Българите са най-нещастната нация в Европейския съюз, следват ни германците.

Българите са най-нещастната нация в Европейския съюз, следват ни германците. Австрия, Полша и Румъния пък се подреждат в топ 3 на най-щастливите народи. Това демонстрира ново изследване на Европейски Съюз, оповестява " Евронюз ".

Проучването се организира всяка година от " Евростат " като скалата за оценки върви от 0, което е безусловно незадоволство от живота в страната, до 10, което посочва, че нещата няма по какъв начин да са по-добре. Проверява се също и какъв брой оптимистично настроени са хората за бъдещото.

Единствената страна от 27-те в Европейски Съюз, чиито жители са дали оценка по-малка от 6 върху цялостното си удовлетворение от живота, е точно България.

Но до момента в който упованията са, че по-ниски оценки може да дадат страни в съюза, които са небогати, то става известно това напълно не е по този начин. Германия, чиято стопанска система е най-силната в Европейски Съюз, се подрежда на второ място след България по незадоволеност на жителите от живота там. През 2021 година германците са дали оценка от 7,1 на страната си, до момента в който в този момент тя пада до 6,5.

Статистиката обаче не може да изясни напълно помраченото въодушевление на германците. Преди седмица свое изследване по този въпрос разгласява основаният в Кьолн институт " Рейнголд ". То е открило, че 20% от популацията на Германия се усещат претрупани и тревожни, а други 9% са обзети от незаинтересованост.

Германия също по този начин страда от икономическа застоялост, дружно с безпокойствие, обвързвано с войната в Украйна, както и от невиждан растеж на имиграцията, и се ръководи от относително непопулярно държавно управление.

Какво обаче прави нациите щастливи?

Това не е първият път, в който Австрия заема челно място в класацията на най-щастливите народи. Хората там дават оценка 8 на равнището на благополучие в страната. Австрия обаче е заможна страна, по тази причина и мястото й в класацията не е изненада.

Румъния и Полша въпреки това обаче са измежду страните, които се обичайно се считат за по-бедни. Затова и проучването показва, че парите не са най-големият аршин за благополучие, а в тези страни те са заместени от факторите - възраст, просветителна степен и фамилни връзки.

Всъщност по-голямо задоволство от живота в анкетата демонстрират точно участниците на възраст сред 16 и 29 година спрямо тези над 65 година

Обратният модел обаче се следи в страни като Дания, Швеция, Ирландия, Нидерландия, Люксембург и Финландия.

Финансовата сигурност въпреки всичко се отразява на данните, само че по малко по-различен метод, в сравнение с чакаме.  Оказва се, че във всяка страна членка удовлетвореността от живота се усилва паралелно с равнището на обучение, което пък от своя страна е обвързвано с приходите.  В Словакия това има най-голямо значение. Там разлика е от към 1,6 пункта на задоволство сред тези с висше обучение и тези, които имат главно (или по-малко от средно) обучение.

Мястото, където живеете, също има значение. В Малта, Австрия, Финландия, Холандия, Белгия, Ирландия, Швеция, Дания и Люксембург хората в селските региони са се оповестили за малко по-щастливи с 0,2 пункта.

В България, Румъния, Литва, Словакия, Португалия, Унгария, Хърватия, Кипър, Германия и Словения обаче градските поданици споделят, че са по-доволни от живота.

Изследването демонстрира още и, че най-щастливи са семействата, в които има дете. А най-нещастни - тези, които живеят сами. Това обаче е особено за Европа, до момента в който проучвания от други континенти демонстрират противоположната наклонност.