България е пример за непрозрачно финансиране на медиите. В страната

България е образец за непрозрачно финансиране на медиите. В страната са употребени обществени фондове за финансиране на медии, нарушаващи професионалните стандарти. Това са част от изводите в отчета на Съюза за цивилен свободи за Европа. Констатациите в него се преглеждат от Европейската комисия при правенето на оферти за Европейския законодателен акт за свободата на медиите. 

Политическият напън се оказва основен за отстъплението на свободата на словото " изключително в страни, където държавните управления заплашват свободата на медиите като част от по-широка тактика за унищожаване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на обществени и политически дискурси и за прикриване на необятно публикувана корупция " е различен извод в отчета, който е изследвал обстановката в общо 15 страни от Европейския съюз. 

Доцент Иво Инджов от Великотърновския университет „ Свети Свети Кирил и Методий “ разяснява: 

" В този документ са посочени няколко съществени болести на българската медийна система и на публицистиката в страната, които имат директно отношение в опита на тези, които са на власт, тук визираме съвсем 12-годишното ръководство на ГЕРБ, да управляват медиите.... Според отчета Съвет за електронни медии не е самостоятелен орган, макар че официално видяно членовете му се избират по една законна процедура. Освен това, обект на отчета е и натискът над публицисти в България под разнообразни форми и разнообразни канали ". 

Относно това, че констатациите в отчета ще бъдат употребени от Европейската комисия при правенето на оферти за Европейския законодателен акт за свободата на медиите , доцент Инджов уточни, че до края на годината следва да бъде признат т.нар. Европейски законодателен акт за независимост на медиите, в който ще се преглеждат проблемите за обезпечаване на бистрота за финансирането на медиите с обществени средства:

" Този Акт ще акцентира и на обезпечаването на независимостта на публичните медии в Европа, а също и на ограничения, които да предприеме страната, в това число по линия на законодателството за отбрана на журналистическия труд и на сигурността на публицистите ".

Медийният анализатор и учител по публицистика е измежду покровителите на концепцията за транспарантно обществено финансиране на медиите и поддръжката на качествената публицистика .

В развитите медийни демокрации се водят полемики, чиято пресечна точка е, че би трябвало да се търсят нови източници на финансиране на медиите, изключително в цифровата сфера, като един от вероятните изходи е повишаване ролята на страната: 

" Има и други канали - дарения от читатели, финансиране от фондации посредством грантове за осъществяване на съответни планове. Държавата може да помогне за оцеляването на положителните медии и за стимулиране на качествената публицистика. Големият проблем е по какъв начин това може да стане, без ръководещото болшинство да постави ръка върху медиите и да дефинира публицистичната им политика ". 

Важно е уточнението, че не става въпрос единствено за финансиране на публичните медии: 

" Трябва да има нов механизъм за финансиране на Българска национална телевизия и БНР и тази формула ще бъде написана в измененията на Закона за радиото и малкия екран , които стават належащи. Политиците са в дълг към публичните медии. Но политиците би трябвало да одобряват законодателство, което да подсигурява, че ще бъде финансирана изобщо качествената публицистика в България с обществени запаси, на конкурентен и транспарантен принцип. Най-добре би било да се сътвори фонд за финансиране на качествената публицистика, в който да влизат средства, обезпечени от страната, само че той да не се ръководи от страната, а от без значение експертно тяло ".

Интервюто на Мария Костова с доцент Иво Инджов в предаването " Хоризонт до обед " можете да чуете от звуковия файл.