Правителството на Борисов е предпоследно по доверие в ЕС
Българите не получиха съответна и налична поддръжка в рецесията и макар че като всички останали хора по света през лятото гледат по-ведро на живота в сравнение с напролет, то разривът им с страната и нейните услуги е цялостен, а доверието в държавното управление, здравната система, полицията и медиите е в най-хубавия случай на предпоследно място в Европейски Съюз. Само държавното управление в Полша се употребява с по-ниско доверие от кабинета на Бойко Борисов.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли, от Европейската фондация за изискванията на живот и труд (Eurofound)., а тази седмица беше разгласен и окончателният отчет на организацията. То не е представително, само че се базира на над 90 000 онлайн анкети, като систематизираните данни са претеглени съгласно демографския профил на всяка страна.
Наред с класическите измерения на рецесията като безработица и други проучването се концентрира върху необятен кръг от въпроси за доверието в институциите, чувството за благополучие и задоволеност, страховете на хората за бъдещето и персоналното им финансово положение, усещането от препоръчаните антикризисни ограничения и други От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятна позиция измежду 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията вкъщи и се стигне до вярата в демокрацията.
Българите обичайно се загатват в сходни проучвания с ниските равнища на задоволеност от живота. В сегашното проучване обаче най-силно усещане прави чувството им за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка. Малцина са тези, които ги намират за елементарно налични, транспарантни и ефикасни.
62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз, а едвам 18% са съгласни с това изказване. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции. 75.4% считат, че това не бе по този начин, а едвам 9.2% са съгласни с изказванието. Тук единствено унгарците ни надминават по неодобрение. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване, като още веднъж сходно равнище на неодобрение има единствено в Унгария. За обективни ги намират едвам 14.6% от хората. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това изказване.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
На този декор може да се чака, че българите пишат двойка на държавното управление си - на въпрос какъв брой имат вяра на държавното управление те дават обща оценка от 2.9 при вероятни 10 точки, като тук има утежняване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на почналите митинги за оставка на държавното управление и основния прокурор с брутално принуждение. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз след Унгария (3.8). За съпоставяне страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в Европейски Съюз към медиите - те получават 3.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас. На въпрос какъв брой сте удовлетворен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.
ФИНАНСОВА УЯЗВИМОСТ
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. В това отношение има и по-зле от нас - Хърватия, Латвия, Словакия, Румъния. 35.2% признават, че мъчно свързват двата края, като тук по-зле от нас са Хърватия, Гърция, Словакия. У нас обаче има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното - също най-голям дял в Европейски Съюз (тези два въпроса са включени в анкетите единствено през април).
На въпрос по какъв начин се оправяме с значимите проблеми, които пораждат в живота ни, 29.3% споделят, че им е мъчно, само че 45.3% споделят, че съумяват. 31.8% признават, че им лишава доста време да се върнат към естествен живот, само че в това изказване не припознават себе си 46% от българите.
У нас има най-голям дял на хората, които споделят, че през юли са по-зле в сравнение с през април - 49.3%. 37.8% от българите чакат да са по-зле и в идващите три месеца, само че тук има сензитивно усъвършенстване - през април песимистичните настройки обхващаха 60.2% от хората. За благополучие оптимистичните настройки въпреки всичко вземат превъзходство, въпреки и с малко - 52.1% от българите са оптимисти за бъдещето.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз - у нас междинната оценка за това е 5.5 от 10 вероятни и се усъвършенства по отношение на април с три процентни пункта, само че приблизително в Европейски Съюз този индикатор е 6.7, а в Дания е 7.7. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че и тук се следи усъвършенстване по отношение на април - в този момент даваме 5.9 от 10 точки на този въпрос, а през април бяхме с 5.6. През пролетта обаче гърците бяха по-зле от нас, до момента в който в този момент сме последни. Сравнение с другия полюс демонстрира, че в Дания " равнището " на благополучие е 7.5, а приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 6.8.
Сред въпросите в проучването има и такива, които рядко намират място в регулярните изследвания на публичните настроения. Например " бил съм в положително въодушевление " - 2% от българите са отметнали тук отговор " нито един път ", 18.3% дават отговор с " от време на време ", 25.8% споделят, че допълнително от половината време са в въодушевление, а забележителните 36.4% споделят, че са в въодушевление през множеството време. 5.2% са хората, които са в положително въодушевление от самото начало.
Подобен е форматът на въпроса, който изследва до каква степен денят ни е цялостен с неща, които са ни забавни - 5.7% дават отговор с " в никакъв случай ", 20.8% - с от време на време, 25.9% се занимават с забавни неща през множеството време, а 10.2% - от самото начало.
ЗДРАВЕН СТАТУС
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Нееднозначни са чувствата за самотност - 4.1% споделят, че се усещат самотни от самото начало, 21% - през множеството или над половината време, 31.1% - от време на време, а 36.4% - в никакъв случай. 5.9% се усещат потиснати и депресирани от самото начало, 22% - през множеството или над половината време, 26.9% - от време на време, 36% - в никакъв случай.
На въпрос имали ли сте потребност от лекуване или обзор, които не сте получили, 17.5% от българите дават отговор утвърдително.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики на съюза и страните членки. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз.
Настоящето проучване не е представително, защото анкетите в него бяха отворени за свободно попълване. Въпреки това създателите му акцентират, че то предлага скъп взор към настройките на хората, а при обобщаването на данните е взет поради демографският профил на всяка страна. В него са се присъединили 91 753 души от целия свят, като над 87 000 от тях са поданици на Европейски Съюз.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли, от Европейската фондация за изискванията на живот и труд (Eurofound)., а тази седмица беше разгласен и окончателният отчет на организацията. То не е представително, само че се базира на над 90 000 онлайн анкети, като систематизираните данни са претеглени съгласно демографския профил на всяка страна.
Наред с класическите измерения на рецесията като безработица и други проучването се концентрира върху необятен кръг от въпроси за доверието в институциите, чувството за благополучие и задоволеност, страховете на хората за бъдещето и персоналното им финансово положение, усещането от препоръчаните антикризисни ограничения и други От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятна позиция измежду 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията вкъщи и се стигне до вярата в демокрацията.
Българите обичайно се загатват в сходни проучвания с ниските равнища на задоволеност от живота. В сегашното проучване обаче най-силно усещане прави чувството им за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка. Малцина са тези, които ги намират за елементарно налични, транспарантни и ефикасни.
62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз, а едвам 18% са съгласни с това изказване. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции. 75.4% считат, че това не бе по този начин, а едвам 9.2% са съгласни с изказванието. Тук единствено унгарците ни надминават по неодобрение. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване, като още веднъж сходно равнище на неодобрение има единствено в Унгария. За обективни ги намират едвам 14.6% от хората. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това изказване.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
На този декор може да се чака, че българите пишат двойка на държавното управление си - на въпрос какъв брой имат вяра на държавното управление те дават обща оценка от 2.9 при вероятни 10 точки, като тук има утежняване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на почналите митинги за оставка на държавното управление и основния прокурор с брутално принуждение. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз след Унгария (3.8). За съпоставяне страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в Европейски Съюз към медиите - те получават 3.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас. На въпрос какъв брой сте удовлетворен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.
ФИНАНСОВА УЯЗВИМОСТ
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. В това отношение има и по-зле от нас - Хърватия, Латвия, Словакия, Румъния. 35.2% признават, че мъчно свързват двата края, като тук по-зле от нас са Хърватия, Гърция, Словакия. У нас обаче има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното - също най-голям дял в Европейски Съюз (тези два въпроса са включени в анкетите единствено през април).
На въпрос по какъв начин се оправяме с значимите проблеми, които пораждат в живота ни, 29.3% споделят, че им е мъчно, само че 45.3% споделят, че съумяват. 31.8% признават, че им лишава доста време да се върнат към естествен живот, само че в това изказване не припознават себе си 46% от българите.
У нас има най-голям дял на хората, които споделят, че през юли са по-зле в сравнение с през април - 49.3%. 37.8% от българите чакат да са по-зле и в идващите три месеца, само че тук има сензитивно усъвършенстване - през април песимистичните настройки обхващаха 60.2% от хората. За благополучие оптимистичните настройки въпреки всичко вземат превъзходство, въпреки и с малко - 52.1% от българите са оптимисти за бъдещето.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз - у нас междинната оценка за това е 5.5 от 10 вероятни и се усъвършенства по отношение на април с три процентни пункта, само че приблизително в Европейски Съюз този индикатор е 6.7, а в Дания е 7.7. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че и тук се следи усъвършенстване по отношение на април - в този момент даваме 5.9 от 10 точки на този въпрос, а през април бяхме с 5.6. През пролетта обаче гърците бяха по-зле от нас, до момента в който в този момент сме последни. Сравнение с другия полюс демонстрира, че в Дания " равнището " на благополучие е 7.5, а приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 6.8.
Сред въпросите в проучването има и такива, които рядко намират място в регулярните изследвания на публичните настроения. Например " бил съм в положително въодушевление " - 2% от българите са отметнали тук отговор " нито един път ", 18.3% дават отговор с " от време на време ", 25.8% споделят, че допълнително от половината време са в въодушевление, а забележителните 36.4% споделят, че са в въодушевление през множеството време. 5.2% са хората, които са в положително въодушевление от самото начало.
Подобен е форматът на въпроса, който изследва до каква степен денят ни е цялостен с неща, които са ни забавни - 5.7% дават отговор с " в никакъв случай ", 20.8% - с от време на време, 25.9% се занимават с забавни неща през множеството време, а 10.2% - от самото начало.
ЗДРАВЕН СТАТУС
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Нееднозначни са чувствата за самотност - 4.1% споделят, че се усещат самотни от самото начало, 21% - през множеството или над половината време, 31.1% - от време на време, а 36.4% - в никакъв случай. 5.9% се усещат потиснати и депресирани от самото начало, 22% - през множеството или над половината време, 26.9% - от време на време, 36% - в никакъв случай.
На въпрос имали ли сте потребност от лекуване или обзор, които не сте получили, 17.5% от българите дават отговор утвърдително.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики на съюза и страните членки. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз.
Настоящето проучване не е представително, защото анкетите в него бяха отворени за свободно попълване. Въпреки това създателите му акцентират, че то предлага скъп взор към настройките на хората, а при обобщаването на данните е взет поради демографският профил на всяка страна. В него са се присъединили 91 753 души от целия свят, като над 87 000 от тях са поданици на Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ