България бележи най-голямото подобрение в света във върховенството на закона
България бележи най-голямото усъвършенстване измежду всички страни в света в оценката за върховенството на закона по отношение на предходната година, демонстрира показателят Rule of Law Index 2023 на World Justice Project (WJP). Въпреки това обаче към момента има „ забележителна опция за усъвършенстване “, разяснява Лесли Солис, шеф изследвания на EU Subnational Project към WJP.
Страната ни се подрежда на 26-о място измежду страните членки на Европейския съюз, като след нея е само Унгария. В цялостната ранглиста сме на 59-а позиция от общо 142 страни с оценка от 0,56 пункта, издигайки се с 3 позиции и подобрявайки оценката си с 1,7% по отношение на предходната година.
По обособените подиндекси България е в зелената зона (цветовата оценка стартира от алено – най-зле с 0 пункта, през жълта – междинна, и зелена – най-добре с 1 пункта) само при поддържането на реда и сигурността, получавайки оценка 0,78 пункта и заемайки 52-о място, написа investor.bg.
Най-рязко усъвършенстване в оценката имаме при рестриктивните мерки върху държавните пълномощия и неналичието на корупция, където позициите ни се усъвършенстват с 8 места, надлежно до 75-а (0,51 пункта) и 71-а (0,45 пункта). Въпреки подобренията обаче точно по тези критерии продължаваме да заемаме най-лоши позиции.
Най-високо място в класацията доближаваме във връзка с откритото държавно управление – 48-о.
Върховенството на закона продължава да се утежнява в множеството страни тази година, демонстрира показателят. Над 6 милиарда души живеят в страни, където върховенството на правото е отслабнало сред 2022 и 2023 година
Откакто властническите трендове тласнаха света към криза във върховенството на закона през 2016 година, спадът на международно равнище е засегнал 78% от страните, демонстрира още показателят.
Тези и други властнически трендове не престават и през 2023 година, само че се забавят, като по-малки страни регистрират спад през 2022 и 2023 година спрямо предходни години. От друга страна, утежняването на действието на правосъдните системи в този момент се популяризира, като от ден на ден страни се борят да обезпечат на хората навременно, налично и налично правораздаване, разясняват от организацията.
„ Светът остава обзет от криза на върховенството на закона, характеризираща се с несъразмерни дейности на изпълнителната власт, ограничение на човешките права и правосъдни системи, които не съумяват да отговорят на потребностите на хората “, сподели съоснователят и президент на WJP Уилям Нойком в известие за медиите. „ Хората по света заплащат цената “.
Европейският съюз е единственият район, където стандартите за върховенството на закона са малко или доста постоянни на фона на продължаващо утежняване по света през миналата година, откакто съветската инвазия в Съединени американски щати накара някои страни да се приближат по-близо до полезностите на блока.
Проблемите на гражданското правораздаване са „ най-разпространеният проблем “ в страните членки на Европейски Съюз, сподели Солис на брифинг за медиите, представена от Bloomberg. Тя означи, че това се дължи най-много на финансовата и друга досегаемост до правораздаване. За Унгария и Полша, които са изправени пред загуба на финансиране от Европейски Съюз заради опасения за върховенството на закона, групата открива, че най-големият проблем е неналичието на ограничавания върху държавните пълномощия.
От 10-те страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз, за което един от главните критерии е точно върховенството на закона, стандартите са се влошили в шест, само че са се подобрили в три: Грузия, Косово и Молдова. Черна Гора е включена в класацията за пръв път.
Украйна регистрира максимален спад в оценката си измежду претендентите за Европейски Съюз, въпреки че това се дължи съвсем напълно на по-слабите ограничения по реда и сигурността вследствие на войната, показва изпълнителният шеф на WJP Елизабет Андерсън.
В рамките на Европейски Съюз Гърция регистрира най-голямо намаляване в оценката по отношение на предходната година, а ограниченията във връзка с правораздаването и корупцията бележат най-сериозен спад. Сред най-големите стопански системи в блока Германия и Италия резервират постоянни позиции, а оценките на Франция и Испания понижават.
На първо място в международната ранглиста е Дания, следвана от Норвегия (2), Финландия (3), Швеция (4) и Германия (5). На дъното са Венецуела (142), Камбоджа (141), Афганистан (140), Хаити (139) и Демократична република Конго (138).
Освен Черна гора (57) има още една страна, която е добавена тази година – Кувейт, който се подрежда на 52-ро място.
От страните членки на Европейски Съюз 13 усъвършенстват оценките си, а 14 ги утежняват. Топ 10 се допълват от Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия, което значи, че Европейски Съюз и Норвегия заемат 9 места от челната десетка.
Оценката на Съединени американски щати се утежнява по отношение на 2022 година, въпреки че резервира 26-ата си позиция. Русия е на 113-о място, спадайки с 4 места. Румъния е доста по-напред от България, нареждайки се 40-а.
Страната ни се подрежда на 26-о място измежду страните членки на Европейския съюз, като след нея е само Унгария. В цялостната ранглиста сме на 59-а позиция от общо 142 страни с оценка от 0,56 пункта, издигайки се с 3 позиции и подобрявайки оценката си с 1,7% по отношение на предходната година.
По обособените подиндекси България е в зелената зона (цветовата оценка стартира от алено – най-зле с 0 пункта, през жълта – междинна, и зелена – най-добре с 1 пункта) само при поддържането на реда и сигурността, получавайки оценка 0,78 пункта и заемайки 52-о място, написа investor.bg.
Най-рязко усъвършенстване в оценката имаме при рестриктивните мерки върху държавните пълномощия и неналичието на корупция, където позициите ни се усъвършенстват с 8 места, надлежно до 75-а (0,51 пункта) и 71-а (0,45 пункта). Въпреки подобренията обаче точно по тези критерии продължаваме да заемаме най-лоши позиции.
Най-високо място в класацията доближаваме във връзка с откритото държавно управление – 48-о.
Върховенството на закона продължава да се утежнява в множеството страни тази година, демонстрира показателят. Над 6 милиарда души живеят в страни, където върховенството на правото е отслабнало сред 2022 и 2023 година
Откакто властническите трендове тласнаха света към криза във върховенството на закона през 2016 година, спадът на международно равнище е засегнал 78% от страните, демонстрира още показателят.
Тези и други властнически трендове не престават и през 2023 година, само че се забавят, като по-малки страни регистрират спад през 2022 и 2023 година спрямо предходни години. От друга страна, утежняването на действието на правосъдните системи в този момент се популяризира, като от ден на ден страни се борят да обезпечат на хората навременно, налично и налично правораздаване, разясняват от организацията.
„ Светът остава обзет от криза на върховенството на закона, характеризираща се с несъразмерни дейности на изпълнителната власт, ограничение на човешките права и правосъдни системи, които не съумяват да отговорят на потребностите на хората “, сподели съоснователят и президент на WJP Уилям Нойком в известие за медиите. „ Хората по света заплащат цената “.
Европейският съюз е единственият район, където стандартите за върховенството на закона са малко или доста постоянни на фона на продължаващо утежняване по света през миналата година, откакто съветската инвазия в Съединени американски щати накара някои страни да се приближат по-близо до полезностите на блока.
Проблемите на гражданското правораздаване са „ най-разпространеният проблем “ в страните членки на Европейски Съюз, сподели Солис на брифинг за медиите, представена от Bloomberg. Тя означи, че това се дължи най-много на финансовата и друга досегаемост до правораздаване. За Унгария и Полша, които са изправени пред загуба на финансиране от Европейски Съюз заради опасения за върховенството на закона, групата открива, че най-големият проблем е неналичието на ограничавания върху държавните пълномощия.
От 10-те страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз, за което един от главните критерии е точно върховенството на закона, стандартите са се влошили в шест, само че са се подобрили в три: Грузия, Косово и Молдова. Черна Гора е включена в класацията за пръв път.
Украйна регистрира максимален спад в оценката си измежду претендентите за Европейски Съюз, въпреки че това се дължи съвсем напълно на по-слабите ограничения по реда и сигурността вследствие на войната, показва изпълнителният шеф на WJP Елизабет Андерсън.
В рамките на Европейски Съюз Гърция регистрира най-голямо намаляване в оценката по отношение на предходната година, а ограниченията във връзка с правораздаването и корупцията бележат най-сериозен спад. Сред най-големите стопански системи в блока Германия и Италия резервират постоянни позиции, а оценките на Франция и Испания понижават.
На първо място в международната ранглиста е Дания, следвана от Норвегия (2), Финландия (3), Швеция (4) и Германия (5). На дъното са Венецуела (142), Камбоджа (141), Афганистан (140), Хаити (139) и Демократична република Конго (138).
Освен Черна гора (57) има още една страна, която е добавена тази година – Кувейт, който се подрежда на 52-ро място.
От страните членки на Европейски Съюз 13 усъвършенстват оценките си, а 14 ги утежняват. Топ 10 се допълват от Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия, което значи, че Европейски Съюз и Норвегия заемат 9 места от челната десетка.
Оценката на Съединени американски щати се утежнява по отношение на 2022 година, въпреки че резервира 26-ата си позиция. Русия е на 113-о място, спадайки с 4 места. Румъния е доста по-напред от България, нареждайки се 40-а.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ