България е единствената държава в ЕС, която е увеличила драстично

България е единствената страна в Европейски Съюз, която е нараснала фрапантно приема на антибиотици отвън лечебните заведения през 2020 година, до момента в който всички други страни регистрират спад в използването им. Това заяви доцент Иван Иванов - началник на Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ към Центъра по заразни и паразитни заболявания в четвъртък, когато беше обещано началото на Световната седмица, отдадена на осведомеността за антимикробна устойчивост и Covid-19 (18 - 24 ноември 2021 г.)

" Като цяло в Европа през 2020 година се следи положителна наклонност за понижаване общата консумация на антибиотици приблизително с 18%. Това се дължи основно на нарасналите ограничения за хигиена и обществената отдалеченост по отношение на пандемията от Covid-19 ", регистрира Иванов.

Проучване в 27 страни в Европа, които рапортуват потреблението си на антибиотици, сочи, че само България регистрира повишение на потреблението в извънболничния бранш през 2020 година " Тук приказваме за повишение от порядъка на 20-30%, което е много обезпокоително ", изясни Иванов. Дори страни, които са известни с нерационална приложимост на антибиотици като Италия, Гърция и Румъния, през 2020 г.докладват спад в потреблението.

Най-засегнати от свръхконсумацията са антибиотиците от групата на макролидите, които са животоспасяващи в извънболничната помощ. " България регистрира над 100% растеж в потреблението на азитромицин , който е основен антибиотик от тази група. Общо за групата на макролидите растежът в потреблението е 40% . Подобна е и наклонността и в групата на флуорохинолоните, които също са с основно значение в извънболничната помощ ", регистрира Иванов.

Според специалистите такива растежи на потреблението ще доведат в околните години до извънредно понижена успеваемост на тези антибиотици , които се употребяват за лекуване на бмактериални пневмонии при децата, полово излъчени инфекции и други

При децата казусът е доста огромен, тъй като за тях по този начин или другояче се употребява стеснен набор от антибиотици и несъразмерната приложимост може в допълнение да понижи лечебен избор, изясни Иванов.

Той бе безапелационен, че би трябвало да спре тази несъразмерна приложимост на антибиотици. Иванов уточни, че има проби които бързо могат да разграничат бактериална от вирусна зараза и прикани медицинските експерти да ги употребяват. " Има доста положителни данни за това по какъв начин може да се разбере дали има насложена бактериална зараза върху Covid-19 ", добави той.

Иванов заяви, че единствено 7% от пациентите с Covid имат потребност от антибиотик поради насложена и бактериална зараза върху вирусната, само че все пак 75% пият един, а 34% одобряват повече от един антибиотик .

Друг обезпокоителен факт е, че сега в международен мащаб в стадий на изследване са 43 нови лекарствени молекули антибитици, само че единствено 7 от тях могат към този момент да се употребяват в практиката и имат доста тесни индикации. Те, обаче, не обгръщат резистентните бактерии в лечебните заведения.

Според Иванов казусът с антибиотичната устойчивост не се разпознава от хората като задоволително важен , тъй като няма ясна статистика по въпроса. Причината е, че пациентите, които се заразяват с устойчиви на антибиотици бактерии в лечебните заведения, нормално имат съпътстващи болести и казусът не се разпознава.

Голяма част от лекарите не работят по виновен метод с антибиотиците, счита и доцент Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България.
СЗО дефинира антимикробната устойчивост като една от десетте най-големи закани за публичното здраве дружно с климатичните промени, проблемите на психологичното здраве и патогените, какъвто е и Covid-19.

Околийски напомни, че СЗО благодарение на специалисти създаде преди 3 години оферти за национална мултисекторна стратегия за антимикробната устойчивост, която е към този момент подготвена, само че към момента не е призната . " Направихме действия пред служебния министър на опазването на здравето тя да бъде придвижена, само че това не се случи. Надяваме се новото държавно управление и новият министър на опазването на здравето да извърнат внимание на този проблем, тъй като следствията към този момент са съдбовни ", уточни Околийски. В националния проект има и специфичен модул за образование на студентите по медицина по въпросите на рационалната приложимост на антибиотици и антимикробната устойчивост.

Една от стъпките, които СЗО предлага са осведомителни материали за общопрактикуващите лекари и техните пациенти за това да не се изписват антибиотици без антибиограма и да се сътвори сензитивност по тематиката. " Както хората се интересуват от страничните резултати от имунизациите против Covid-19, по този начин да се интересуват какви биха били следствията от тази свръхупотреба на антибиотици за тяхното здраве и за бъдещата неспособност да се третират даже безобидни инфекции ", прикани Околийски.

Той заяви, че съгласно изследване на СЗО у нас антибиотици прекомерно постоянно се пият профилактично за попречване на Covid-19 .

" Антибиотиците не лекуват и не могат да се употребяват за профилактика против вируси, в това число против Covid-19. Хората не би трябвало да се самолекуват, антибиотикът би трябвало да е постановен от доктор и не би трябвало да се продават в аптеките без рецепта, само че за жалост се случва ", добави той.

Околийски уточни, че имунизациите са единственият метод за предотвратяване от тежко протичане на Covid-19 и не би трябвало да оставаме остров на нелепостта и изолацията като не се имунизираме, тъй като това занапред ще има големи последици.

По мотив Световната седмица, отдадена на осведомеността за антимикробна устойчивост тази вечер НДК ще светне в синьо.