен цвят и алена маркировка, нормално под формата на песъчлив часовник на коремчето. Черната вдовица е с дребни размери, като женските доближават към 10-13 мм дължина, до момента в който мъжките са по-малки, към 3-4 мм. Тя населява сухи, открити и тревисти места, като пустинни региони, полета, градини и пустеещи земи. Ухапванията от черна вдовица могат да бъдат рискови за хората. Симптомите включват мощна болежка на мястото на ухапването, мускулни конвулсии, гадене, потене и главоболие. В някои случаи могат да зародят по-сериозни признаци, изключително при дребни деца и възрастни хора. Ако бъде ухапан, човек би трябвало неотложно да потърси здравна помощ. Лечението може да включва болкоуспокояващи и в някои случаи противозачатъчни медикаменти.

Кърлежи (Ixodida)

Кърлежите са дребни паразити, които могат да предават болести като Лаймска болест и кърлежов енцефалит. Те се срещат в гори и тревисти региони. Важно е да се предпазвате от захапване посредством подобаваща дреха и репеленти. Те се хранят с кръвта на своите гостоприемници, в това число животни и хора, като могат да се прикрепят към кожата за нескончаем интервал от време. Кърлежите избират влажни, сенчести места, в това число гори, тревисти региони, шубраци и паркове. Носете дълги ръкави, дълги панталони и затворени обувки, когато сте в региони с риск от кърлежи. За предпочитане е облеклата да са светли, с цел да се виждат по-лесно кърлежите. Използвайте репеленти върху кожата и облеклата. Проверявайте постоянно кожата си за кърлежи, изключително след престояване в естествени зони. Не забравяйте да ревизирате и домашните си любимци.

Борова процесионка (Thaumetopoea pityocampa)

Борова процесионка е тип молец, чиито ларви се хранят с иглолистни дървета. Контактът с ларвите може да аргументи кожни раздразнения и алергични реакции при хората. Ларвите са известни с това, че образуват процесии по земята. Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е тип насекомо от фамилията на молците, известно с вредите, които нанася на боровите гори и рисковете за здравето на хората и животните. Това насекомо е изключително публикувано в боровите гори на Южна Европа, в това число България, и предизвиква обилни екологични и стопански проблеми. Личинките на боровата процесионка са сивкави или кафеникави с присъщи дълги косми, които са доста дразнещи и рискови при контакт с кожата, очите или дихателната система. Наричат се „ процесионки “ заради особеността си да се движат в дълги редици, сходни на върволица, изключително в по-хладните месеци. Боровата процесионка минава през няколко стадия на развиване, в това число яйце, личинка, какавида и възрастно насекомо (молец).

Космите на личинките съдържат токсични субстанции, които могат да провокират кожни обриви, алергични реакции и респираторни проблеми при контакт с хора или животни. Ако забележите процесионка, избягвайте контакт с нея и дългите редици от гъсеници. Уверете се, че домашните ви любимци не се приближават до редиците на процесионките, с цел да избегнете контакта им с космите. Ако получите обрив, зачервяване, сърбеж или дихателни проблеми след контакт с процесионка, потърсете здравна помощ.

Черен молец (Pyrausta aurata)

Черен молец (Pyrausta aurata) е тип молец, принадлежащ към семейство Pyralidae. Той е прочут също като черен бледокрил молец. Възрастните молци имат особено черно тяло с жълти или златисти шарки по крилата си, което ги прави лесни за различаване. Тези молци са относително дребни, с обсег на крилата от към 15 до 25 мм. Черният молец нормално е деен напролет и лятото. Летят през нощта и могат да се притеглят от светлината. Черен молец (Pyrausta aurata) се среща в доста елементи на Европа, в това число и в България. Той може да бъде следен в разнообразни региони на страната, изключително в паркове, градини и други места с изобилна растителност.

Въпреки че черният молец не е мощно токсичен, при контакт с него или неговите ларви може да се следят алергични реакции при хора с сензитивна кожа. Това може да включва обрив, сърбеж и други кожни дразнения. Ако имате сензитивна кожа, бъдете деликатни при работа в градината или при контакт с растения, защото ларвите на този молец може да участват в растителността.

Тигров паяк (Argiope bruennichi)

Тигровият паяк е паяк с отличителни ярки цветове и шарки. Въпреки че ухапванията му са редки, отровата му може да аргументи болежка и раздразнение, само че нормално не е сериозна опасност за хората. Той се среща в тревисти и открити пространства. Тигровият паяк има характерен външен тип с жълти линии върху черен декор по коремчето си, което припомня на тигрови шарки. Гръбът е затрупан със сребристо-сиви косми. Половият диморфизъм е изразен, като женските паяци са по-големи и доближават до 17 мм дължина, до момента в който мъжките са по-малки, към 5-6 мм.

Въпреки че ухапванията на тигровия паяк са редки, те могат да причинят болежка и раздразнение на кожата, сходни на пчелно захапване. Въпреки това, ухапванията му нормално не съставляват сериозна опасност за хората и се оправят без съществени последици. При захапване, почистете мястото със сапун и вода, и приложете леден компрес, с цел да намалите отока.

Скален скорпион/Карпатски скорпион (Euscorpius carpathicus)

Скалният скорпион, прочут също като Карпатски скорпион (Euscorpius carpathicus), е тип дребен скорпион, който населява разнообразни елементи на Европа, в това число и България. Въпреки че може да провокира прочут боязън у хората, скалният скорпион не е изключително рисков за индивида. Карпатският скорпион е относително дребен, като дължината му варира сред 3 и 5 см. Цветът му е нормално тъмнокафяв или черен, което му разрешава да се прикрие в околната среда. Скорпионът има присъща опашка с жилещ орган в края, който употребява за отбрана и за лов на плячка. Скалният скорпион избира влажни, скалисти места, като може да бъде открит под камъни, в пукнатини, пещери и влажни горски зони. Той е постоянно срещан в планинските региони на България, в това число Карпатите, което дава и наименованието му. Скалният скорпион е нощно животно, което значи, че е по-активен през нощта. Той е уединен и избира да прекарва деня си прикрит под камъни или в други укрития. Жилото на карпатския скорпион не е доста мощно отровно за хората. Жилото може да аргументи болежка, зачервяване и леко отичане, сходно на ужилване от пчела. Симптомите нормално отшумяват в границите на няколко часа.

Въпреки че тези животни съставляват прочут риск, те играят значима роля в локалните екосистеми и би трябвало да бъдат уважавани и защитавани. Със схващане за тяхното наличие и за нуждата от нерешителност, можем да се радваме на естествените благосъстояния на България, без да застрашаваме здравето и сигурността си.