Проучване: Българите не са убедени, че строгите мерки въобще вършат работа
Българите поддържат края на строгите ограничения на 21 декември и не са уверени, че строгите ограничения изобщо правят работа, макар че първоначално ги поддържаха. Затова и няма основни болшинства нито в поддръжка на отдалеченото образование, нито даже към този момент на самата здравна система. Двама от всеки петима са подготвени да се имунизират – делът не е дребен на фона на нормалното равнище на имунизиране у нас.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж с 800 изявленията, извършен в интервала 7-9 декември. Сондажите дават мотив за бързи хипотези в хода на рецесията.
Сериозно болшинство от 59,3% утвърждава декларирания от Бойко Борисов завършек на ограничаващите ограничения на 21 декември. 21,8% са срещу, а останалите не могат да преценяват. Това очевидно е обвързвано и с неналичието на сериозна увереност, че на този стадий на дифузно разпространяване строгите ограничения изобщо работят. 47,8% одобряват, че единствено маски, отдалеченост и хигиена биха били задоволителни. 39,2% одобряват мнението, че твърдите ограничения действително работят. Останалите се двоумят. Трябва да се подсети, че преди няколко седмици българското общество по-скоро поддържа новите по-твърди ограничения. Конкретните усещания на обществото обаче очевидно накланят везните в друга посока.
Хората очевидно не са напълно уверени, че отдалеченото образование би трябвало да продължи. 42,1% от запитаните одобряват, че то е неефективно и следва да се приключи. 41,7% мислят противоположното, а 16,2% се двоумят.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че обществото не е наясно кой тъкмо роман за вируса е меродавен – дали строгият или демократичният. 38,5%, да вземем за пример, считат, че каквито и ограничения да се взимат, множеството хора би трябвало да преминат през Ковид-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче одобряват противоположното становище, а цели 30,4% не могат да преценяват.
Какво е отношението към един от вероятните изходи от рецесията – имунизациите? 41,3% считат да се имунизират, когато е допустимо. 46,7% не имат намерение. Останалите се двоумят. Съотношението е сходно с това, което беше записано преди седмици. Делът от 41% не е дребен на фона на нормалните няколко % ваксиниращи се у нас. Освен това, към този момент не са малко и преболедувалите. Вероятно въздействие оказват и безредните сведения и тълкования, зловредни акции и така нататък
Противоречивите медицински пояснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло вършат по този начин, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, само че 35,2% нямат. Останалите не могат да преценяват. Това значи, че първичното цялостно очакване на обществото в труда на няколко професионални гилдии в рецесията в този момент ненапълно е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на болестта имаше в действителност рисково високи стойности – най-много поради страха – и те и без друго няма по какъв начин да се запазят. Освен това, в отговорите си в този момент за лекарите хора та вплитат и част от отношението си към здравната системата изобщо. Това способства за спомагателна евентуална имиджова вреда.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към активността на управляващите изобщо в тази рецесия. Както беше упоменато и предходни известия, при започване на рецесията ситуационното утвърждение обхващаше болшинството, а в този момент е оценката е в противоположна посока и стартира да наподобява повече на общополитическата оценка за държавното управление.
Всичко упоменато води до това, че българите почтено признават, че надали ще съблюдават изолираност в идните празници. 74,4% имат намерение да се видят с близки и другари, а изолираност ще пазят 18,2%. Има и прочут дял колебаещи се.
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 07-09.12.2020 година 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната грешка ±3.3 при 50% дялове.
Българите поддържат края на строгите ограничения на 21 декември и не са уверени, че строгите ограничения изобщо правят работа, макар че първоначално ги поддържаха. Затова и няма основни болшинства нито в поддръжка на отдалеченото образование, нито даже към този момент на самата здравна система. Двама от всеки петима са подготвени да се имунизират – делът не е дребен на фона на нормалното равнище на имунизиране у нас.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж с 800 изявленията, извършен в интервала 7-9 декември. Сондажите дават мотив за бързи хипотези в хода на рецесията.
Сериозно болшинство от 59,3% утвърждава декларирания от Бойко Борисов завършек на ограничаващите ограничения на 21 декември. 21,8% са срещу, а останалите не могат да преценяват. Това очевидно е обвързвано и с неналичието на сериозна увереност, че на този стадий на дифузно разпространяване строгите ограничения изобщо работят. 47,8% одобряват, че единствено маски, отдалеченост и хигиена биха били задоволителни. 39,2% одобряват мнението, че твърдите ограничения действително работят. Останалите се двоумят. Трябва да се подсети, че преди няколко седмици българското общество по-скоро поддържа новите по-твърди ограничения. Конкретните усещания на обществото обаче очевидно накланят везните в друга посока.
Хората очевидно не са напълно уверени, че отдалеченото образование би трябвало да продължи. 42,1% от запитаните одобряват, че то е неефективно и следва да се приключи. 41,7% мислят противоположното, а 16,2% се двоумят.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че обществото не е наясно кой тъкмо роман за вируса е меродавен – дали строгият или демократичният. 38,5%, да вземем за пример, считат, че каквито и ограничения да се взимат, множеството хора би трябвало да преминат през Ковид-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче одобряват противоположното становище, а цели 30,4% не могат да преценяват.
Какво е отношението към един от вероятните изходи от рецесията – имунизациите? 41,3% считат да се имунизират, когато е допустимо. 46,7% не имат намерение. Останалите се двоумят. Съотношението е сходно с това, което беше записано преди седмици. Делът от 41% не е дребен на фона на нормалните няколко % ваксиниращи се у нас. Освен това, към този момент не са малко и преболедувалите. Вероятно въздействие оказват и безредните сведения и тълкования, зловредни акции и така нататък
Противоречивите медицински пояснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло вършат по този начин, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, само че 35,2% нямат. Останалите не могат да преценяват. Това значи, че първичното цялостно очакване на обществото в труда на няколко професионални гилдии в рецесията в този момент ненапълно е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на болестта имаше в действителност рисково високи стойности – най-много поради страха – и те и без друго няма по какъв начин да се запазят. Освен това, в отговорите си в този момент за лекарите хора та вплитат и част от отношението си към здравната системата изобщо. Това способства за спомагателна евентуална имиджова вреда.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към активността на управляващите изобщо в тази рецесия. Както беше упоменато и предходни известия, при започване на рецесията ситуационното утвърждение обхващаше болшинството, а в този момент е оценката е в противоположна посока и стартира да наподобява повече на общополитическата оценка за държавното управление.
Всичко упоменато води до това, че българите почтено признават, че надали ще съблюдават изолираност в идните празници. 74,4% имат намерение да се видят с близки и другари, а изолираност ще пазят 18,2%. Има и прочут дял колебаещи се
ATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 07-09.12.2020 година 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната грешка ±3.3 при 50% дялове.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж с 800 изявленията, извършен в интервала 7-9 декември. Сондажите дават мотив за бързи хипотези в хода на рецесията.
Сериозно болшинство от 59,3% утвърждава декларирания от Бойко Борисов завършек на ограничаващите ограничения на 21 декември. 21,8% са срещу, а останалите не могат да преценяват. Това очевидно е обвързвано и с неналичието на сериозна увереност, че на този стадий на дифузно разпространяване строгите ограничения изобщо работят. 47,8% одобряват, че единствено маски, отдалеченост и хигиена биха били задоволителни. 39,2% одобряват мнението, че твърдите ограничения действително работят. Останалите се двоумят. Трябва да се подсети, че преди няколко седмици българското общество по-скоро поддържа новите по-твърди ограничения. Конкретните усещания на обществото обаче очевидно накланят везните в друга посока.
Хората очевидно не са напълно уверени, че отдалеченото образование би трябвало да продължи. 42,1% от запитаните одобряват, че то е неефективно и следва да се приключи. 41,7% мислят противоположното, а 16,2% се двоумят.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че обществото не е наясно кой тъкмо роман за вируса е меродавен – дали строгият или демократичният. 38,5%, да вземем за пример, считат, че каквито и ограничения да се взимат, множеството хора би трябвало да преминат през Ковид-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче одобряват противоположното становище, а цели 30,4% не могат да преценяват.
Какво е отношението към един от вероятните изходи от рецесията – имунизациите? 41,3% считат да се имунизират, когато е допустимо. 46,7% не имат намерение. Останалите се двоумят. Съотношението е сходно с това, което беше записано преди седмици. Делът от 41% не е дребен на фона на нормалните няколко % ваксиниращи се у нас. Освен това, към този момент не са малко и преболедувалите. Вероятно въздействие оказват и безредните сведения и тълкования, зловредни акции и така нататък
Противоречивите медицински пояснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло вършат по този начин, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, само че 35,2% нямат. Останалите не могат да преценяват. Това значи, че първичното цялостно очакване на обществото в труда на няколко професионални гилдии в рецесията в този момент ненапълно е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на болестта имаше в действителност рисково високи стойности – най-много поради страха – и те и без друго няма по какъв начин да се запазят. Освен това, в отговорите си в този момент за лекарите хора та вплитат и част от отношението си към здравната системата изобщо. Това способства за спомагателна евентуална имиджова вреда.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към активността на управляващите изобщо в тази рецесия. Както беше упоменато и предходни известия, при започване на рецесията ситуационното утвърждение обхващаше болшинството, а в този момент е оценката е в противоположна посока и стартира да наподобява повече на общополитическата оценка за държавното управление.
Всичко упоменато води до това, че българите почтено признават, че надали ще съблюдават изолираност в идните празници. 74,4% имат намерение да се видят с близки и другари, а изолираност ще пазят 18,2%. Има и прочут дял колебаещи се.
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 07-09.12.2020 година 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната грешка ±3.3 при 50% дялове.
Българите поддържат края на строгите ограничения на 21 декември и не са уверени, че строгите ограничения изобщо правят работа, макар че първоначално ги поддържаха. Затова и няма основни болшинства нито в поддръжка на отдалеченото образование, нито даже към този момент на самата здравна система. Двама от всеки петима са подготвени да се имунизират – делът не е дребен на фона на нормалното равнище на имунизиране у нас.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж с 800 изявленията, извършен в интервала 7-9 декември. Сондажите дават мотив за бързи хипотези в хода на рецесията.
Сериозно болшинство от 59,3% утвърждава декларирания от Бойко Борисов завършек на ограничаващите ограничения на 21 декември. 21,8% са срещу, а останалите не могат да преценяват. Това очевидно е обвързвано и с неналичието на сериозна увереност, че на този стадий на дифузно разпространяване строгите ограничения изобщо работят. 47,8% одобряват, че единствено маски, отдалеченост и хигиена биха били задоволителни. 39,2% одобряват мнението, че твърдите ограничения действително работят. Останалите се двоумят. Трябва да се подсети, че преди няколко седмици българското общество по-скоро поддържа новите по-твърди ограничения. Конкретните усещания на обществото обаче очевидно накланят везните в друга посока.
Хората очевидно не са напълно уверени, че отдалеченото образование би трябвало да продължи. 42,1% от запитаните одобряват, че то е неефективно и следва да се приключи. 41,7% мислят противоположното, а 16,2% се двоумят.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че обществото не е наясно кой тъкмо роман за вируса е меродавен – дали строгият или демократичният. 38,5%, да вземем за пример, считат, че каквито и ограничения да се взимат, множеството хора би трябвало да преминат през Ковид-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче одобряват противоположното становище, а цели 30,4% не могат да преценяват.
Какво е отношението към един от вероятните изходи от рецесията – имунизациите? 41,3% считат да се имунизират, когато е допустимо. 46,7% не имат намерение. Останалите се двоумят. Съотношението е сходно с това, което беше записано преди седмици. Делът от 41% не е дребен на фона на нормалните няколко % ваксиниращи се у нас. Освен това, към този момент не са малко и преболедувалите. Вероятно въздействие оказват и безредните сведения и тълкования, зловредни акции и така нататък
Противоречивите медицински пояснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло вършат по този начин, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, само че 35,2% нямат. Останалите не могат да преценяват. Това значи, че първичното цялостно очакване на обществото в труда на няколко професионални гилдии в рецесията в този момент ненапълно е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на болестта имаше в действителност рисково високи стойности – най-много поради страха – и те и без друго няма по какъв начин да се запазят. Освен това, в отговорите си в този момент за лекарите хора та вплитат и част от отношението си към здравната системата изобщо. Това способства за спомагателна евентуална имиджова вреда.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към активността на управляващите изобщо в тази рецесия. Както беше упоменато и предходни известия, при започване на рецесията ситуационното утвърждение обхващаше болшинството, а в този момент е оценката е в противоположна посока и стартира да наподобява повече на общополитическата оценка за държавното управление.
Всичко упоменато води до това, че българите почтено признават, че надали ще съблюдават изолираност в идните празници. 74,4% имат намерение да се видят с близки и другари, а изолираност ще пазят 18,2%. Има и прочут дял колебаещи се
ATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 07-09.12.2020 година 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната грешка ±3.3 при 50% дялове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ