България е последна в ЕС по навлизане на цифрови технологии в икономиката и обществото
България е на последно място в Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI) за 2019 година, написа Дневник.
Въпреки нарастването на общия ѝ резултат класирането ѝ е по-слабо, от една страна, поради лимитираните резултати в някои от регистрираните измерения на DESI, а въпреки това, поради по-доброто показване на другите страни членки по някои от измеренията.
България се оправя относително добре в региона на свързаността, изключително на необятния достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Постигнала е и забележителен прогрес в измерението " електронно държавно управление ", като бележи все по-голям брой консуматори и висока оценка за даването на цифрови публични услуги на предприятията.
Значително под междинния резултат е в измерението " Човешки капитал ", като цялостното ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Делът на хората с най-малко съществени умения в региона на цифровите технологии е към 29% от българското население, до момента в който приблизително за Европейски Съюз този дял е 57%. Едва 11% от хората имат умения над главните, което съставлява по-малко от една трета от междинната стойност за Европейски Съюз.
България също по този начин е много под междинното ниво във внедряването на цифровите технологии. Предприятията към момента не се възползват в цялостна степен от опциите, предоставяни от търговията онлайн: 6% от дребните и междинните предприятия продават онлайн (в съпоставяне със 17% приблизително за ЕС), 3% от всички МСП осъществят трансгранични продажби и единствено 2% от оборота им е от търговия онлайн.
Според еврокомисията програмата " Цифрова България 2025 " не е всеобхватна тактика, която да поддържа цифровата промяна в страната, а създадената през 2017 година Концепция за цифрова промяна на българската промишленост (стратегията Индустрия 4.0) към момента е на стадия на план.
Свързаност
България е на 25-о място в измерението " Свързаност " на DESI 2019 (с едно-място по- обратно от предходната година) макар лекото нарастване при множеството индикатори за съгласуваност. В края на 2018 година общото покритие с некомутируеми широколентови мрежи се усили с един процентен пункт до 96% от семействата, малко под междинното за Европейски Съюз ниво от 97%.
Навлизането на широколентовия достъп е 58%. Въпреки нарастването на покритието 4G с 8 процентни пункта до 80% от семействата България към момента би трябвало да навакса изоставането с 14% в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз.
Разпространението на мобилните широколентови мрежи е повишено доста (с 10 процентни пункта), с цел да доближи 97%, което е малко над междинното за Европейски Съюз ниво от 96%.
С каузи си от 75% България е малко под междинната за Европейски Съюз стойност от 83% за семействата, обхванати от мрежи с достъп от последващо потомство (ДСП) с 30 Mbps, само че е удивително, че всички тези мрежи са свръхвисокоскоростни, което слага страната доста по-напред от междинната за Европейски Съюз стойност (60%) в последната категория, която е повече насочена към бъдещето.
Ценовият показател за закрепения широколентов интернет е 81, т.е. малко под междинната стойност за Европейски Съюз от 87. Това значи по-високи цени на човек, което може частично да изясни ниския % на нахлуване.
Две години преди края на националните стратегии за финансиране в границите на Националния проект за широколентов интернет (НПШИ) за интервала 2014 - 2020 година осъществяването доближава едвам 47%. Тези забавяния, наподобява, се дължат на нуждата от в допълнение национално финансиране и за някои законодателни промени.
През 2018 година беше призната националната пътна карта, която в детайли разказва стъпките, нужни за осъществяване на отговорностите по потреблението на " пионерната " радиочестотна лента 700 MHz за 5G. Голяма част от радиочестотната лента 3.6 GHz в България е разполагаем и в подготвеност да бъде употребена за услуги 5G, само че още не е разпределена по механически условия, подобаващи за 5G. Операторите правят изпитвания за 5G. България към този момент е набелязала някои евентуални претенденти за градове с мрежи 5G. Към днешна дата в България са разпределени единствено 14% от
всички 2090 MHz на хармонизирания радиочестотен набор на Европейски Съюз. Това се дължи на забавянето в даването на извънредно значимата част от радиочестотния набор под 1 GHz за електронни съобщителни услуги в комбиниране с неналичието на търговски интерес към други радиочестотни ленти.
Въпреки прочут административен и законодателен прогрес напъните за даване на целия радиочестотен набор в обхватите 800 MHz и 700 MHz към момента не са дали резултат.
България е втора в Европейски Съюз по брой на общините, обхванати от самодейността WiFi4EU, която предизвиква свободния достъп до безжична интернет връзка за жителите на публични места.
Човешки капитал
По този аршин страната е последна в Европейски Съюз. Общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в съюза. Делът на експерти в региона на осведомителните и информационните технологии е бил 2.3% от общата претовареност през 2017 година Положителен е фактът, че дамите са добре показани измежду експертите в региона - 1.3% от заетите в бранша, което подхожда на междинното за Европейски Съюз.
Отбелязва се, че има промени и в политиката - просветителната система е в развой на промени на всички нива и макар че ограниченията не са напълно в синхрон с мащаба на цифровата промяна, въпреки всичко е засилен акцентът върху възстановяване на цифровите умения.
Според еврокомисията макар полаганите старания за справяне с ниското равнище на цифрови умения за България ще бъде потребно да има всеобхватна тактика за умения в региона на цифровите технологии, с цел да се занимае с казуса както посредством просветителната система, по този начин и посредством повишението на квалификацията на работната мощ.
Използване на интернет услуги
Макар и да е подобрила резултата си, България е под междинното равнище по потреблението на интернет услуги - 64% от жителите употребяват интернет (в Европейски Съюз междинната стойност е 83%), до момента в който 27% в никакъв случай не са го употребили. Това е най-високата стойност в целия Европейски Съюз.
Измежду потребителите на интернет в Европейски Съюз българите реализират най-вече видеоразговори; те са много над междинното за Европейски Съюз ниво и във връзка с интензивността в обществените мрежи (79%
по отношение на 65%).
Освен това към 74% от потребителите на интернет четат вести онлайн, което е почти към междинното за Европейски Съюз. От друга страна, българските интернет консуматори демонстрират по-малък интерес към потреблението на други услуги онлайн, по-специално електронното банкиране. То се употребява единствено от 11% от ползвателите на интернет спрямо 64% приблизително за Европейски Съюз.
Едва една трета от ползвателите на интернет пазарят онлайн, до момента в който междинният дял за Европейски Съюз е 69%.
Внедряване на цифровите технологии
Тук България още веднъж е последна в Европейски Съюз. Макар българите да употребяват интензивно обществените медии за персонална приложимост, единствено 9% от предприятията ги употребяват за разпространение на бизнеса си спрямо 21% приблизително за Европейски Съюз. На последно място, броят на предприятията с висок показател за активност съставляват единствено 7.81% от всички предприятия.
Положително е, че 23% от сдруженията споделят информация онлайн при междинна стойност за Европейски Съюз 34%.
Въпреки че България е подписала Декларацията за съдействие в региона на изкуствения разсъдък, осъществяването на ограниченията за поощряване на внедряването на приложения за изкуствен интелект в обществения и частния бранш изостава.
Цифрови публични услуги
Страната е на 24-то място в Европейски Съюз. Представя доста добре в предлагането на цифрови публични услуги на предприятията; подобрила е резултатите си от миналата година и индикаторът ѝ към този момент доближава 96 от 100 при междинна стойност за Европейски Съюз от 85.
Броят на ползвателите на електронното ръководство също се е нараснал спрямо миналата година, като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, съвсем колкото междинната стойност за Европейски Съюз от 64%.
При услугите на електронното опазване на здравето България заема 23-то място в Европейски Съюз, като 10% от българите са употребявали услуги в региона на опазването на здравето, предоставяни онлайн. Услугата на електронна здравна рецепта се употребява от 7% от общопрактикуващите лекари, а 20% от тях обменят медицински данни.
През миналата година значими планове като въвеждането на нови документи за идентичност с електронна идентификация и електронният автограф бяха доста забавени и бележат прекомерно слаб прогрес.
Пълния отчет можете да видите в атачмънта.
Въпреки нарастването на общия ѝ резултат класирането ѝ е по-слабо, от една страна, поради лимитираните резултати в някои от регистрираните измерения на DESI, а въпреки това, поради по-доброто показване на другите страни членки по някои от измеренията.
България се оправя относително добре в региона на свързаността, изключително на необятния достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Постигнала е и забележителен прогрес в измерението " електронно държавно управление ", като бележи все по-голям брой консуматори и висока оценка за даването на цифрови публични услуги на предприятията.
Значително под междинния резултат е в измерението " Човешки капитал ", като цялостното ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Делът на хората с най-малко съществени умения в региона на цифровите технологии е към 29% от българското население, до момента в който приблизително за Европейски Съюз този дял е 57%. Едва 11% от хората имат умения над главните, което съставлява по-малко от една трета от междинната стойност за Европейски Съюз.
България също по този начин е много под междинното ниво във внедряването на цифровите технологии. Предприятията към момента не се възползват в цялостна степен от опциите, предоставяни от търговията онлайн: 6% от дребните и междинните предприятия продават онлайн (в съпоставяне със 17% приблизително за ЕС), 3% от всички МСП осъществят трансгранични продажби и единствено 2% от оборота им е от търговия онлайн.
Според еврокомисията програмата " Цифрова България 2025 " не е всеобхватна тактика, която да поддържа цифровата промяна в страната, а създадената през 2017 година Концепция за цифрова промяна на българската промишленост (стратегията Индустрия 4.0) към момента е на стадия на план.
Свързаност
България е на 25-о място в измерението " Свързаност " на DESI 2019 (с едно-място по- обратно от предходната година) макар лекото нарастване при множеството индикатори за съгласуваност. В края на 2018 година общото покритие с некомутируеми широколентови мрежи се усили с един процентен пункт до 96% от семействата, малко под междинното за Европейски Съюз ниво от 97%.
Навлизането на широколентовия достъп е 58%. Въпреки нарастването на покритието 4G с 8 процентни пункта до 80% от семействата България към момента би трябвало да навакса изоставането с 14% в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз.
Разпространението на мобилните широколентови мрежи е повишено доста (с 10 процентни пункта), с цел да доближи 97%, което е малко над междинното за Европейски Съюз ниво от 96%.
С каузи си от 75% България е малко под междинната за Европейски Съюз стойност от 83% за семействата, обхванати от мрежи с достъп от последващо потомство (ДСП) с 30 Mbps, само че е удивително, че всички тези мрежи са свръхвисокоскоростни, което слага страната доста по-напред от междинната за Европейски Съюз стойност (60%) в последната категория, която е повече насочена към бъдещето.
Ценовият показател за закрепения широколентов интернет е 81, т.е. малко под междинната стойност за Европейски Съюз от 87. Това значи по-високи цени на човек, което може частично да изясни ниския % на нахлуване.
Две години преди края на националните стратегии за финансиране в границите на Националния проект за широколентов интернет (НПШИ) за интервала 2014 - 2020 година осъществяването доближава едвам 47%. Тези забавяния, наподобява, се дължат на нуждата от в допълнение национално финансиране и за някои законодателни промени.
През 2018 година беше призната националната пътна карта, която в детайли разказва стъпките, нужни за осъществяване на отговорностите по потреблението на " пионерната " радиочестотна лента 700 MHz за 5G. Голяма част от радиочестотната лента 3.6 GHz в България е разполагаем и в подготвеност да бъде употребена за услуги 5G, само че още не е разпределена по механически условия, подобаващи за 5G. Операторите правят изпитвания за 5G. България към този момент е набелязала някои евентуални претенденти за градове с мрежи 5G. Към днешна дата в България са разпределени единствено 14% от
всички 2090 MHz на хармонизирания радиочестотен набор на Европейски Съюз. Това се дължи на забавянето в даването на извънредно значимата част от радиочестотния набор под 1 GHz за електронни съобщителни услуги в комбиниране с неналичието на търговски интерес към други радиочестотни ленти.
Въпреки прочут административен и законодателен прогрес напъните за даване на целия радиочестотен набор в обхватите 800 MHz и 700 MHz към момента не са дали резултат.
България е втора в Европейски Съюз по брой на общините, обхванати от самодейността WiFi4EU, която предизвиква свободния достъп до безжична интернет връзка за жителите на публични места.
Човешки капитал
По този аршин страната е последна в Европейски Съюз. Общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в съюза. Делът на експерти в региона на осведомителните и информационните технологии е бил 2.3% от общата претовареност през 2017 година Положителен е фактът, че дамите са добре показани измежду експертите в региона - 1.3% от заетите в бранша, което подхожда на междинното за Европейски Съюз.
Отбелязва се, че има промени и в политиката - просветителната система е в развой на промени на всички нива и макар че ограниченията не са напълно в синхрон с мащаба на цифровата промяна, въпреки всичко е засилен акцентът върху възстановяване на цифровите умения.
Според еврокомисията макар полаганите старания за справяне с ниското равнище на цифрови умения за България ще бъде потребно да има всеобхватна тактика за умения в региона на цифровите технологии, с цел да се занимае с казуса както посредством просветителната система, по този начин и посредством повишението на квалификацията на работната мощ.
Използване на интернет услуги
Макар и да е подобрила резултата си, България е под междинното равнище по потреблението на интернет услуги - 64% от жителите употребяват интернет (в Европейски Съюз междинната стойност е 83%), до момента в който 27% в никакъв случай не са го употребили. Това е най-високата стойност в целия Европейски Съюз.
Измежду потребителите на интернет в Европейски Съюз българите реализират най-вече видеоразговори; те са много над междинното за Европейски Съюз ниво и във връзка с интензивността в обществените мрежи (79%
по отношение на 65%).
Освен това към 74% от потребителите на интернет четат вести онлайн, което е почти към междинното за Европейски Съюз. От друга страна, българските интернет консуматори демонстрират по-малък интерес към потреблението на други услуги онлайн, по-специално електронното банкиране. То се употребява единствено от 11% от ползвателите на интернет спрямо 64% приблизително за Европейски Съюз.
Едва една трета от ползвателите на интернет пазарят онлайн, до момента в който междинният дял за Европейски Съюз е 69%.
Внедряване на цифровите технологии
Тук България още веднъж е последна в Европейски Съюз. Макар българите да употребяват интензивно обществените медии за персонална приложимост, единствено 9% от предприятията ги употребяват за разпространение на бизнеса си спрямо 21% приблизително за Европейски Съюз. На последно място, броят на предприятията с висок показател за активност съставляват единствено 7.81% от всички предприятия.
Положително е, че 23% от сдруженията споделят информация онлайн при междинна стойност за Европейски Съюз 34%.
Въпреки че България е подписала Декларацията за съдействие в региона на изкуствения разсъдък, осъществяването на ограниченията за поощряване на внедряването на приложения за изкуствен интелект в обществения и частния бранш изостава.
Цифрови публични услуги
Страната е на 24-то място в Европейски Съюз. Представя доста добре в предлагането на цифрови публични услуги на предприятията; подобрила е резултатите си от миналата година и индикаторът ѝ към този момент доближава 96 от 100 при междинна стойност за Европейски Съюз от 85.
Броят на ползвателите на електронното ръководство също се е нараснал спрямо миналата година, като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, съвсем колкото междинната стойност за Европейски Съюз от 64%.
При услугите на електронното опазване на здравето България заема 23-то място в Европейски Съюз, като 10% от българите са употребявали услуги в региона на опазването на здравето, предоставяни онлайн. Услугата на електронна здравна рецепта се употребява от 7% от общопрактикуващите лекари, а 20% от тях обменят медицински данни.
През миналата година значими планове като въвеждането на нови документи за идентичност с електронна идентификация и електронният автограф бяха доста забавени и бележат прекомерно слаб прогрес.
Пълния отчет можете да видите в атачмънта.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ