Конференция в София за следващата финансова рамка на ЕС 2020-2027 г.
България е подготвена да поддържа увеличението на вноските на страните-членки в бюджета на Европейския съюз, с цел да се запазят кохезионната и общата селскостопанска политика. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов, който е хазаин на Конференция на високо равнище в София за идната многогодишна финансова рамка на Съюза 2020-2027 година
София
© Българска телеграфна агенция
Според сметките, за България вероятно нарастване ще значи 10% повече пари, в сравнение с внасяме в този момент. По думите на Горанов, това нарастване е постижимо на фона на изгодите, които страната ни получава. Държавите нетни-вносители и нетни-получатели на пари в Евросъюза са в спор, дали да се орежат разноските в бюджета поради Брекзит, който ще отвори дупка от към 15 милиарда евро годишно в общия бюджет. Еврокомисията показа три сюжета за превъзмогване на дефицита, два от които плануват понижаване на средствата за кохезия, от които се употребява и България.
Владислав Горанов, министър на финансите: Ограничаването на кохезионната политика и фокусирането ѝ единствено върху най-бедните региони ще понижи интереса на огромните страните към нея и съставлява риск към самата кохезионна политика като такава. Още повече, че има райони в някои от чистите донори, като примерно Германия, Австрия, които даже да се ограничи кохезионната политика, ще би трябвало федералните държавни управления на тези страни да компенсират дефицита в средствата на тези провинции или тези райони, които ще бъдат извадени от кохезионната политика. В този смисъл, като резюме, имаме огромно провокации да финансираме повече неща с по-малко запас и превъзмогването на този проблем може да стане, съгласно мен, от една страна, с по-добро приоретизиране, само че евентуално ще се наложи и увеличение на вноските на държавите-членки.Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки запаси: Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че би трябвало да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разноски може да се орежат, само че след Брекзит опцията за финансиране посредством съкращения на разноските би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало отрицателен резултат изключително върху страните-членки. България се оправя доста добре. България е впечатляваща страна, само че ще се нуждае от финансова поддръжка и кохезионни стратегии най-малко до края на идващото десетилетие. Това значи до края на 2030 година най-малко.
София
© Българска телеграфна агенция Според сметките, за България вероятно нарастване ще значи 10% повече пари, в сравнение с внасяме в този момент. По думите на Горанов, това нарастване е постижимо на фона на изгодите, които страната ни получава. Държавите нетни-вносители и нетни-получатели на пари в Евросъюза са в спор, дали да се орежат разноските в бюджета поради Брекзит, който ще отвори дупка от към 15 милиарда евро годишно в общия бюджет. Еврокомисията показа три сюжета за превъзмогване на дефицита, два от които плануват понижаване на средствата за кохезия, от които се употребява и България.
Владислав Горанов, министър на финансите: Ограничаването на кохезионната политика и фокусирането ѝ единствено върху най-бедните региони ще понижи интереса на огромните страните към нея и съставлява риск към самата кохезионна политика като такава. Още повече, че има райони в някои от чистите донори, като примерно Германия, Австрия, които даже да се ограничи кохезионната политика, ще би трябвало федералните държавни управления на тези страни да компенсират дефицита в средствата на тези провинции или тези райони, които ще бъдат извадени от кохезионната политика. В този смисъл, като резюме, имаме огромно провокации да финансираме повече неща с по-малко запас и превъзмогването на този проблем може да стане, съгласно мен, от една страна, с по-добро приоретизиране, само че евентуално ще се наложи и увеличение на вноските на държавите-членки.Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки запаси: Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че би трябвало да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разноски може да се орежат, само че след Брекзит опцията за финансиране посредством съкращения на разноските би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало отрицателен резултат изключително върху страните-членки. България се оправя доста добре. България е впечатляваща страна, само че ще се нуждае от финансова поддръжка и кохезионни стратегии най-малко до края на идващото десетилетие. Това значи до края на 2030 година най-малко.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ