Българите даряват все повече пари
Българите по-често подаряват пари. Което обаче не значи, че делът на тези хора у нас е извънредно висок. В същото време обаче нашенци към този момент по-рядко са склонни да оказват помощ на чужд човек. Паралелно с това пък броят на българите, подготвени да се включат в доброволческа акция е много невисок. Такива са главните заключения, който могат да се създадат от последното проучване за щедростта по света и позициите ни в класацията за Световният дарителски показател на КАФ 2017 (CAF World Giving Index 2017) – авторитетното изследване, което мери щедростта в 139 страни. Според него България заема 127-мо място измежду изследваните страни, което ни подрежда съвсем в края на таблицата.
Дарителският показател се пресмята въз основата на междинния % от три аспекта на дарителското държание – помощ на чужд, даряване на пари и доброволчество. Според резултатите от изследването 34% от българите са склонни да окажат помощ на чужд. На даряването на пари с положително око гледат 17 на 100 от нашенци. Едва 5% от популацията у нас обаче е готово да се включи в доброволческа акция.
Така дарителският показател на България продължава да спада - той е 19% (след 21% и 23% в предходните години) и се връща на равнището от 2013 година Въпреки това, България се изкачва на 127-мо място измежду 139-те страни в света, откакто при предходното изследване е била на 129-о. Паралелно с това резервираме и 9-ата си позиция измежду 10-те страни от Източна Европа, включени в Индекса. Което още веднъж ни слага на дъното на таблицата.
Индивидуалното държание на донорите демонстрира промени през годината - даряването на пари бележи известно усъвършенстване. У нас то доближи връх от 27% през 2014 година, когато интервюирането се организира малко след огромните наводненията, изясняват от фондация Bcause, която е сътрудник на изследването за нашата страна. През 2015 година този индикатор се върна на по-типичните за България равнища. Тази година имаше малко, само че значително нарастване с четири процентни пункта. Делът на хората, които оповестяват, че подаряват пари, в този момент е 17% (в сравение с 13% през предходната година). След като през 2015 година делът на хората, оповестили, че са помогнали на чужд, доближи връх от 42%, (когато България беше в центъра на мигрантската криза), към този момент е понижен до 34%. Това е най-ниското равнище по този индикатор, измервано и през 2011 година Участие с непринуден труд заявяват единствено 5% от популацията на България. Това ни слага на предпоследно място в света – единствено преди Армения с 4%.
"Спадът на дарителство в развитите западни общества се дължи на увеличаващата се наклонност персоналният капитал да се насочва към обществено вложение, а не към чиста филантропия. Модерните обществени вложители могат и желаят да бъдат повече ангажирани в определената обществена цел, да й оказват помощ с уменията и контактите си, вместо просто да напишат един чек. Макар и в България да нямаме статистически съществени данни за това, опитът на Фондация BCause демонстрира такива образци и у нас. Успелите хора се ангажират с дела, само че не безусловно като донори. Зад всички нови начинания в образованието, културата, медиите и ще посочите най-малко по един българин, който ги прави вероятни. Освен това, нараства и онлайн дарителството, което също ангажира донорите в разпространяване на апели и противоположна връзка – размерите на два уеб страницата на BCause – Platformata.bg и DMS 17777 (съвместен план с Български дарителски форум) го демонстрират. Последователното онлайн наличие и "живата” онлайн връзка са налични и от ден на ден водят до триумф и повече организации би трябвало да му отделят съществено място в проектите си за финансиране ", изяснява изпълнителният шеф на фондацията Елица Баракова.
Оказва се обаче, че в България нещата не са доста по-различни от следените в останалите страни. Според проучването дарителският показател бележи спад по целия свят. А и делът на хората, по света, които са дарили пари през 2016 година е най-нисък от 3 години насам. Всички западни страни в топ 20 са намалили инекса си тази година. Нова Зеландия, Съединени американски щати, Австралия, Канада, Ирландия, Холандия, Англия, Малта, Исландия, Германия и Норвегия са отбелязали спад от 1 до 5 процентни пункта в дарителски си показател, отичта CAF World Giving Index. Оценките за континентите в Европа, Азия и Океания са по-ниски от петгодишните им междинни стойности, до момента в който Азия съответно е отбелязала спад и в трите аспекта на държание.
Африка пък е единственият континент, който бележи нарастване и на трите поведенчески аспекта. Тази година тя се опълчва на международната наклонност на спад и е единственият континент, при който се регистрира растеж във всички индикатори.
Друг забавен факт от изследването е, че за четвъртата поредна година Мианмар е на върха на CAF World Giving Index. Въпреки това обаче резултатът на страната е с 5 пункта по-нисък от предходната година, когато е маркиран най-високият му резултат.
Световният дарителски показател на КАФ (CAF World Giving Index) се основава на данни от Световното изследване на Галъп (Gallup’s World Poll), осъществено измежду 146 000 души в 139 страни, които дружно съставляват към 95% от популацията на света (около 5,1 млрд души). В България са интервюирани 1000 души в интервала 18 май – 4 юли 2016.
Дарителският показател се пресмята въз основата на междинния % от три аспекта на дарителското държание – помощ на чужд, даряване на пари и доброволчество. Според резултатите от изследването 34% от българите са склонни да окажат помощ на чужд. На даряването на пари с положително око гледат 17 на 100 от нашенци. Едва 5% от популацията у нас обаче е готово да се включи в доброволческа акция.
Така дарителският показател на България продължава да спада - той е 19% (след 21% и 23% в предходните години) и се връща на равнището от 2013 година Въпреки това, България се изкачва на 127-мо място измежду 139-те страни в света, откакто при предходното изследване е била на 129-о. Паралелно с това резервираме и 9-ата си позиция измежду 10-те страни от Източна Европа, включени в Индекса. Което още веднъж ни слага на дъното на таблицата.
Индивидуалното държание на донорите демонстрира промени през годината - даряването на пари бележи известно усъвършенстване. У нас то доближи връх от 27% през 2014 година, когато интервюирането се организира малко след огромните наводненията, изясняват от фондация Bcause, която е сътрудник на изследването за нашата страна. През 2015 година този индикатор се върна на по-типичните за България равнища. Тази година имаше малко, само че значително нарастване с четири процентни пункта. Делът на хората, които оповестяват, че подаряват пари, в този момент е 17% (в сравение с 13% през предходната година). След като през 2015 година делът на хората, оповестили, че са помогнали на чужд, доближи връх от 42%, (когато България беше в центъра на мигрантската криза), към този момент е понижен до 34%. Това е най-ниското равнище по този индикатор, измервано и през 2011 година Участие с непринуден труд заявяват единствено 5% от популацията на България. Това ни слага на предпоследно място в света – единствено преди Армения с 4%.
"Спадът на дарителство в развитите западни общества се дължи на увеличаващата се наклонност персоналният капитал да се насочва към обществено вложение, а не към чиста филантропия. Модерните обществени вложители могат и желаят да бъдат повече ангажирани в определената обществена цел, да й оказват помощ с уменията и контактите си, вместо просто да напишат един чек. Макар и в България да нямаме статистически съществени данни за това, опитът на Фондация BCause демонстрира такива образци и у нас. Успелите хора се ангажират с дела, само че не безусловно като донори. Зад всички нови начинания в образованието, културата, медиите и ще посочите най-малко по един българин, който ги прави вероятни. Освен това, нараства и онлайн дарителството, което също ангажира донорите в разпространяване на апели и противоположна връзка – размерите на два уеб страницата на BCause – Platformata.bg и DMS 17777 (съвместен план с Български дарителски форум) го демонстрират. Последователното онлайн наличие и "живата” онлайн връзка са налични и от ден на ден водят до триумф и повече организации би трябвало да му отделят съществено място в проектите си за финансиране ", изяснява изпълнителният шеф на фондацията Елица Баракова. Оказва се обаче, че в България нещата не са доста по-различни от следените в останалите страни. Според проучването дарителският показател бележи спад по целия свят. А и делът на хората, по света, които са дарили пари през 2016 година е най-нисък от 3 години насам. Всички западни страни в топ 20 са намалили инекса си тази година. Нова Зеландия, Съединени американски щати, Австралия, Канада, Ирландия, Холандия, Англия, Малта, Исландия, Германия и Норвегия са отбелязали спад от 1 до 5 процентни пункта в дарителски си показател, отичта CAF World Giving Index. Оценките за континентите в Европа, Азия и Океания са по-ниски от петгодишните им междинни стойности, до момента в който Азия съответно е отбелязала спад и в трите аспекта на държание.
Африка пък е единственият континент, който бележи нарастване и на трите поведенчески аспекта. Тази година тя се опълчва на международната наклонност на спад и е единственият континент, при който се регистрира растеж във всички индикатори.
Друг забавен факт от изследването е, че за четвъртата поредна година Мианмар е на върха на CAF World Giving Index. Въпреки това обаче резултатът на страната е с 5 пункта по-нисък от предходната година, когато е маркиран най-високият му резултат.
Световният дарителски показател на КАФ (CAF World Giving Index) се основава на данни от Световното изследване на Галъп (Gallup’s World Poll), осъществено измежду 146 000 души в 139 страни, които дружно съставляват към 95% от популацията на света (около 5,1 млрд души). В България са интервюирани 1000 души в интервала 18 май – 4 юли 2016.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ