Българинът иска промяна във властта, но не и предсрочни избори
Българите виждат сериозна виновност в институциите за водната рецесия. Това демонстрира изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено сред 9 и 17 януари.
Според обществото настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване или качество на въздуха е заслужено.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата , показват от " Галъп ".
Източник:
От проучването личи и предубеждението на българите по отношение на частната благосъстоятелност - обществото ни избира така наречен сдружения за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и така нататък, да са държавна благосъстоятелност.
Според сънародниците ни изрично хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за водната рецесия в Перник.
Едва 12% от интервюираните считат, че по-близо до тяхното мнение е опцията " Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата ", до момента в който 69% се дефинират по-близо до разновидността " Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите ". 15% избират опцията " Не съм задоволително осведомен с този въпрос ", а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида " природата е отговорна ".
Източник:
На този декор 47% смятат настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не.
Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят.
Явно нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство, проучват от " Галъп ". Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква.
Източник:
От социологическата организация напомнят, че след " Апартаментгейт " напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните - 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
2/3 от българите пък по-скоро избират сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, до момента в който едвам 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните съгласно " Галъп " потвърждават бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ и тогава данните бяха съвсем идентични.
Източник:
Според обществото настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване или качество на въздуха е заслужено.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата , показват от " Галъп ".
Източник:
От проучването личи и предубеждението на българите по отношение на частната благосъстоятелност - обществото ни избира така наречен сдружения за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и така нататък, да са държавна благосъстоятелност.
Според сънародниците ни изрично хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за водната рецесия в Перник.
Едва 12% от интервюираните считат, че по-близо до тяхното мнение е опцията " Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата ", до момента в който 69% се дефинират по-близо до разновидността " Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите ". 15% избират опцията " Не съм задоволително осведомен с този въпрос ", а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида " природата е отговорна ".
Източник:
На този декор 47% смятат настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не.
Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят.
Явно нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство, проучват от " Галъп ". Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква.
Източник:
От социологическата организация напомнят, че след " Апартаментгейт " напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните - 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
2/3 от българите пък по-скоро избират сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, до момента в който едвам 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните съгласно " Галъп " потвърждават бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ и тогава данните бяха съвсем идентични.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ