Пазарът на имоти в България е сред най-непрозрачните в Европа
България е на 41-во място по бистрота на пазара на недвижими парцели измежду 93 страни, изследвани от консултантската компания JLL. Проучването за 2022 година подрежда страната ни директно след Израел, Индия, Гърция, Турция, Индонезия и Мексико.
Държавите се правят оценка от позиция на капиталовата успеваемост, пазарните условия, процеса на преводите и устойчивост. В топ 12 на страните с висока бистрота на имотния пазар са Англия, Съединени американски щати, Франция, Австралия, Канада, Нидерландия, Ирландия, Швеция, Германия, Нова Зеландия, Белгия, Япония.
Сред европейските страни България е с един от най-непрозрачните имотни пазари, с по-лоши резултати от нас са единствено Хърватия, Словения и Сърбия.
Пазарът на недвижими парцели у нас страда от липса на задоволително вярна информация за цените, при които се подписват покупко-продажбите, и на практика е „ захласнат “ от обявите с предложения в уеб страниците и в обществените мрежи, е мнението на специалистите в сектора. Според тях една от стъпките за решаването на казуса е стандартизирането на изписването на информацията в нотариалните актове при изповядване на покупко-продажбите.
" В момента хората се осведомят за имотния пазар главно от профилираните сайтове за разгласи, само че там се разгласяват единствено офертни цени. За какви пари се подписват покупко-продажбите, не може да се откри елементарно информация. Редно е Агенцията по вписванията да разгласява някакви междинни стойности за градовете и за обособените региони в огромните градове, само че това не се случва ", разяснява ръководителят на Национално съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ) Добромир Ганев.
В Агенцията по вписванията обаче няма задоволително чиновници, които от всеки нотариален акт да изваждат данните и да ги подават към статистически програмен продукт. Наред с това всеки нотариус изписва по друг метод нотариалните актове, посочва Ганев. Затова организациите по недвижими парцели оферират описването на главните данни за парцела, като местонахождение, повърхност, тип и др. да се уеднакви, което ще улесни използването им за потребностите на статистиката.
„ Липсата или оскъдността на сходна информация води до деформиране пазара и затруднява брокерите. Прогнозите стават мъчно и с доста условности. В американските имотни уеб сайтове може като се кликне на обявата за някой парцел и да се види по кое време, какъв брой пъти и за какви пари е бил продаван. У нас без сходна информация всеки брокер като направи една скъпа договорка може да каже в медиите, че цените са скочили. Това се практикува и от строителните бизнесмени. По този метод се вършат операции на пазара и това го прави незадоволително транспарантен “, коментира Ганев. Според него даже показателите на държавната статистика на имотните цени се прави на база на малък брой имотни покупко-продажби.
Наско Атанасов от „ Виктория инвест “ показва, че сега Агенцията по вписванията дава подробна информация за цените по райони единствено по питане и против възнаграждение. Такава информация нормално си поръчват оценителите, с цел да имат визия за параметрите на действително подписаните покупко-продажби в даден регион. Но и тази информация не постоянно е точна. От нея не може да се разбере например в какво положение е било жилището, дали е продадено мебелирано или празно, разяснява брокерът.
Относно дигитализацията на данните в имотния регистър Младен Митов от „ Явлена “ също счита, че той трябва да показва пълната история за покупко-продажбите с всеки съответен парцел и този достъп до информация да бъде по-лесен. По думите му към момента огромен проблем у нас си остава изповядването на покупко-продажбите на действителната цена.
Последните данни на Агенцията по вписванията за броя покупко-продажби с парцели обгръщат първите 6 месеца на годината. Според тях общо за полугодието броят на покупко-продажбите е малко над 112,5 хиляди Увеличението по отношение на 2021 година е към 7% (7401 сделки). Цифритесе отнасятза сделките на здания, идеални елементи от здания и земи, изповядани във всички 113 служби по вписванията в цялата страна и няма разбивка за жилища и техните видове и по съответни региони в огромните градове.
" Отдавна по закон е планувано разработване на имотните партиди по типов способ, само че у нас не се прави ", коментира и Димитър Танев, ръководител на Нотариалната камара. " В цяла Европа е по този начин. От нотариалната камара сме внесли предложение да е допустимо по искане на страните по сделката да се прави електронно регистриране на актовете. Точно по този метод се прави настрана описание на парцела, за притежателя, за възбраните и за цената на придобиване. Електронното регистриране може да се подава непосредствено в Агенцията по вписванията, вместо там да сканират документите, както се прави в този момент. На процедура всеки нотариус би трябвало да може да прави електронно регистриране “, изясни той. Танев показва, че софтуерът на Агенцията по вписвания работи по някакви си негови правила и има опозиция да се стартира работа по имотния регистър.
Държавите се правят оценка от позиция на капиталовата успеваемост, пазарните условия, процеса на преводите и устойчивост. В топ 12 на страните с висока бистрота на имотния пазар са Англия, Съединени американски щати, Франция, Австралия, Канада, Нидерландия, Ирландия, Швеция, Германия, Нова Зеландия, Белгия, Япония.
Сред европейските страни България е с един от най-непрозрачните имотни пазари, с по-лоши резултати от нас са единствено Хърватия, Словения и Сърбия.
Пазарът на недвижими парцели у нас страда от липса на задоволително вярна информация за цените, при които се подписват покупко-продажбите, и на практика е „ захласнат “ от обявите с предложения в уеб страниците и в обществените мрежи, е мнението на специалистите в сектора. Според тях една от стъпките за решаването на казуса е стандартизирането на изписването на информацията в нотариалните актове при изповядване на покупко-продажбите.
" В момента хората се осведомят за имотния пазар главно от профилираните сайтове за разгласи, само че там се разгласяват единствено офертни цени. За какви пари се подписват покупко-продажбите, не може да се откри елементарно информация. Редно е Агенцията по вписванията да разгласява някакви междинни стойности за градовете и за обособените региони в огромните градове, само че това не се случва ", разяснява ръководителят на Национално съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ) Добромир Ганев.
В Агенцията по вписванията обаче няма задоволително чиновници, които от всеки нотариален акт да изваждат данните и да ги подават към статистически програмен продукт. Наред с това всеки нотариус изписва по друг метод нотариалните актове, посочва Ганев. Затова организациите по недвижими парцели оферират описването на главните данни за парцела, като местонахождение, повърхност, тип и др. да се уеднакви, което ще улесни използването им за потребностите на статистиката.
„ Липсата или оскъдността на сходна информация води до деформиране пазара и затруднява брокерите. Прогнозите стават мъчно и с доста условности. В американските имотни уеб сайтове може като се кликне на обявата за някой парцел и да се види по кое време, какъв брой пъти и за какви пари е бил продаван. У нас без сходна информация всеки брокер като направи една скъпа договорка може да каже в медиите, че цените са скочили. Това се практикува и от строителните бизнесмени. По този метод се вършат операции на пазара и това го прави незадоволително транспарантен “, коментира Ганев. Според него даже показателите на държавната статистика на имотните цени се прави на база на малък брой имотни покупко-продажби.
Наско Атанасов от „ Виктория инвест “ показва, че сега Агенцията по вписванията дава подробна информация за цените по райони единствено по питане и против възнаграждение. Такава информация нормално си поръчват оценителите, с цел да имат визия за параметрите на действително подписаните покупко-продажби в даден регион. Но и тази информация не постоянно е точна. От нея не може да се разбере например в какво положение е било жилището, дали е продадено мебелирано или празно, разяснява брокерът.
Относно дигитализацията на данните в имотния регистър Младен Митов от „ Явлена “ също счита, че той трябва да показва пълната история за покупко-продажбите с всеки съответен парцел и този достъп до информация да бъде по-лесен. По думите му към момента огромен проблем у нас си остава изповядването на покупко-продажбите на действителната цена.
Последните данни на Агенцията по вписванията за броя покупко-продажби с парцели обгръщат първите 6 месеца на годината. Според тях общо за полугодието броят на покупко-продажбите е малко над 112,5 хиляди Увеличението по отношение на 2021 година е към 7% (7401 сделки). Цифритесе отнасятза сделките на здания, идеални елементи от здания и земи, изповядани във всички 113 служби по вписванията в цялата страна и няма разбивка за жилища и техните видове и по съответни региони в огромните градове.
" Отдавна по закон е планувано разработване на имотните партиди по типов способ, само че у нас не се прави ", коментира и Димитър Танев, ръководител на Нотариалната камара. " В цяла Европа е по този начин. От нотариалната камара сме внесли предложение да е допустимо по искане на страните по сделката да се прави електронно регистриране на актовете. Точно по този метод се прави настрана описание на парцела, за притежателя, за възбраните и за цената на придобиване. Електронното регистриране може да се подава непосредствено в Агенцията по вписванията, вместо там да сканират документите, както се прави в този момент. На процедура всеки нотариус би трябвало да може да прави електронно регистриране “, изясни той. Танев показва, че софтуерът на Агенцията по вписвания работи по някакви си негови правила и има опозиция да се стартира работа по имотния регистър.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ