Българите доплащат най-много за здраве от джоба си. Това е

Българите доплащат най-вече за здраве от джоба си. Това е една от аргументите от БСК да не поддържат плана за бюджет на здравната каса за 2023 година На Национален съвет за тристранно съдействие бяха разисквани плановете за бюджети на здравната каса, на публичното обезпечаване и републиканския бюджет. Социалните сътрудници показаха доста рецензии към бюджетите и показаните планове не бяха подкрепени, макар че по някои тематики имаше близки позиции.

Доплащанията за опазване на здравето от пациентите у нас са към 49% от общите разноски, до момента в който в страните от Европейския съюз са не повече от 20%, гласи формалната позиция на БСК. За 2022 година разноските за медикаменти за сметка на популацията са над 3 милиарда, или 75% от общия разход за медикаменти и оптика.

Държавните разноски за опазване на здравето като дял от брутния вътрешен артикул (БВП) са към 4,6%, при приблизително за страните от Европейски Съюз 7-11%, обявиха от БСК. Запазването на невисок дял на държавните средства за опазване на здравето и неналичието на промени в системата не разрешават да се увеличи качеството на обслужване и опциите за оказване на съответна здравна помощ. Ограничени са опциите за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка.

В резултат на тази политика, разноските за директни заплащания от пациентите (за услуги, консумативи, медикаменти, медицински произведения и нерегламентирани плащания) са повече от два пъти по-високи от съответните разноски в другите страни от Европейски Съюз, показват от БСК.

Има и огромна разлика в размер на вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея хора и вноските на бизнеса. В бюджета за 2023 година размерът на осигурителните вноски, които прави действителният бизнес, е приблизително 120 лева, а за обезпечаваните от страната хора е не повече от 60 лева, показват от БСК. При население от над 6,5 млн. души, здравно-осигурените са единствено 5,7 млн. души, като тук влизат децата и пенсионерите.

Ниската успеваемост на здравните услуги е резултат и от деформираната конструкция на здравния бранш. Българското опазване на здравето продължава да е съсредоточено в болничната мрежа. Харчат се пари за скъпи медикаменти и скъпо лекуване вместо да се акцентира на профилактиката, обявиха работодатели. Болничните заведения дават услуги, които в множеството страни от Европейски Съюз се правят амбулаторно, т.е. без пациентите да лежат в болница. Липсват политики за увеличение на каузи и размера на разноските за извънболнична помощ, за сметка на прекачване на действия от болничната помощ. В бюджет `2023 делът на средствата за болнична помощ се резервира към 50%, при междинни нива в Европейски Съюз от към 30%. Относителният дял на средствата за извънболнична активност още веднъж се резервират към 12,5% при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%. Проектът на бюджет на здравната каса резервира статуквото, обявиха работодатели.

Тревожно е финансовото и кадровото положение на общинските лечебни заведения, огромната част от които са пред банкрут.

Наложителни са политически и законодателни ограничения за стабилизиране на тяхната активност, показват от БСК.

От години констатацията в отчетите на Европейски Съюз е, че у нас има високи размери на корупция в системата на опазването на здравето, написа в формалната позиция на БСК. Тревожна е наклонността обсегът на регламентираните заплащания непрекъснато да се уголемява, а размерът на нерегламентираните заплащания при оказване на здравна помощ да е доста огромен.

Да бъде засилен контролът при харченето на пари за опазване на здравето, желаеха още представителите на бизнеса.