България е отказала да приеме поставянето на конкретни срокове за

България е отказала да одобри слагането на съответни периоди за затваряне на енергийни мощности (засягащи най-много централите на въглища) и ще продължава да отстоява тази си позиция пред Европейската комисия.

Това съобщи по време на полемика по българския План за възобновяване и резистентност вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев. В петък той даде началото на поредност публични препоръки, отдадени на разискване на предложенията на страната ни по Плана за възобновяване и резистентност, по който чакаме милиарди евросредства в идващите години. Василев организира разисквания в ресорите " опазване на здравето ", " превоз " и " енергетика ". Целта е в сходен вид формати да бъдат адресирани възможните забележки от Европейската комисия (ЕК).

" Къде сме досега в процеса по проекта - предали сме новите оферти в Европейска комисия, получили сме неофициална противоположна връзка, като чакаме и официална такава . Като концепцията е, когато получим цялата противоположна връзка, да седнем и да преценим - това са плановете, които България желае да бъдат включени. Идеята е да забележим има ли опция за усъвършенстване на плановете, да забележим какви са те и какво се прави ", сподели вицепремиерът.

" Отхвърляме и продължаваме да отхвърляме всякаква времева рамка за затваряне на мощности. Да, ще се съобразяваме с условията за понижаване на въглеродните излъчвания, само че подобен ангажимент не можем да поемем. Поради простата причина, че в случай че това все още бъде направено и се резервира структурата на износа и потреблението в страната, това ще докара до проблеми със сигурността на доставките в страната ", аргументира българската позиция Василев.

И увери - имало чуваемост от страна на Европейска комисия. " Най-вероятно ще се търси механизъм сега, в който имаме заместващи мощности, място за предпазване на сила, което да обере пиковете в потреблението. Но без това да се случи, нашата позиция все още е, че няма по какъв начин да поемем непростим риск за българската енергетика. "

" Едновременно с това мощности, които не дават отговор на екологичните условия, би трябвало да бъдат затворени, тъй като няма да получим пари по проекта . Този ангажимент не произтича от проекта, само че дотолкоз ножът е опрял до кокала, че в случай че не го създадем, няма да получим и стотинка ", добави Василев.

Какви са базисните условия от страна на Брюксел за допустимост на плановете, залегнали в проекта - незначителна щета върху околната среда, доста присъединяване на " зелени " и цифрови технологии, както и парите да не бъдат употребени за покриване на разноски от държавния бюджет.

Именно поради тези, и най-много първото условие, няма по какъв начин да аплайваме с планове, свързани с нуклеарната енергетика. Поради неясноти по отношение на екологичните зони пък щяло да бъде " доста мъчно " да се кандидатства и за планове в областта на хидроенергетиката. Европейска комисия не са ни разрешили също и да използваме пари по проекта за планове за хващане на въглеродния двуокис от ТЕЦ-овете. " Освен това срокът за довеждане докрай на плановете е 30 юни 2026 година. Така че, планове с небосвод 5-6-7 години просто няма по какъв начин да се случат ", уточни вицепремиерът.

В момента нашите мощности са задоволителни и постоянни, а България е най-големия експортьор в района. А в случай че този експорт бъде спрян, ще пострадат доста и прилежащите ни страни, което се схваща от Европа, уточни на собствен ред енергийният министър Александър Николов.

Основната смяна в новия План за възобновяване е отпадането на финансирането на парогазови мощности в Маришкия басейн. Отпадат и плановете, свързани с построяването на тръбопроводи за транспорт на газ и водород. Новите и " доста модифицирани планове " в бранша пък са за създаване на батерийни мощности, предопределени за предпазване на базова сила, която да покрива пиковете в потреблението - главен проблем на " зелените централи " сега. Ще се вършат и съществени изследвания за рандеман на геотермална сила.

Отпадането на парогазовите планове било неотложно заради това, че в случай че след приключване на дълготрайните контракти има доста търсене на газ или водород, то планът можело да се случи и на пазарен принцип, а и следва завършването на интерконектора с Гърция, аргументира се енергийният министър. " Добрата вест е, че Мини " Марица Изток " и ТЕЦ-2 остават безусловно систематични и значим балансьор за района. ", означи той.

" Инвестицията в геотермална сила - все още е с по-висок фактор на капиталов риск, е по-добре да използваме външни средства, и тази сила, която също е базова, да се употребява освен за рандеман на електрическа енергия, а и за отопление ", сподели още Николов.

България се е допитала до Турция имало голям брой сходни мощности, разгласи Асен Василев, а Южна България доста приличала по геофизика на този район, което следва да ни прави оптимисти. Сондажите, правени досега, били също така плитки - 800-1000 метра, до момента в който новите технологии разрешавали сондажи до 2000-3000 метра. Стойността за създаване на такава централа е към 3 милиона евро на мегаватчас, а себестойността е към 40 евро на мегаватчас.

Парите по проекта ще бъдат употребявани за сондажи и, в случай че бъде открит подобаващ запас, ще бъдат построени две централи. Към момента са разпознати 6 подобаващи площадки.

" Планът за възобновяване и резистентност е единствено един от инструментите, имаме и средства от Фонда за обективен преход, както и от националния бюджет. С проекта не чакаме да решим всички проблеми, а да бъде част от цялостната палитра с решения ", заключи Асен Василев.

Във всяка една сфера ще бъдат проведени по-подробни диалози и работа по предложенията, с цел да се влезе в подробност, сподели вицепремиерът.

Всички полемики се излъчват онлайн във " Facebook " и " Ютюб " канала на Министерството на финансите, а резултатите ще бъдат обществено оповестени.