Българите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като

Българите обсаждат Рим и го завладяват през 535 година като част от византийската армия на император Юстиниан Велики (527-565) с техен остарял зложелател – готите. Хрониките описват, че дружно с тях са се биели и славяни.

Това изяснява за какво след това Аспарух елементарно прави с тях обща страна.

През 535 година Византия се пробва да си върне Запада, най-много Апенините. Император Юстиниан съумява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 година Той също е за война с готите.

Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята „ Хроника “ за времето на император Маврикий (582-602) разказва съперничеството сред българи и готи по този начин: „ По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития… на брой 30 000 души…, пристигнали до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море).

Когато те пристигнали до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наименуван Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море. Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съдружници на ромеите… Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи. “

Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също подчертава на съперничеството им с готите, владеещи огромна част от Западната Римска империя, в това число съвсем цяла Италия. Според Йорданес „ по протежението на Понтийско море са местата, населявани от българите, които се популяризираха поради нашето злощастие и греховете наши “.

Той споделя, че те воювали гневно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526). В похвалното си слово за този държател близкият до него свещеник Магнус Феликс Енодий ги назовава през 506 година „ страшните по целия свят българи “. Той написа: „ Сблъскваха се два народа, на които бягството в никакъв случай не бе пособие при стълкновение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, сходни на тях, и че измежду човешкия жанр имат съперник, еднакъв на себе си… Те, българите, които в никакъв случай не се съмняваха в успеха си и на които се учудваше светът…

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал народ, в който този е придобивал трофеи, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле популяризира рода, тъй като у тях се счита без съмнение за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в стълкновение. Те са народ, комуто преди борбата с тебе не се е случвало да срещне съперник, който да му устои, и народ, който дълго време е водел войните си единствено с нападения. По-рано те имаха вяра, че светът е открит за тях.

Сега считат, че за тях е затворена единствено онази част от земята, която ти пазиш! “

Именно с остготите водят война българите, когато нахлуват на Апенините. Хронистът Павел Дякон твърди, че първата им поява е през 568 година, когато дружно с лангобардите на крал Албоин нахлуват в Италия. Завоюват региона, в която по-късно Алцек ще бъде настанен с ордата си. Благословена земя, назова по-късно Ломбардия. Всъщност към 30 година по-рано българите към този момент се бият там.

Като умен властник Юстиниан взема решение, че е по-добре да им заплаща, с цел да оказват помощ на войските му, вместо да трепери от набезите им.

Впрочем Юстиниан произлиза от бъдещите български земи. Смята се, че е роден в градчето Тауризиум, в този момент село Таор покрай Скопие. Има и версия, че е от Сердика и е с тракийско родословие. Твърди се също, че е латинизиран славянин. Но е последният император, говорещ латински като роден.