Урок по алтруизъм със световнопризнатия проф. Минко Балкански
" Бъди непретенциозен, бъди добър ", гласно и мълчешком шептят писмата на Миню Балкански до неговия наследник – световнопризнатия професор по физика, един от най-значимите учени на нашето време, проправил пътя на България към катедрата на света, преподавателя в университета " Пиер и Мария Кюри " в Париж – Минко Балкански .
Събрал в книга завета на татко си, през днешния ден Минко – както обича да го назовават – с наслада споделя за смисъла на думите, които имат силата да те държат безсънен за живота, към който нямаш право да подхождаш по различен метод с изключение на с почитание.
Напътствията към доброта и достолепие са побрани в " Завет – писмата на татко ми " , втората книга на професора след " Устрем и воля ". В нея посредством думите на огромния Балкански читателят схваща какъв е бил пътят на дребния човек, осмелил се да покори както света на науката, по този начин и този, с който всички ние се борим всекидневно.
Минко Балкански напуща бащиния дом на 17-годишна възраст. Оттогава до ден-днешен той препрочита тези над 3000 писма , с цел да си напомня положителния образец и самият той да не стопира да се стреми да бъде подобен. Както за своите деца, по този начин и за тези на другите, до които доближава с помощта на преподавателската си активност.
За своите съвсем 95 години професорът е представял проучванията си в 34 университета в Европа и Америка и е преподавал в една огромна част от тях. Заслужил е четири пъти да бъде разгласен за " Доктор хонорис идея ", притежател е и на още не по-малко значими оценки – наградата van Hippel, рaвнозначна на Нобел ; Почетен легион, върховен медал на френската република; медал " Стара планина " ; пълководец на Полския медал за заслуги и на премия за заслуги на Индия. Въпреки това най-силно го занимава пътят на бъдещите покорители на науката. Той търси и подкрепя развиването на гения – от една страна, със основаната от него фондация " Миню Балкански ", която към този момент 27 години пробужда интереса към културата и технологиите на младите, а от друга – с доверието, което е построил в влиятелни учебни заведения и университети във Франция и по света.
Всяка година от школите на фондацията излизат по няколко млади експерти във всички области, които доближават до най-високите равнища в научните среди – с достиженията си и с това, че не престават традицията на българите във Франция, сложила началото си от самия Минко Балкански.
За всичките тези години обаче урокът, който професорът най-силно желае да съобщи на другите, е този по алтруизъм. Според Минко значимият жест в живота е да даваш.
" Да даваш – това е едно отлично премеждие ", споделя той и е уверен, че единствено любовта може да ни върне към обществото, от което сме и би трябвало да бъдем част.
" Във всеки човек има набор от положителни неща, само че е наша задачата да ги издирим, намерим и да им се радваме. За тази цел просто би трябвало да подходим към другия с интерес. "
Любовта е и тази, която основава личността на проф. Минко Балкански – индивидът, за който даването е извор на благополучие. Пътят на любовта за него потегля от родителите му и писмата на татко му и стига до индивида, който му придава смисъл – дамата на живота му.
" Най-важната заслуга за достиженията на един човек има дамата до него ", сподели с усмивка професорът.
Жената, която е направила Минко този, който познаваме през днешния ден, се споделя Нели. Тя е любовта, която го поддържа и до през днешния ден.
Повече за това чуйте в звуковия файл.
" Завет – писмата на татко ми " е не просто книга, а и филм, въодушевен от мощната връзка на Миню и Минко Балкански и основан от Албена Ненкова, шеф " Програма и развиване " на фондация " Миню Балкански ", и оператора Петър Димов - Българевеца. Документалният късометражен филм беше показан за първи път пред аудитория на 29 април, а специфичен посетител на прожекцията беше самият професор. Или Минко, както все по този начин продължава да обича да го назовават всички.
Снимки: БГНЕС, ФС на клуб " Перото "
Събрал в книга завета на татко си, през днешния ден Минко – както обича да го назовават – с наслада споделя за смисъла на думите, които имат силата да те държат безсънен за живота, към който нямаш право да подхождаш по различен метод с изключение на с почитание.
Напътствията към доброта и достолепие са побрани в " Завет – писмата на татко ми " , втората книга на професора след " Устрем и воля ". В нея посредством думите на огромния Балкански читателят схваща какъв е бил пътят на дребния човек, осмелил се да покори както света на науката, по този начин и този, с който всички ние се борим всекидневно.
Минко Балкански напуща бащиния дом на 17-годишна възраст. Оттогава до ден-днешен той препрочита тези над 3000 писма , с цел да си напомня положителния образец и самият той да не стопира да се стреми да бъде подобен. Както за своите деца, по този начин и за тези на другите, до които доближава с помощта на преподавателската си активност.
За своите съвсем 95 години професорът е представял проучванията си в 34 университета в Европа и Америка и е преподавал в една огромна част от тях. Заслужил е четири пъти да бъде разгласен за " Доктор хонорис идея ", притежател е и на още не по-малко значими оценки – наградата van Hippel, рaвнозначна на Нобел ; Почетен легион, върховен медал на френската република; медал " Стара планина " ; пълководец на Полския медал за заслуги и на премия за заслуги на Индия. Въпреки това най-силно го занимава пътят на бъдещите покорители на науката. Той търси и подкрепя развиването на гения – от една страна, със основаната от него фондация " Миню Балкански ", която към този момент 27 години пробужда интереса към културата и технологиите на младите, а от друга – с доверието, което е построил в влиятелни учебни заведения и университети във Франция и по света.
Всяка година от школите на фондацията излизат по няколко млади експерти във всички области, които доближават до най-високите равнища в научните среди – с достиженията си и с това, че не престават традицията на българите във Франция, сложила началото си от самия Минко Балкански.
За всичките тези години обаче урокът, който професорът най-силно желае да съобщи на другите, е този по алтруизъм. Според Минко значимият жест в живота е да даваш.
" Да даваш – това е едно отлично премеждие ", споделя той и е уверен, че единствено любовта може да ни върне към обществото, от което сме и би трябвало да бъдем част.
" Във всеки човек има набор от положителни неща, само че е наша задачата да ги издирим, намерим и да им се радваме. За тази цел просто би трябвало да подходим към другия с интерес. "
Любовта е и тази, която основава личността на проф. Минко Балкански – индивидът, за който даването е извор на благополучие. Пътят на любовта за него потегля от родителите му и писмата на татко му и стига до индивида, който му придава смисъл – дамата на живота му.
" Най-важната заслуга за достиженията на един човек има дамата до него ", сподели с усмивка професорът.
Жената, която е направила Минко този, който познаваме през днешния ден, се споделя Нели. Тя е любовта, която го поддържа и до през днешния ден.
Повече за това чуйте в звуковия файл.
" Завет – писмата на татко ми " е не просто книга, а и филм, въодушевен от мощната връзка на Миню и Минко Балкански и основан от Албена Ненкова, шеф " Програма и развиване " на фондация " Миню Балкански ", и оператора Петър Димов - Българевеца. Документалният късометражен филм беше показан за първи път пред аудитория на 29 април, а специфичен посетител на прожекцията беше самият професор. Или Минко, както все по този начин продължава да обича да го назовават всички.
Снимки: БГНЕС, ФС на клуб " Перото "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ