Двойният аршин на будната ни гражданска съвест
Българинът минава за неутрален съдник по публичните беди, само че мъчно съумява да мери с един критерий значимите проблеми, когато става дума за свои и непознати. Разбира се, " непознат " е разбиране, което няма константна големина. " Другите " са от най-различен диаметър - по-бедни от нас, по-богати, роми, джендъри, националисти, глобалисти или просто чужденци. Така " наши " и " ваши " битува в обществото ни от много време и търпи забавни превратности с годините.
Литературната история към момента спори по въпроса кой е позитивният и кой негативният воин. И къде сред полюсите на нравствената канара се намират Андрешко, който прецаква страната и зарязва бирника в калта, само че е безпаричен и приветлив, и Юрталана - дето е подготвен да убие за няколко кочана царевица от най-хубавата си равнища, наложително богат и неприятен.
Ценностната ни система се обърка за следващ път и тази седмица, когато обществото съвсем не реагира на историята на кипърския фермер Димитракис Пириллис, прегазил апаш в личната си равнища. Чужденецът напълно не получи публичната поддръжка, на която се радваше преди година доктор Иван Димитров, прострелял от упор Плъха поради подозрения, че е пристигнал да го обере.
На пръв взор двата случая са сходни - работещ човек, издържащ семейство, плащащ налози и опитващ се да бъде пълностоен член на обществото, взема решение да отбрани труда и собствеността си от набезите на крадеца. Битовият спор обаче приключва със гибел и се трансформира в дело за ликвидиране. Приликите обаче свършват дотук.
Броени часове откакто доктор Димитров простреля Жоро Плъха, цялата лекарска колегия, голям брой жители и общественици заляха мрежата, а след това и улиците в отбрана на медика. Хората го усещаха като " собствен " и припознаха казуса му, а Народното събрание дори направи промени в Наказателния кодекс, добили гражданственост като " поправката доктор Димитров ".
За фермера от Болярино обаче няма поддръжка. Не чухме нищо в отбрана на Пириллис от животновъдите и техните съсловни организации. Единствено дузина поданици на Болярино се оповестиха в отбрана на земеделеца. Нямаше митинги, нямаше митниги пред правосъдната зала. Будната гражданска съвест на обществените мрежи също остана настрана от случая. Защото индивидът е " непознат ". Димитракис Пириллис е от Кипър, вложил е парите си в България, основал е бизнес и работни места тук. Като компенсация, стопанството му е обирано десетки пъти, като в някои от случаите апашите даже са палили това, което не са могли да отмъкнат, с цел да прикрият следите си. И нито една институция не е защитила съответно собствеността на Пириллис. Накрая индивидът не издържал, бушоните му прегорели и тръгнал самичък да брани равнищата си. Прегазил крадеца, предизвикал гибелта му в яростта си и в този момент е в ареста. Почти несъмнено е, че Димитрис Пириллис ще остане по-дълго зад решетките от доктор Димитров и няма да може да се възползва от въпросната корекция в закона. Животът му е разсипан поради една съществена неточност - решил е да влага пари и старания в страна, в която институциите не подсигуряват правото на благосъстоятелност и нейната цялост, а законите по-скоро жалят крадеца, в сравнение с пазят окрадения /справка - проблема с Дом " Хармония " /.
Ако бяхме естествена страна, прегазеният рецидивист Петър Гаджанов щеше да е жив и здрав на топло в пандиза. Нямаше да се постанова съдът да му чете 14 присъди, тъй като още след първите си 3 обири щеше да получи такава, че да изкара зад решетките до старини. Името на Жоро Плъха нямаше да се е трансформирало в легенда, а доктор Димитров и фермерът Пириллис щяха да са под един знаменател пред справедливата Темида и аршина на будната гражданска съвест. За нея " свои " щяха да са тези, които съблюдават законите и си гледат фамилиите с почтен труд, а " непознати " - тези, които ги крадат.
Всъщност, до каква степен бяхме стигнали с българската правосъдна промяна...
Литературната история към момента спори по въпроса кой е позитивният и кой негативният воин. И къде сред полюсите на нравствената канара се намират Андрешко, който прецаква страната и зарязва бирника в калта, само че е безпаричен и приветлив, и Юрталана - дето е подготвен да убие за няколко кочана царевица от най-хубавата си равнища, наложително богат и неприятен.
Ценностната ни система се обърка за следващ път и тази седмица, когато обществото съвсем не реагира на историята на кипърския фермер Димитракис Пириллис, прегазил апаш в личната си равнища. Чужденецът напълно не получи публичната поддръжка, на която се радваше преди година доктор Иван Димитров, прострелял от упор Плъха поради подозрения, че е пристигнал да го обере.
На пръв взор двата случая са сходни - работещ човек, издържащ семейство, плащащ налози и опитващ се да бъде пълностоен член на обществото, взема решение да отбрани труда и собствеността си от набезите на крадеца. Битовият спор обаче приключва със гибел и се трансформира в дело за ликвидиране. Приликите обаче свършват дотук.
Броени часове откакто доктор Димитров простреля Жоро Плъха, цялата лекарска колегия, голям брой жители и общественици заляха мрежата, а след това и улиците в отбрана на медика. Хората го усещаха като " собствен " и припознаха казуса му, а Народното събрание дори направи промени в Наказателния кодекс, добили гражданственост като " поправката доктор Димитров ".
За фермера от Болярино обаче няма поддръжка. Не чухме нищо в отбрана на Пириллис от животновъдите и техните съсловни организации. Единствено дузина поданици на Болярино се оповестиха в отбрана на земеделеца. Нямаше митинги, нямаше митниги пред правосъдната зала. Будната гражданска съвест на обществените мрежи също остана настрана от случая. Защото индивидът е " непознат ". Димитракис Пириллис е от Кипър, вложил е парите си в България, основал е бизнес и работни места тук. Като компенсация, стопанството му е обирано десетки пъти, като в някои от случаите апашите даже са палили това, което не са могли да отмъкнат, с цел да прикрият следите си. И нито една институция не е защитила съответно собствеността на Пириллис. Накрая индивидът не издържал, бушоните му прегорели и тръгнал самичък да брани равнищата си. Прегазил крадеца, предизвикал гибелта му в яростта си и в този момент е в ареста. Почти несъмнено е, че Димитрис Пириллис ще остане по-дълго зад решетките от доктор Димитров и няма да може да се възползва от въпросната корекция в закона. Животът му е разсипан поради една съществена неточност - решил е да влага пари и старания в страна, в която институциите не подсигуряват правото на благосъстоятелност и нейната цялост, а законите по-скоро жалят крадеца, в сравнение с пазят окрадения /справка - проблема с Дом " Хармония " /.
Ако бяхме естествена страна, прегазеният рецидивист Петър Гаджанов щеше да е жив и здрав на топло в пандиза. Нямаше да се постанова съдът да му чете 14 присъди, тъй като още след първите си 3 обири щеше да получи такава, че да изкара зад решетките до старини. Името на Жоро Плъха нямаше да се е трансформирало в легенда, а доктор Димитров и фермерът Пириллис щяха да са под един знаменател пред справедливата Темида и аршина на будната гражданска съвест. За нея " свои " щяха да са тези, които съблюдават законите и си гледат фамилиите с почтен труд, а " непознати " - тези, които ги крадат.
Всъщност, до каква степен бяхме стигнали с българската правосъдна промяна...
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ