Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
“Бъди това, което си и погреби това, което не си. ”
Рей Бредбъри е американски публицист, създател на романи и къси истории, есеист, сценарист и стихотворец. Своята огромна известност печели най-много с романите си „ Марсиански летописи “ (1950), „ 451 градуса по Фаренхайт “ (1953), „ Вино от глухарчета “(1957), „ Смъртта е занятие самотно ” (1985). Той отхвърля да бъде категоризиран като създател на научна фантастика, твърди, че неговата работа се основава на фантастичното и нереалното.
“Получих образованието си в библиотеката. Напълно гратис. ”
Роден е 22 август 1920 година в Уокиган, Илинойс (САЩ) в фамилията на телефонен механик и шведска имигрантка. Бредбъри се радва на относително идилично детство, което по-късно разказва в няколко полу-биографични романи и разкази. Завършва гимназия в Лос Анджелис през 1938 година Формалното му обучение приключва там, защото не може да си разреши да отиде в лицей. Той става " студент на живота ", продавайки вестници на улиците на Ел Ей от 1938 до 1942 година, прекарва нощите си в публичната библиотека, а дните си на пишещата машина. За себе си споделя: „ Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, който държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и другари. Това е моето родословие. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Уолстонкрафт, авторката на „ Франкенщайн “, ми е майка. “
Писането му се трансформира в работа на цялостно работно време през 1943 година – в този интервал стартира да основава многочислени къси разкази за периодически издания, разгласява сбирка от тях в „ Dark Carnival “ през 1947 година
“Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена. ”
През същата година той се дами за Маргарита " Маги " МакКлър, която среща до момента в който работи в книжарница. Двойката има четири дъщери - Сюзан (1949 г.), Рамона (1951 г.), Бетина (1955 г.) и Александра (1958 г.) – с наслада отглеждат и осем внуци.
“Не се пробвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. ”
Американският публицист е почетен с редица награди, измежду които годишно връчваното отличие за създател на най-хубав роман, оповестен в американско списание „ О'Хенри “ (на името на огромния занаятчия на къси разкази Уилям Сидни Портър, чийто псевдоним е О'Хенри ), премия „ Бенджамин Франклин “, премия на Американската академия, наградата „ Гандалф “. Той е почетен и с купата „ гранд-мастер “ през 1988 година Въпреки че Бредбъри печели доста почести и награди, обичаната му, може би, е наречена " абстрактен съветник " за United States Pavilion на Световния панаир през 1964 година В едно свое изявление той разяснява: „ Можете ли да си визиите какъв брой разчувствуван бях? Защото аз трансформирам животи и това е нещото. Ако можеш да построиш добър музей, в случай че можеш да направиш добър филм, в случай че можеш да построиш добър международен панаир, в случай че можеш да изградиш добър мол, променяш бъдещето. Оказваш въздействие върху хората, тъй че като станат заран за работа да си кажат „ Хей, струва си да работиш! “ Това е моята работа и това би трябвало да е работа на всеки създател на научна фантастика. Да предложи вяра. Да уточни казуса и по-късно да предложи решението. И аз го върша от самото начало. “
“Прави каквото обичаш и бит каквото правиш. ”
Най-известната му и въздействаща творба е научно-фантастичният разказ — антиутопия „ 451 градуса по Фаренхайт “, който излиза през 1950 година (романът е в благозвучие с „ 1984 “ на Оруел и „ Прекрасният нов свят " на Хъксли като пророческо изказване за заробването на западната цивилизация от медиите, опиатите и конфронтизма). Мощната и поетична прозаичност на Бредбъри се съчетава с необикновено схващане за капацитета на технологията, с цел да сътвори разказ, който десетилетия от първото издание към момента има властта да заслепява и шокира. Книгата е приспособена и като филм през 1966 година от режисьора Франсоа Трюфо, в основните функции във кино лентата вземат участие Джули Кристи и Оскар Вернер. През април 2017 година HBO оповестява, че създава нова кино акомодация, в която ще вземат участие актьорите Майкъл Шанън и Майкъл Б. Джордан, който също ще бъде и изпълнителен продуцент по плана (новият филм се чака да излезе през тази година).
“Има по-лоши закононарушения от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. ”
Най-прекрасната и най-обичана книга на Бредбъри си остава полу-биографичният разказ от 1957 година „ Вино от глухарчета “ – сантиментална, с мирис на лято и носталгия по детството, когато животът наподобява по този начин безконечен, изпълнен с завършения, скърби и наслади. История за едно лято на ябълкови дървета, окосени ливади, на бране на глухарчета, на златни пчели, подсладено с обичаните бабини гозби. Бредбъри взема ръката на читателя и го повежда измежду прекарванията и страстите на героите. Той обгръща тематиките за старостта и спомените, загатва за циклите на гибелта и прераждането в природата и човечеството. Книгата има и своето продължение в романа „ Сбогом, лято “ (2006).
“Трябва да се научиш по какъв начин да не се вкопчваш, преди да се научиш по какъв начин да придобиваш. Животът би трябвало да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, от време на време да оставяш нещата да се случват, а различен път да се движиш дружно с тях. ”
Рей Бредбъри печели влиятелната премия за литература „ Пулицър " през 2004 година, той се трансформира в един от най-знаменитите създатели на 21-ви век. През 2007 година получава и специфична грамота от борда на „ Пулицър “ за „ отличната, плодотворна и надълбоко авторитетна кариера като непостижим създател на научна фантастика и фикция “. Умира в Лос Анджелис на 5 юни 2012 година на 91-годишна възраст.
“Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу. ”
„ 451 градуса по Фаренхайт “ – превод: Веселин Измирлиев
„ Вино от глухарчета “ - превод: Жени Божилова
Рей Бредбъри е американски публицист, създател на романи и къси истории, есеист, сценарист и стихотворец. Своята огромна известност печели най-много с романите си „ Марсиански летописи “ (1950), „ 451 градуса по Фаренхайт “ (1953), „ Вино от глухарчета “(1957), „ Смъртта е занятие самотно ” (1985). Той отхвърля да бъде категоризиран като създател на научна фантастика, твърди, че неговата работа се основава на фантастичното и нереалното.
“Получих образованието си в библиотеката. Напълно гратис. ”
Роден е 22 август 1920 година в Уокиган, Илинойс (САЩ) в фамилията на телефонен механик и шведска имигрантка. Бредбъри се радва на относително идилично детство, което по-късно разказва в няколко полу-биографични романи и разкази. Завършва гимназия в Лос Анджелис през 1938 година Формалното му обучение приключва там, защото не може да си разреши да отиде в лицей. Той става " студент на живота ", продавайки вестници на улиците на Ел Ей от 1938 до 1942 година, прекарва нощите си в публичната библиотека, а дните си на пишещата машина. За себе си споделя: „ Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, който държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и другари. Това е моето родословие. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Уолстонкрафт, авторката на „ Франкенщайн “, ми е майка. “
Писането му се трансформира в работа на цялостно работно време през 1943 година – в този интервал стартира да основава многочислени къси разкази за периодически издания, разгласява сбирка от тях в „ Dark Carnival “ през 1947 година
“Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена. ”
През същата година той се дами за Маргарита " Маги " МакКлър, която среща до момента в който работи в книжарница. Двойката има четири дъщери - Сюзан (1949 г.), Рамона (1951 г.), Бетина (1955 г.) и Александра (1958 г.) – с наслада отглеждат и осем внуци.
“Не се пробвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. ”
Американският публицист е почетен с редица награди, измежду които годишно връчваното отличие за създател на най-хубав роман, оповестен в американско списание „ О'Хенри “ (на името на огромния занаятчия на къси разкази Уилям Сидни Портър, чийто псевдоним е О'Хенри ), премия „ Бенджамин Франклин “, премия на Американската академия, наградата „ Гандалф “. Той е почетен и с купата „ гранд-мастер “ през 1988 година Въпреки че Бредбъри печели доста почести и награди, обичаната му, може би, е наречена " абстрактен съветник " за United States Pavilion на Световния панаир през 1964 година В едно свое изявление той разяснява: „ Можете ли да си визиите какъв брой разчувствуван бях? Защото аз трансформирам животи и това е нещото. Ако можеш да построиш добър музей, в случай че можеш да направиш добър филм, в случай че можеш да построиш добър международен панаир, в случай че можеш да изградиш добър мол, променяш бъдещето. Оказваш въздействие върху хората, тъй че като станат заран за работа да си кажат „ Хей, струва си да работиш! “ Това е моята работа и това би трябвало да е работа на всеки създател на научна фантастика. Да предложи вяра. Да уточни казуса и по-късно да предложи решението. И аз го върша от самото начало. “
“Прави каквото обичаш и бит каквото правиш. ”
Най-известната му и въздействаща творба е научно-фантастичният разказ — антиутопия „ 451 градуса по Фаренхайт “, който излиза през 1950 година (романът е в благозвучие с „ 1984 “ на Оруел и „ Прекрасният нов свят " на Хъксли като пророческо изказване за заробването на западната цивилизация от медиите, опиатите и конфронтизма). Мощната и поетична прозаичност на Бредбъри се съчетава с необикновено схващане за капацитета на технологията, с цел да сътвори разказ, който десетилетия от първото издание към момента има властта да заслепява и шокира. Книгата е приспособена и като филм през 1966 година от режисьора Франсоа Трюфо, в основните функции във кино лентата вземат участие Джули Кристи и Оскар Вернер. През април 2017 година HBO оповестява, че създава нова кино акомодация, в която ще вземат участие актьорите Майкъл Шанън и Майкъл Б. Джордан, който също ще бъде и изпълнителен продуцент по плана (новият филм се чака да излезе през тази година).
“Има по-лоши закононарушения от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. ”
Най-прекрасната и най-обичана книга на Бредбъри си остава полу-биографичният разказ от 1957 година „ Вино от глухарчета “ – сантиментална, с мирис на лято и носталгия по детството, когато животът наподобява по този начин безконечен, изпълнен с завършения, скърби и наслади. История за едно лято на ябълкови дървета, окосени ливади, на бране на глухарчета, на златни пчели, подсладено с обичаните бабини гозби. Бредбъри взема ръката на читателя и го повежда измежду прекарванията и страстите на героите. Той обгръща тематиките за старостта и спомените, загатва за циклите на гибелта и прераждането в природата и човечеството. Книгата има и своето продължение в романа „ Сбогом, лято “ (2006).
“Трябва да се научиш по какъв начин да не се вкопчваш, преди да се научиш по какъв начин да придобиваш. Животът би трябвало да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, от време на време да оставяш нещата да се случват, а различен път да се движиш дружно с тях. ”
Рей Бредбъри печели влиятелната премия за литература „ Пулицър " през 2004 година, той се трансформира в един от най-знаменитите създатели на 21-ви век. През 2007 година получава и специфична грамота от борда на „ Пулицър “ за „ отличната, плодотворна и надълбоко авторитетна кариера като непостижим създател на научна фантастика и фикция “. Умира в Лос Анджелис на 5 юни 2012 година на 91-годишна възраст.
“Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу. ”
„ 451 градуса по Фаренхайт “ – превод: Веселин Измирлиев
„ Вино от глухарчета “ - превод: Жени Божилова
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ