Министерства с нулева година за еврофондовете
България е пропуснала да получи финансиране в областта на енергетиката по Фонда за рационализация
Несправянето на държавното управление с преодоляването на другите рецесии, в които България се намира, бездействието на ръководещите и неналичието на ясна визия за бъдещето на страната стават все по-осезаеми и очевадни. Оказва се, че министерствата, които ръководят еврофондове, всеобщо афишират нулева година по старите оперативни стратегии.
По част от стратегиите няма да се откриват никакви процедури, а повода е привършен запас. При други парите са незадоволително и ще стигнат до стеснен брой бенефициенти. Това сочат данните от индикативните годишни стратегии на обособените ръководещи органи за 2022 година.
Факт е, че стратегии за новия програмен интервал 2021-2027 още няма, а огромно закъснение се получи и при Националния проект за възобновяване и резистентност.
Перспективите за актуалната година не са розови и поради високата инфлация, която визира осъществяването на настоящи и неприключили контракти за строителство.
Министерството на околната среда и водите беше първото, което през октомври 2021 година разгласи, че няма да разгласява годишна стратегия за 2022-а, тъй като не възнамерява нови процедури.
В края на януари изпълнителната организация, която ръководи оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “, също разгласи нулева 2022 година за нови процедури поради привършен финансов запас.
Липса на средства има и по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “, където също няма да се афишират нови процедури по остарелия програмен интервал.
Съвсем малко са плановете, планувани за реализация тази година. По стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ ще тече единствено един план с непосредствено даване на средства на съответен бенефициент - 166 млн. лева за възстановяване на жп инфраструктурата за НКЖИ.
Един единствен план ще има по стратегия „ Добро ръководство “ – 850 000 лева. Те са планувани за Национален статистически институт за осъществяване на единна входна точка за подаване на годишните доклади за дейностите и сложно потребление на данните на Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенцията по вписванията.
По оптимистични са прогнозите във връзка с Програмата за развиване на селските региони, където малко повече планове ще бъдат осъществени през 2022 година. Въпреки това, и там ресурсът е извънредно непълен.
Всъщност по доста от оперативните стратегии финансите са изчерпани, защото огромна част от сумите се пренасочват към ограничения, свързани с пандемията.
Действително няма риск от загуба на средства по тези стратегии, само че като цяло се обрисува през тази година европейското финансиране да бъде нищожно.
Изключително огромен проблем е това, че одобряването на Националния проект за възобновяване и резистентност и на новите оперативни стратегии се забавиха прекалено много, което значи, че действително осъществяване може да се чака втората половина на годината. По Плана тази година можем да чакаме най-много предплатеното заплащане от 1,6 милиарда лева, оповестиха от финансовото ведомство.
Остава под въпрос дали България ще успее да се оправи с условието да контракти 70% от ресурса от близо 13 милиарда лева до края на 2022 година и 100% - до края на 2023-а.
Бизнесът от своя страна желае плановете с подготвеност за осъществяване да стартират без да се чака дефинитивно утвърждение, което е разрешено от европейските регламенти.
И това не е всичко! На фона на все по-задълбочаващата се енергийна рецесия, се оказва, че страната ни е пропуснала да приготви планове в областта на енергетиката и да получи за тях финансиране от Европейски Съюз през Фонда за рационализация. В същото време общините, бизнесът, лечебните заведения, църквите и всички останали небитови консуматори на ток се чудят по какъв начин да заплащат рекордните си сметки и да оцеляват. След рухването на мораториума в същата обстановка ще се озоват и огромна част от семействата, сочат прогнозите на специалистите.
България е закъсняла с подаването на планове и все още може да се надява на минималната сума 16 млн. евро по този фонд.
Става въпрос за специфичен инструмент за 10 страни членки с по-ниски приходи, който ще подкрепя планове до 2030 година. България и Латвия обаче са пропуснали първия прозорец за кандидатстване в края на 2021 година, когато фондът е дал близо 900 млн. евро на осем страни бенефициери. Инвестициите са съсредоточени в Чехия (320 млн. евро), Естония (26 млн. евро), Хърватия (2 млн. евро), Унгария (34 млн. евро), Литва (28 млн. евро), Полша (346 милиона евро), Румъния (23 млн. евро) и Словакия (120 млн. евро).
По право България ще получи близо 6% от общия запас на фонда или 16 095 825 евро. Ако страната ни желае по-голямо финансиране обаче, то може да се реализира единствено с съответни планове, които Европейска комисия да утвърди. На този стадий за жалост такива липсват!
Евродепутатът от ГЕРБЕНП Ева Майдел остро разкритикува страната за бездействието й по тази линия и пропуснатата опция да получи финансиране от Фонда за рационализация.
„ Няма по какъв начин да реализираме по-чиста, устойчива и евтина енергетика, в случай че пропущаме опция след опция.
Така както стана със забавения съвсем година План за възобновяване, с пропуснатите периоди за приемане на териториалните проекти за обективен преход, а в този момент и с неизползването на средствата от Модернизационния фонд “, изрази възмущението си Майдел в своя профил във Facebook.
Несправянето на държавното управление с преодоляването на другите рецесии, в които България се намира, бездействието на ръководещите и неналичието на ясна визия за бъдещето на страната стават все по-осезаеми и очевадни. Оказва се, че министерствата, които ръководят еврофондове, всеобщо афишират нулева година по старите оперативни стратегии.
По част от стратегиите няма да се откриват никакви процедури, а повода е привършен запас. При други парите са незадоволително и ще стигнат до стеснен брой бенефициенти. Това сочат данните от индикативните годишни стратегии на обособените ръководещи органи за 2022 година.
Факт е, че стратегии за новия програмен интервал 2021-2027 още няма, а огромно закъснение се получи и при Националния проект за възобновяване и резистентност.
Перспективите за актуалната година не са розови и поради високата инфлация, която визира осъществяването на настоящи и неприключили контракти за строителство.
Министерството на околната среда и водите беше първото, което през октомври 2021 година разгласи, че няма да разгласява годишна стратегия за 2022-а, тъй като не възнамерява нови процедури.
В края на януари изпълнителната организация, която ръководи оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “, също разгласи нулева 2022 година за нови процедури поради привършен финансов запас.
Липса на средства има и по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “, където също няма да се афишират нови процедури по остарелия програмен интервал.
Съвсем малко са плановете, планувани за реализация тази година. По стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ ще тече единствено един план с непосредствено даване на средства на съответен бенефициент - 166 млн. лева за възстановяване на жп инфраструктурата за НКЖИ.
Един единствен план ще има по стратегия „ Добро ръководство “ – 850 000 лева. Те са планувани за Национален статистически институт за осъществяване на единна входна точка за подаване на годишните доклади за дейностите и сложно потребление на данните на Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенцията по вписванията.
По оптимистични са прогнозите във връзка с Програмата за развиване на селските региони, където малко повече планове ще бъдат осъществени през 2022 година. Въпреки това, и там ресурсът е извънредно непълен.
Всъщност по доста от оперативните стратегии финансите са изчерпани, защото огромна част от сумите се пренасочват към ограничения, свързани с пандемията.
Действително няма риск от загуба на средства по тези стратегии, само че като цяло се обрисува през тази година европейското финансиране да бъде нищожно.
Изключително огромен проблем е това, че одобряването на Националния проект за възобновяване и резистентност и на новите оперативни стратегии се забавиха прекалено много, което значи, че действително осъществяване може да се чака втората половина на годината. По Плана тази година можем да чакаме най-много предплатеното заплащане от 1,6 милиарда лева, оповестиха от финансовото ведомство.
Остава под въпрос дали България ще успее да се оправи с условието да контракти 70% от ресурса от близо 13 милиарда лева до края на 2022 година и 100% - до края на 2023-а.
Бизнесът от своя страна желае плановете с подготвеност за осъществяване да стартират без да се чака дефинитивно утвърждение, което е разрешено от европейските регламенти.
И това не е всичко! На фона на все по-задълбочаващата се енергийна рецесия, се оказва, че страната ни е пропуснала да приготви планове в областта на енергетиката и да получи за тях финансиране от Европейски Съюз през Фонда за рационализация. В същото време общините, бизнесът, лечебните заведения, църквите и всички останали небитови консуматори на ток се чудят по какъв начин да заплащат рекордните си сметки и да оцеляват. След рухването на мораториума в същата обстановка ще се озоват и огромна част от семействата, сочат прогнозите на специалистите.
България е закъсняла с подаването на планове и все още може да се надява на минималната сума 16 млн. евро по този фонд.
Става въпрос за специфичен инструмент за 10 страни членки с по-ниски приходи, който ще подкрепя планове до 2030 година. България и Латвия обаче са пропуснали първия прозорец за кандидатстване в края на 2021 година, когато фондът е дал близо 900 млн. евро на осем страни бенефициери. Инвестициите са съсредоточени в Чехия (320 млн. евро), Естония (26 млн. евро), Хърватия (2 млн. евро), Унгария (34 млн. евро), Литва (28 млн. евро), Полша (346 милиона евро), Румъния (23 млн. евро) и Словакия (120 млн. евро).
По право България ще получи близо 6% от общия запас на фонда или 16 095 825 евро. Ако страната ни желае по-голямо финансиране обаче, то може да се реализира единствено с съответни планове, които Европейска комисия да утвърди. На този стадий за жалост такива липсват!
Евродепутатът от ГЕРБЕНП Ева Майдел остро разкритикува страната за бездействието й по тази линия и пропуснатата опция да получи финансиране от Фонда за рационализация.
„ Няма по какъв начин да реализираме по-чиста, устойчива и евтина енергетика, в случай че пропущаме опция след опция.
Така както стана със забавения съвсем година План за възобновяване, с пропуснатите периоди за приемане на териториалните проекти за обективен преход, а в този момент и с неизползването на средствата от Модернизационния фонд “, изрази възмущението си Майдел в своя профил във Facebook.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ