Блумбърг: България полага големи усилия, за да бъде част от ядрото на ЕС
България –„ стратегическият ъгъл ” на Европа, поставя огромни старания да се причисли към „ ядрото ” й.
Докато Европейският съюз се съвзема от многочислени рецесии и набелязва придвижването си напред, някои негови членове откриват, че са по-малко мечтани от други при шерването на общия път.
България цели да се причисли към еврозоната, както и към зоната за свободно придвижване, известна като Шенген, и извършва критериите, с цел да напредва и в двете направления. Но запаси в някои по-богати страни от Европейски Съюз забавят процеса и по двете посоки.
Бившата комунистическа страна, която укрепва стратегическия югоизточния фланг на НАТО, е тест за напъните на блока по-лесно да образува едно цяло, с цел да отговори на провокации като растящия международен протекционизъм и опасността от нова вълна от бежанци от Близкия изток и Африка. Освен укрепване на еврозоната, Европейски Съюз цели обезпечаването на непрестанно икономическо въздействие, откакто Англия напусне по-късно повече от година.
„ Изборът на България е да бъде част от ядрото ”, сподели външният министър Екатерина Захариева на 30 януари в изявление, обещано в Брюксел. „ Имаме явен дневен ред и ясни цели ”, сподели Захариева.
Германия, която още се окопитва от 10-годишната битка с провокираната от Гърция финансова рецесия, оказва помощ да сложат спирачки на стремежите на България към еврото, до момента в който Холандия, където има мощна антиимигрантска партия, и Франция, която пострада от огромни терористични набези през последните години, са измежду членовете на Европейски Съюз, които работят като контролно-пропусквателен пункт за всяко разширение на Шенгенската зона, съгласно поискали анонимност публични лица в Брюксел, Берлин и София.
Докато немският канцлер Ангела Меркел сподели през юни м.г., че желае България да се причисли към еврото „ колкото се може по-скоро ”, актуалните пречки в процеса разкриват нормалната празнота в Европейски Съюз сред излъчването на политически заявления и политическата действителност, изключително, когато става дума за финансови въпроси. Гърция постоянно се изправяше пред аналогични обстановки по време на договарянията за избавителната помощ.
„ Всички възражения са напълно политически ”, сподели Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен концерн Bruegel. „ Има двойни стандарти. Приемането на България като нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да се трансформира във втора Гърция ”.
България, която възнамерява да направи опит за влизане в режим на продан, прочут като ERM-2 – част от пътя към присъединението към еврото, е изпълнила всички стопански условия. Националната й валута – левът, към този момент е закрепена към еврото; държавният дълг е много под междинната стойност за еврозоната, а горната граница е избрана от разпоредбите на Европейски Съюз, страната има бюджетен остатък, безвредно надалеч от европейския предел за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Балканската страна се показва чудесно и във връзка с изискванията за влизане в Шенген.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели през септември, че България, дружно с Румъния, би трябвало да стане част от Шенген „ неотложно ”, тъй като и двете страни покриват всички механически условия. Министър Захариева сподели, че „ страната от години ” е подготвена да се причисли към Шенген и, че „ този двоен стандарт не би трябвало да съществува ”.
Тактиката на Берлин за печелене на време поради паричния въпрос е обвързана с продължаващата оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ) на годността на България да е част от евро зоната от 19 страни.
Германското финансово министерство приветства „ интереса на държавите-членки за присъединение към евро зоната ”, само че акцентира на това, че ЕЦБ би трябвало да приключи оценката си.
„ ЕЦБ е призована да направи подробна оценка, в това число на аспекти за резистентност ”, сподели Денис Колберг – представител на министерството в Берлин. „ Финансовото министерство няма да предопредели тази оценка ”.
Говорител на ЕЦБ сподели, че се работи по оценката, която би трябвало да бъде оповестена през май.
Някои чиновници споделят, че опасенията за готовността на България за единната валута произтичат от вероятността за инфлация, обвързвана със мощния догонващ напредък в страната и условията на разпоредбите на банковия съюз на Европейски Съюз, целящи попречване на бъдещи финансови разтърсвания.
Други чиновници показват равнището на корупцията в България – най-голяма в Европейски Съюз, съгласно Transparency International. Те споделят, че еврозоната би трябвало да гледа оттатък твърдите стопански критерии към силата на националите институции, стане ли дума за отваряне на вратата за нови членове.
На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов сподели, че държавното управление счита до юли да подаде заявление за влизане в ERM-2.
Той сподели също, че държавното управление би трябвало да е готово да го направи, даже без да има сигнал от еврозоната, че такава стъпка би била добре пристигнала като метод да провокира европейски политически спор за вероятностите на България за участие в еврозоната.
„ Нуждаем се от избрана посока по отношение на това, което би трябвало да вършим ”, сподели Горанов в София. „ Ако гледаме единствено чисто формалните критерии, ние сме отлични възпитаници ”.
Докато Меркел още работи върху образуването на съдружно държавно управление за четвъртия си мандат след парламентарните избори през септември, на които се очерта напредък на ориентираните против Европейски Съюз сили, предишния месец Юнкер предложи единствено мъгляви оптимистични забележки на българските управляващи.
„ България реализира доста, изключително във връзка с икономическото развиване ”, сподели Юнкер на 17 януари. „ България ще може да се причисли към ERM-2 и към еврозоната в обозримо бъдеще ”. /БГНЕС
----------
Джонатан Стийнс, „ Блумбърг “.
Докато Европейският съюз се съвзема от многочислени рецесии и набелязва придвижването си напред, някои негови членове откриват, че са по-малко мечтани от други при шерването на общия път.
България цели да се причисли към еврозоната, както и към зоната за свободно придвижване, известна като Шенген, и извършва критериите, с цел да напредва и в двете направления. Но запаси в някои по-богати страни от Европейски Съюз забавят процеса и по двете посоки.
Бившата комунистическа страна, която укрепва стратегическия югоизточния фланг на НАТО, е тест за напъните на блока по-лесно да образува едно цяло, с цел да отговори на провокации като растящия международен протекционизъм и опасността от нова вълна от бежанци от Близкия изток и Африка. Освен укрепване на еврозоната, Европейски Съюз цели обезпечаването на непрестанно икономическо въздействие, откакто Англия напусне по-късно повече от година.
„ Изборът на България е да бъде част от ядрото ”, сподели външният министър Екатерина Захариева на 30 януари в изявление, обещано в Брюксел. „ Имаме явен дневен ред и ясни цели ”, сподели Захариева.
Германия, която още се окопитва от 10-годишната битка с провокираната от Гърция финансова рецесия, оказва помощ да сложат спирачки на стремежите на България към еврото, до момента в който Холандия, където има мощна антиимигрантска партия, и Франция, която пострада от огромни терористични набези през последните години, са измежду членовете на Европейски Съюз, които работят като контролно-пропусквателен пункт за всяко разширение на Шенгенската зона, съгласно поискали анонимност публични лица в Брюксел, Берлин и София.
Докато немският канцлер Ангела Меркел сподели през юни м.г., че желае България да се причисли към еврото „ колкото се може по-скоро ”, актуалните пречки в процеса разкриват нормалната празнота в Европейски Съюз сред излъчването на политически заявления и политическата действителност, изключително, когато става дума за финансови въпроси. Гърция постоянно се изправяше пред аналогични обстановки по време на договарянията за избавителната помощ.
„ Всички възражения са напълно политически ”, сподели Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен концерн Bruegel. „ Има двойни стандарти. Приемането на България като нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да се трансформира във втора Гърция ”.
България, която възнамерява да направи опит за влизане в режим на продан, прочут като ERM-2 – част от пътя към присъединението към еврото, е изпълнила всички стопански условия. Националната й валута – левът, към този момент е закрепена към еврото; държавният дълг е много под междинната стойност за еврозоната, а горната граница е избрана от разпоредбите на Европейски Съюз, страната има бюджетен остатък, безвредно надалеч от европейския предел за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Балканската страна се показва чудесно и във връзка с изискванията за влизане в Шенген.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели през септември, че България, дружно с Румъния, би трябвало да стане част от Шенген „ неотложно ”, тъй като и двете страни покриват всички механически условия. Министър Захариева сподели, че „ страната от години ” е подготвена да се причисли към Шенген и, че „ този двоен стандарт не би трябвало да съществува ”.
Тактиката на Берлин за печелене на време поради паричния въпрос е обвързана с продължаващата оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ) на годността на България да е част от евро зоната от 19 страни.
Германското финансово министерство приветства „ интереса на държавите-членки за присъединение към евро зоната ”, само че акцентира на това, че ЕЦБ би трябвало да приключи оценката си.
„ ЕЦБ е призована да направи подробна оценка, в това число на аспекти за резистентност ”, сподели Денис Колберг – представител на министерството в Берлин. „ Финансовото министерство няма да предопредели тази оценка ”.
Говорител на ЕЦБ сподели, че се работи по оценката, която би трябвало да бъде оповестена през май.
Някои чиновници споделят, че опасенията за готовността на България за единната валута произтичат от вероятността за инфлация, обвързвана със мощния догонващ напредък в страната и условията на разпоредбите на банковия съюз на Европейски Съюз, целящи попречване на бъдещи финансови разтърсвания.
Други чиновници показват равнището на корупцията в България – най-голяма в Европейски Съюз, съгласно Transparency International. Те споделят, че еврозоната би трябвало да гледа оттатък твърдите стопански критерии към силата на националите институции, стане ли дума за отваряне на вратата за нови членове.
На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов сподели, че държавното управление счита до юли да подаде заявление за влизане в ERM-2.
Той сподели също, че държавното управление би трябвало да е готово да го направи, даже без да има сигнал от еврозоната, че такава стъпка би била добре пристигнала като метод да провокира европейски политически спор за вероятностите на България за участие в еврозоната.
„ Нуждаем се от избрана посока по отношение на това, което би трябвало да вършим ”, сподели Горанов в София. „ Ако гледаме единствено чисто формалните критерии, ние сме отлични възпитаници ”.
Докато Меркел още работи върху образуването на съдружно държавно управление за четвъртия си мандат след парламентарните избори през септември, на които се очерта напредък на ориентираните против Европейски Съюз сили, предишния месец Юнкер предложи единствено мъгляви оптимистични забележки на българските управляващи.
„ България реализира доста, изключително във връзка с икономическото развиване ”, сподели Юнкер на 17 януари. „ България ще може да се причисли към ERM-2 и към еврозоната в обозримо бъдеще ”. /БГНЕС
----------
Джонатан Стийнс, „ Блумбърг “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ