Даниел Смилов: България, като част от ЕС, има всички шансове да се превърне в богата балканска дама
България е на крачка от това да стане развита, богата европейска страна с заслужен и прелъстителен метод на живот за своите жители. Всъщност България можеше към този момент да е постигнала тази цел, само че след влизането в Европейски Съюз през 2007 година загубихме много време спрямо Полша, Чехия или даже Румъния. Затова в този момент тези страни са доста преди нас във всички значими ранглисти. Според водача на опозицията във Англия сър Кийр Стармър към 2030 година междинното полско семейство може да стане по-богато от междинното английско семейство. Букурещ към този момент е по-богат и развъртян град от Будапеща. Светът се трансформира бързо и България, като част от Европейски Съюз, има всички шансове да се трансформира от Пепеляшката на Европа в красива, богата и леко екзотична балканска дама.
Това не са празни бленувания или сънища на гладна кокошка. Дори в условия на невиждана политическа рецесия (пет парламентарни избора за две години), война в Украйна и след голяма свръхсмърност в следствие от Ковид-19, България продължава да се развива стопански възходящо, да записва връх в растежа на индустриалното произвеждане, износа и Брутният вътрешен продукт, който за 2021 се оказа най-голям за последните десетилетия.
Това, което спъва страната и не ѝ дава опция да разгърне цялостния си капацитет, са сбъркани понятия – конструкти в главите на хората, с които те мъчно се разделят. Битката в този смисъл не е единствено за смяна на избрани персони или институции (което е задължително), а за смяна на метода, по който гледаме на света. Тъй като политическите партии са просветителни институции, те би трябвало да употребяват започващата предизборна акция, с цел да обяснят на хората фундаментите, без които просперитетът на страната не би бил вероятен.
Тези фундаменти не се изчерпват с клишета като „ евроатлантизъм “, които хибридната вътрешна и външна агитация съвсем са обезсмислили. Необходимо е да се стигне по-дълбоко по повод най-малко на следните кардинални положения, които се свеждат до две по-големи тематики – сигурност и съблюдаване на правила.
1. България не губи суверенитет като член на Европейски Съюз, а в противен случай – тя може да бъде суверенна единствено в Европейски Съюз.
Това е по този начин, тъй като Европейски Съюз е съюз на суверенни нации, които си оказват помощ един на различен против имперски настроените си съседи и световни суперсили. В този съюз се влиза и излиза свободно – за разлика от имперските зони на въздействие, в които те вкарват и от които не може да се излезе по избор. Войната в Украйна е ясна илюстрация на този факт – страна, която не е в Европейски Съюз и в НАТО, може да стане жертва на експанзия от имперски надъхан комшия (в случая Русия, само че не само). След към 10 години в топ 10 на международните стопански системи е допустимо да няма нито една европейска страна (дори Германия може да изпадне). Затова Европейски Съюз е решение, което е в интерес освен на дребни и междинни по величина страни като нашата, само че и на по-големите европейски нации, които към момента не са разбрали, че не са толкоз огромни в световен проект. Споделянето на суверенитет в границите на Европейски Съюз е решение за Европа и за България в подтекста на все по-голяма световна конкуренция. Защото като цяло Европейски Съюз е и ще бъде в топ две или най-малко топ три на международните стопански системи.
2. Помощта за Украйна (включително военната) не отслабва националната ни сигурност, а в противен случай – укрепва я.
България няма интерес от това съветската армия да доближи украинско-румънската граница. Тогава бихме имали съвсем директна опасност за сигурността. Русия желае връщане на остарялото статукво, което значи България отвън Европейски Съюз и НАТО – и вътре в съветската зона на въздействие. В български интерес е страната да прави всичко допустимо против сходен сюжет.
3. Влизането в еврозоната не лишава от суверенитета ни, а в противен случай – укрепва го.
Приемането на еврото ще даде опция на български представители – Българска народна банка, финансовия министър – да вземат участие в решенията по валутната и икономическата политика на ЕЦБ и еврозоната. Сега сме единствено потребители на тази политика, без да имаме глас в нея.
4. Патриотизмът не се състои в налагане на редовно несъгласие на групови решения на Европейски Съюз.
Употребата на националното несъгласие в Европейски Съюз би трябвало да бъде умерена и добре премислена, тъй като в случай че всички злоупотребяват с него, съюзът ще се разпадне и всички страни ще са по-зле. Европейски Съюз е пространство на компромис и договаряне сред равноправни сътрудници: загуби в една сфера нормално може да се компенсират с облаги в друга. България е и в близко бъдеще ще бъде чист адресат от Европейски Съюз, тъй че „ компромисите “, които в този момент вършим, по този начин или другояче са много обилно обезщетени. Да не приказваме, че постоянно причините ни против групови решения са много нелогични. Например: по какъв начин можеш да загубиш от затваряне на централи, които в най-скоро време трайно ще стартират да работят на загуба?
5. Прекият български интерес изисква Балкани, интегрирани в Европейски Съюз.
България няма да разгърне капацитета си, в случай че районът ни е накълцан и е източник на спорове и неустановеност. Каквито и проблеми да имаме със съседите си, те ще се вземат решение доста по-ефективно, в случай че тези страни са в преговорен развой с Европейски Съюз. А и би трябвало ясно да се признае, че политиката ни по отношение на Северна Македония от последните години докара до невиждан спор и нагнетяване на ненавист против нас в тази страна. Това няма по какъв начин да е в български интерес, въпреки че е в интереса на национал-популисти от двете страни на границата.
6. Борбата против корупцията и честността на правосъдната система не са „ тинтири-минтири “.
Страната няма по какъв начин да разгърне цялостния си капацитет, в случай че има репутацията на най-корумпирана и то на високо политическо равнище. Докато на първия ред в Народно събрание са подредени хора от листата „ Магнитски “ и такива, които на косъм не са попаднали в него, няма по какъв начин съществени, крупни, стратегически вложители да дойдат у нас. Но още по-важно е, че и българският бизнес не е сигурен за личните си пари и запаси и не може да прави дълготрайни проекти.
7. Загуба за страната от половин милиард в хазарта, с една трета по-тънки автомагистрали и скоростни тангенти… Всичко това са все неща, които изискват вдишване на политическа отговорност.
Съдебната система взема решение въпросите за това дали има закононарушение, дали някой е взел рушвет и така нататък Когато в редица браншове има загуба за страната в размер на стотици милиони, на милиарди левове (хазарт, пътища, зелени квоти и т.н.), този, който е управлявал, би трябвало да поеме политическа отговорност. Това става, като се раздели с фигурите, взели участие или най-малко проспали сходни далавери. Иначе политическият развой в страната става отровен и не може да се сформира устойчиво ръководство заради корупционния багаж на някои от участниците.
8. България не може да е богата европейска страна, в случай че е с Джини кoeфициент над 40%.
Този коефициент мери неравенството и за Европейски Съюз е приблизително към 30%. Има егалитарни страни като Чехия да вземем за пример със стойности към 25%. България сега е на към 40% и е единствената страна в Европейски Съюз с такива стойности, сходни на тези за Турция и Мексико. Това значи, че общото замогване на обществото е оставило огромни групи в неизгодно състояние: те са получили надалеч по-малко от останалите. Очевидни такива групи са пенсионерите, малцинствата, живеещите в избрани провинциални райони и така нататък Наличието на такива огромни групи подтиква политическата незаинтересованост и гласуването за (радикални) популистки обединения, което прави ръководството на страната мъчно и неравномерно.
9. Демокрацията е изкуство на компромиса в името на общия интерес, само че не и жертване на общия интерес поради този на няколко индивида.
В последните няколко години България е станала пленник на интереса на един-двама души, които нито могат да изчистят името си от корупционни подозрения, нито желаят да се разделят с властта. В развита европейска страна няма по какъв начин ръководещи да са в такова висящо състояние години наред. Да бъдат самобитни котараци на Шрьодингер, за които хората да се чудят дали са държавници или нарушители. Подобно Шрьодингерово положение на суперпозиция не може да е допустим компромис за една богата и уважавана европейска страна.
Към този лист несъмнено може да се добави и десета, та и още 10 точки. Но и това е едно положително начало за просветителната стратегия на партиите, които претендират, че се борят за богата, европейска и развита България.
Коментарът на шефа на Центъра за демократични тактики Даниел Смилов е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Това не са празни бленувания или сънища на гладна кокошка. Дори в условия на невиждана политическа рецесия (пет парламентарни избора за две години), война в Украйна и след голяма свръхсмърност в следствие от Ковид-19, България продължава да се развива стопански възходящо, да записва връх в растежа на индустриалното произвеждане, износа и Брутният вътрешен продукт, който за 2021 се оказа най-голям за последните десетилетия.
Това, което спъва страната и не ѝ дава опция да разгърне цялостния си капацитет, са сбъркани понятия – конструкти в главите на хората, с които те мъчно се разделят. Битката в този смисъл не е единствено за смяна на избрани персони или институции (което е задължително), а за смяна на метода, по който гледаме на света. Тъй като политическите партии са просветителни институции, те би трябвало да употребяват започващата предизборна акция, с цел да обяснят на хората фундаментите, без които просперитетът на страната не би бил вероятен.
Тези фундаменти не се изчерпват с клишета като „ евроатлантизъм “, които хибридната вътрешна и външна агитация съвсем са обезсмислили. Необходимо е да се стигне по-дълбоко по повод най-малко на следните кардинални положения, които се свеждат до две по-големи тематики – сигурност и съблюдаване на правила.
1. България не губи суверенитет като член на Европейски Съюз, а в противен случай – тя може да бъде суверенна единствено в Европейски Съюз.
Това е по този начин, тъй като Европейски Съюз е съюз на суверенни нации, които си оказват помощ един на различен против имперски настроените си съседи и световни суперсили. В този съюз се влиза и излиза свободно – за разлика от имперските зони на въздействие, в които те вкарват и от които не може да се излезе по избор. Войната в Украйна е ясна илюстрация на този факт – страна, която не е в Европейски Съюз и в НАТО, може да стане жертва на експанзия от имперски надъхан комшия (в случая Русия, само че не само). След към 10 години в топ 10 на международните стопански системи е допустимо да няма нито една европейска страна (дори Германия може да изпадне). Затова Европейски Съюз е решение, което е в интерес освен на дребни и междинни по величина страни като нашата, само че и на по-големите европейски нации, които към момента не са разбрали, че не са толкоз огромни в световен проект. Споделянето на суверенитет в границите на Европейски Съюз е решение за Европа и за България в подтекста на все по-голяма световна конкуренция. Защото като цяло Европейски Съюз е и ще бъде в топ две или най-малко топ три на международните стопански системи.
2. Помощта за Украйна (включително военната) не отслабва националната ни сигурност, а в противен случай – укрепва я.
България няма интерес от това съветската армия да доближи украинско-румънската граница. Тогава бихме имали съвсем директна опасност за сигурността. Русия желае връщане на остарялото статукво, което значи България отвън Европейски Съюз и НАТО – и вътре в съветската зона на въздействие. В български интерес е страната да прави всичко допустимо против сходен сюжет.
3. Влизането в еврозоната не лишава от суверенитета ни, а в противен случай – укрепва го.
Приемането на еврото ще даде опция на български представители – Българска народна банка, финансовия министър – да вземат участие в решенията по валутната и икономическата политика на ЕЦБ и еврозоната. Сега сме единствено потребители на тази политика, без да имаме глас в нея.
4. Патриотизмът не се състои в налагане на редовно несъгласие на групови решения на Европейски Съюз.
Употребата на националното несъгласие в Европейски Съюз би трябвало да бъде умерена и добре премислена, тъй като в случай че всички злоупотребяват с него, съюзът ще се разпадне и всички страни ще са по-зле. Европейски Съюз е пространство на компромис и договаряне сред равноправни сътрудници: загуби в една сфера нормално може да се компенсират с облаги в друга. България е и в близко бъдеще ще бъде чист адресат от Европейски Съюз, тъй че „ компромисите “, които в този момент вършим, по този начин или другояче са много обилно обезщетени. Да не приказваме, че постоянно причините ни против групови решения са много нелогични. Например: по какъв начин можеш да загубиш от затваряне на централи, които в най-скоро време трайно ще стартират да работят на загуба?
5. Прекият български интерес изисква Балкани, интегрирани в Европейски Съюз.
България няма да разгърне капацитета си, в случай че районът ни е накълцан и е източник на спорове и неустановеност. Каквито и проблеми да имаме със съседите си, те ще се вземат решение доста по-ефективно, в случай че тези страни са в преговорен развой с Европейски Съюз. А и би трябвало ясно да се признае, че политиката ни по отношение на Северна Македония от последните години докара до невиждан спор и нагнетяване на ненавист против нас в тази страна. Това няма по какъв начин да е в български интерес, въпреки че е в интереса на национал-популисти от двете страни на границата.
6. Борбата против корупцията и честността на правосъдната система не са „ тинтири-минтири “.
Страната няма по какъв начин да разгърне цялостния си капацитет, в случай че има репутацията на най-корумпирана и то на високо политическо равнище. Докато на първия ред в Народно събрание са подредени хора от листата „ Магнитски “ и такива, които на косъм не са попаднали в него, няма по какъв начин съществени, крупни, стратегически вложители да дойдат у нас. Но още по-важно е, че и българският бизнес не е сигурен за личните си пари и запаси и не може да прави дълготрайни проекти.
7. Загуба за страната от половин милиард в хазарта, с една трета по-тънки автомагистрали и скоростни тангенти… Всичко това са все неща, които изискват вдишване на политическа отговорност.
Съдебната система взема решение въпросите за това дали има закононарушение, дали някой е взел рушвет и така нататък Когато в редица браншове има загуба за страната в размер на стотици милиони, на милиарди левове (хазарт, пътища, зелени квоти и т.н.), този, който е управлявал, би трябвало да поеме политическа отговорност. Това става, като се раздели с фигурите, взели участие или най-малко проспали сходни далавери. Иначе политическият развой в страната става отровен и не може да се сформира устойчиво ръководство заради корупционния багаж на някои от участниците.
8. България не може да е богата европейска страна, в случай че е с Джини кoeфициент над 40%.
Този коефициент мери неравенството и за Европейски Съюз е приблизително към 30%. Има егалитарни страни като Чехия да вземем за пример със стойности към 25%. България сега е на към 40% и е единствената страна в Европейски Съюз с такива стойности, сходни на тези за Турция и Мексико. Това значи, че общото замогване на обществото е оставило огромни групи в неизгодно състояние: те са получили надалеч по-малко от останалите. Очевидни такива групи са пенсионерите, малцинствата, живеещите в избрани провинциални райони и така нататък Наличието на такива огромни групи подтиква политическата незаинтересованост и гласуването за (радикални) популистки обединения, което прави ръководството на страната мъчно и неравномерно.
9. Демокрацията е изкуство на компромиса в името на общия интерес, само че не и жертване на общия интерес поради този на няколко индивида.
В последните няколко години България е станала пленник на интереса на един-двама души, които нито могат да изчистят името си от корупционни подозрения, нито желаят да се разделят с властта. В развита европейска страна няма по какъв начин ръководещи да са в такова висящо състояние години наред. Да бъдат самобитни котараци на Шрьодингер, за които хората да се чудят дали са държавници или нарушители. Подобно Шрьодингерово положение на суперпозиция не може да е допустим компромис за една богата и уважавана европейска страна.
Към този лист несъмнено може да се добави и десета, та и още 10 точки. Но и това е едно положително начало за просветителната стратегия на партиите, които претендират, че се борят за богата, европейска и развита България.
Коментарът на шефа на Центъра за демократични тактики Даниел Смилов е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ