Българите се страхуват от противопоставянето между НАТО и Русия, което

Българите се опасяват от опълчването сред НАТО и Русия, което подхранва желанието им страната ни да бъде неутрална във връзка с войната в Украйна, както и да поддържа „ политика на снишаване “ по отношение на самодейностите на североатлантическия пакт. Сънародниците ни не познават добре двустранните връзки с Русия, въпреки да считат, че са добре осведомени. Темата за Украйна мощно поляризира обществото. Зад воюващата страна застават най-вече младите, образованите, живеещите в огромните градове и тези с високи приходи, както и десните гласоподаватели. Русия получава поддръжката на по-възрастните и необразованите, живеещите в дребните обитаеми места, гласуващи за Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, както и ненапълно за Има Такъв Народ и Движение за права и свободи.

Такива са някои от главните заключения на обстойно социологическо проучване на организация ЕСТАТ, отдадено на войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките сред България и Русия. Проучването е национално, представително, извършено е в интервала от 16 април до 28 април 2022 година

ПРЕТЕНЦИИ БЕЗ ПОКРИТИЕ

Почти 59% от интервюираните настояват, че са по-скоро или изцяло осведомени с историята на двустранните връзки с Русия за последните 150 години. Познанията им идват главно от учебниците преди 1989 година (55.9%), българските медии (44.1%) и историческата литература (41.5%) и филми (34.1%). По отношение на събитията в Украйна още веднъж водещи източници са българските медии (87%), само че второто място заемат обществените мрежи (45%). Въпреки огромния интерес към тематиката, близо половината българи считат, че информацията, която получават, е изцяло или отчасти необективна.

Оказва се обаче, че претенциите за осведоменост кънтят на кухо. Цели 61.1 на 100 не са наясно, че Русия е отказала да поддържа Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е възприемано като един от най-смелите и дръзки актове в българската история. Едва 21% знаят, че Русия е обявявала война на България. 41.5 на 100 уверено настояват, че такова нещо не се е случвало. Цели 38% не знаят какво да отговорят.

Изумително е, че руската военна окупация сред 1944 година и 1946 година се преглежда позитивно от 40 на 100 от интервюираните. Едва 23% споделят мнението, че въздействието, което оказва, е по-скоро или напълно негативно. Цели 37% нямат мнение по въпроса.

СТРАТЕГИЯ НА МИМИКРИЯТА

Въпросът за естеството на съветската политика по отношение на България мощно поляризира публичното мнение. 42% считат, че тя е користна, до момента в който на противоположното мнение са 35 на 100. И тук прави усещане какъв брой важен (23%) е делът на интервюираните, които не знаят какво да кажат по тематиката.

По отношение на руско-украинския спор страната на Русия заемат 24% от интервюираните, а Украйна получава поддръжката на 32 на 100. Най-голямата група (41%) обаче не заема страната нито на Москва, нито на Киев.

Това се отразява в мнението на българите за позицията на страната ни в спора. Цели 68% упорстват да бъдем неутрални. 21 на 100 желаят да подкрепим Украйна, а единствено 7.5% - Русия. Същото личи и във връзка с линията на държание, която България да следва като член на НАТО. 62% считат, че би трябвало да се придържаме към „ политика на снишаване “ и възпиране от интензивност.

Тази тактика е превзела трайно българското общество и господства съвсем всички негови групи и прослойки, означават социолозите. „ Снишаването “ подхожда изключително на дамите, хората над 50-годишна възраст, с по-ниско обучение, и гласоподавателите на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, Има Такъв Народ и Движение за права и свободи. Дори измежду симпатизиращите на Украйна цели 41% избират да не бъдем деен и предан член на НАТО.