България е на 14-то място по брой висящи жалби (623)

България е на 14-то място по брой висящи тъжби (623) и на 17-то място по брой висящи тъжби на глава от популацията . Това демонстрира годишният отчет на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), оповестяват от държавната пресслужба.

На дневното си съвещание Министерският съвет одобри решение за внасяне в Народното събрание на Деветия годишен отчет за осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по каузи против България за 2021 година

Темите в отчета са разграничени на три елементи - настояща информация за броя неоправдателни решения и тъжби за 2021 година, обща информация за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека против България и съществени проблеми, произлизащи от решенията на Съда и попречване на бъдещи нарушавания на Конвенцията и неоправдателни решения против България.

Правителството изплаща над 129 хиляди лв. по шест каузи в Страсбург, изгубени от България

България е наказана по две знакови каузи за ликвидиране

През 2021 година Европейски съд по правата на човека се е произнесъл по 60 каузи против България, от които по 37 е постановил решение всъщност. Размерът на изплатените компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека през 2021 година е 740 598 лева, от които 228 318 лева по подписани другарски съглашения и едностранни заявления.

По брой каузи в засилена процедура (групи каузи, поставящи структурни и систематични проблеми) България се намира към момента на челните места в класацията на страните членки, което я слага на 6-то място след Русия (16%), Украйна (15%), Турция (11%), Румъния (10%) и Италия (7%).

В началото на 2021 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция, в която уточни България като една от 10-те страни членки, които най-вече бавят осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека и акцентира, че са нужни спомагателни старания, като се засилят механизмите на съгласуваност сред другите институции. В отговор междуведомствена работна група изготви план, а държавното управление одобри Пътна карта за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Документът очерта най-належащите ограничения от законодателен темперамент за осъществяване на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, избрани бяха надлежно периоди и виновни институции за правене на планове за изменение на нормативни актове.

Като най-важен проблем в несъблюдение в Доклада са разпознати групата каузи С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем по отношение на неналичието на механизъм за без значение следствие на основния прокурор.