Доклад: България е пример за непрозрачно финансиране на медиите
България е образец за непрозрачно финансиране на медиите. В страната са употребени обществени фондове за финансиране на медии, нарушаващи професионалните стандарти. Това са част от изводите в отчета на Съюза за цивилен свободи за Европа. Констатациите в него се преглеждат от Европейската комисия при правенето на оферти за Европейския законодателен акт за свободата на медиите.
Политическият напън се оказва основен за отстъплението на свободата на словото " изключително в страни, където държавните управления заплашват свободата на медиите като част от по-широка тактика за унищожаване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на обществени и политически дискурси и за прикриване на необятно публикувана корупция " е различен извод в отчета, който е изследвал обстановката в общо 15 страни от Европейския съюз.
Доцент Иво Инджов от Великотърновския университет „ Свети Свети Кирил и Методий “ разяснява пред:
" В този документ са посочени няколко съществени болести на българската медийна система и на публицистиката в страната, които имат директно отношение в опита на тези, които са на власт, тук визираме съвсем 12-годишното ръководство на ГЕРБ, да управляват медиите.... Според отчета Съвет за електронни медии не е самостоятелен орган, макар че официално видяно членовете му се избират по една законна процедура. Освен това, обект на отчета е и натискът над публицисти в България под разнообразни форми и разнообразни канали ".
Относно това, че констатациите в отчета ще бъдат употребени от Европейската комисия при правенето на оферти за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, доцент Инджов уточни, че до края на годината следва да бъде признат така наречен Европейски законодателен акт за независимост на медиите, в който ще се преглеждат проблемите за обезпечаване на бистрота за финансирането на медиите с обществени средства:
" Този Акт ще акцентира и на обезпечаването на независимостта на публичните медии в Европа, а също и на ограничения, които да предприеме страната, в това число по линия на законодателството за отбрана на журналистическия труд и на сигурността на публицистите ".
Медийният анализатор и учител по публицистика е измежду покровителите на концепцията за транспарантно обществено финансиране на медиите и поддръжката на качествената публицистика.
В развитите медийни демокрации се водят полемики, чиято пресечна точка е, че би трябвало да се търсят нови източници на финансиране на медиите, изключително в цифровата сфера, като един от вероятните изходи е повишаване ролята на страната:
" Има и други канали - дарения от читатели, финансиране от фондации посредством грантове за осъществяване на съответни планове. Държавата може да помогне за оцеляването на положителните медии и за стимулиране на качествената публицистика. Големият проблем е по какъв начин това може да стане, без ръководещото болшинство да постави ръка върху медиите и да дефинира публицистичната им политика ".
Важно е уточнението, че не става въпрос единствено за финансиране на публичните медии:
" Трябва да има нов механизъм за финансиране на Българска национална телевизия и БНР и тази формула ще бъде написана в измененията на Закона за радиото и малкия екран, които стават належащи. Политиците са в дълг към публичните медии. Но политиците би трябвало да одобряват законодателство, което да подсигурява, че ще бъде финансирана изобщо качествената публицистика в България с обществени запаси, на конкурентен и транспарантен принцип. Най-добре би било да се сътвори фонд за финансиране на качествената публицистика, в който да влизат средства, обезпечени от страната, само че той да не се ръководи от страната, а от без значение експертно тяло ".
Политическият напън се оказва основен за отстъплението на свободата на словото " изключително в страни, където държавните управления заплашват свободата на медиите като част от по-широка тактика за унищожаване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на обществени и политически дискурси и за прикриване на необятно публикувана корупция " е различен извод в отчета, който е изследвал обстановката в общо 15 страни от Европейския съюз.
Доцент Иво Инджов от Великотърновския университет „ Свети Свети Кирил и Методий “ разяснява пред:
" В този документ са посочени няколко съществени болести на българската медийна система и на публицистиката в страната, които имат директно отношение в опита на тези, които са на власт, тук визираме съвсем 12-годишното ръководство на ГЕРБ, да управляват медиите.... Според отчета Съвет за електронни медии не е самостоятелен орган, макар че официално видяно членовете му се избират по една законна процедура. Освен това, обект на отчета е и натискът над публицисти в България под разнообразни форми и разнообразни канали ".
Относно това, че констатациите в отчета ще бъдат употребени от Европейската комисия при правенето на оферти за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, доцент Инджов уточни, че до края на годината следва да бъде признат така наречен Европейски законодателен акт за независимост на медиите, в който ще се преглеждат проблемите за обезпечаване на бистрота за финансирането на медиите с обществени средства:
" Този Акт ще акцентира и на обезпечаването на независимостта на публичните медии в Европа, а също и на ограничения, които да предприеме страната, в това число по линия на законодателството за отбрана на журналистическия труд и на сигурността на публицистите ".
Медийният анализатор и учител по публицистика е измежду покровителите на концепцията за транспарантно обществено финансиране на медиите и поддръжката на качествената публицистика.
В развитите медийни демокрации се водят полемики, чиято пресечна точка е, че би трябвало да се търсят нови източници на финансиране на медиите, изключително в цифровата сфера, като един от вероятните изходи е повишаване ролята на страната:
" Има и други канали - дарения от читатели, финансиране от фондации посредством грантове за осъществяване на съответни планове. Държавата може да помогне за оцеляването на положителните медии и за стимулиране на качествената публицистика. Големият проблем е по какъв начин това може да стане, без ръководещото болшинство да постави ръка върху медиите и да дефинира публицистичната им политика ".
Важно е уточнението, че не става въпрос единствено за финансиране на публичните медии:
" Трябва да има нов механизъм за финансиране на Българска национална телевизия и БНР и тази формула ще бъде написана в измененията на Закона за радиото и малкия екран, които стават належащи. Политиците са в дълг към публичните медии. Но политиците би трябвало да одобряват законодателство, което да подсигурява, че ще бъде финансирана изобщо качествената публицистика в България с обществени запаси, на конкурентен и транспарантен принцип. Най-добре би било да се сътвори фонд за финансиране на качествената публицистика, в който да влизат средства, обезпечени от страната, само че той да не се ръководи от страната, а от без значение експертно тяло ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ